Х Х век е белязан от няколко знакови политически фигури, обърнали световната история. Безспорно най-известната сред тях е Владимир Илич Ленин. Историците го наричат идеолога на социалистическата революция и диктатурата на пролетариата и баща на СССР. Този „железен комунист“, пред чиито портрети се кланяха поколения, все пак е имал своите човешки слабости. Въпреки строгата комунистическа цензура в последните десетилетия се промъкват архивни документи, които разкриват, че и на него „нищо човешко не му е чуждо“.
Известно е, че роденият през 1870 г. Владимир Улянов е едно от 6-те деца на майка немска еврейка и баща от смесен мордово-калмикски произход - наследствен дворянин. Смята се, че именно бащата, който умира рано от инсулт, е носител на наследствен сифилис, който предава и на някои от децата си, включително на Владимир.
Известно е, и че най-големият син Александър е обесен като терорист атентатор при убийството на император Александър II. Владимир завършва право, но не се справя с делата и става журналист, като с писанията си става известен в средите на социалдемократите и либералите. Активната му революционна дейност започва през 1895 г., когато Плеханов го вика в Швейцария, а после с Вилхелм Либкнехт в Германия и Пол Рафарг във Франция чертаят идеите за комунистическо общество. Някъде по това време за подвизаващия се вече под името Владимир Илич Ленин започват и сърдечни вълнения.
Запознанство
През 1893 г. той се запознава с Аполинария Якубова, състудентка на сестра му Олга. Тя е дъщеря на свещеник, но е силно социално ангажирана. Вълнуват я либерални идеи. Ленин и Аполонария започват често да се срещат и се влюбват. Според историка Роберт Хендерсън от университета в Лондон тя е първата му любов. Той нежно я нарича Лирочка или Кубочка. Тя също отвръща на чувствата и го придружава навсякъде, въпреки че високият едва 165 см Владимир е по-нисък от любимата си, а тя е по-голяма от него с 1 година.
Всъщност самата Аполинария запознава Ленин с Надежда Крупская на среща с млади марксисти в къщата на инж. Робърт Класен през 1894 г.
Съвременници твърдят, че Аполинария е по-хубава и по-умна от Надежда. Нисичка, с леко изпъкнали очи - признак за базедова болест, Крупская не привличала особено мъжкото внимание. Въпреки това тя била родена в Санкт Петербург от обеднели благородници. Завършила императорската гимназия на принцеса Оболенская и курсовете на Бестужев. Но пък характерът й бил дръпнат, изглеждала студена, фригидна жена. Единствено се вълнувала от разговори за образование и за марксистки идеи. Така в Санкт Петербург за Ленин се образувал странен триъгълник - с Якубова го свързвала страст, а с Крупская приятелски отношения по думите му.
До 1897 г. Ленин неколкократно предлага брак на Аполинария, но тя се колебае. По това време Ленин е арестуван и обвинен в заговор срещу император Александър Трети, а по-късно интерниран в село Шушенское в Сибир. От затвора Ленин пише писма до двете дами и ги моли да дойдат на ул. „Шпалерная“ и в определено време да застанат пред вратата на затвора, за да ги види по време на разходката. Всъщност признава пред сестра си Ана, че искал да ги сравни, но Аполинария така и не дошла. Затова пък Надя идвала многократно и така спечелила. Докато Ленин в Шушенское не бил зле, даже напълнял от пелмените със сметана, Надежда била интернирана в Уфа като социалистка, а Аполинария е заточена в Сибир заради това, че заедно с Ленин основават Лигата на борбата.
Бягство
През 1900 г. Якубова бяга в Лондон, където се омъжва за Тахтарев. Умира от туберкулоза преди Октомврийската революция от 1917 г.
Ленин и Крупская се женят на 22 юли 1898 г., а религиозната й майка държи това да стане в местната църква на Шушенское. На венчавката тя е с бяла блуза и черна пола, а младото семейство се настанява в дома на вдовицата Петровная. Но Крупская не можела да води домакинство, нито да готви, затова наели местно момиче Паша. В нощите кроели планове за работнически сбирки и демонстрации. Никакъв намек за любов. В медения месец те спели на две отделни железни легла. След половин година Ленин заминал за чужбина, а Надежда си доизкарала заточението в Уфа. На свекърва си Мария пише, че е здрава, но с Ленин имат други задачи. Все пак от семейството се интересуват за наследник.
Диагноза
В писмо до Владимир Илич майка му пише: „Надя трябва да лежи, лекарят намира, че женската й болест изисква упорито лечение“. Но в Уфа д-р Федотов поставя окончателна диагноза - тежки хормонални нарушения, безплодие.
В следващите години Ленин разнася революционни идеи из цяла Европа, а Надя е негова сянка.
През 1900 г. заминава в Швейцария, следват Германия (1901-02), Лондон, Женева (03-05)... В Мюнхен се подвизава с български паспорт на името на социалиста д-р Стоичко Йорданов. През 1907 г. участва в Тифлиския банков обир. От 1909 се установяват в Париж, където с Каменов и Зиновиев замислят революция в Русия и диктатура на пролетариата.
По това време съдбата го среща с най-голямата му любов - Инес Арманд. Под този псевдоним се крие Елизабет Пешо д'Ербенвил - дете на френска хористка и баща оперен тенор. Тя е отгледана в Москва от леля си, която работи в семейството на много богатия индустриалец Евгений Арманд. Инес получава образование на аристократка - говори 4 езика, свири на пиано. На 19 г. тази пламенна красавица завърта главата на големия син Александър Арманд и те се женят. Тя му ражда 4 деца, а той е лудо влюбен, пише й романтични стихове. Но тя скоро се отегчава, има нужда от общество, изява и нови завоевания. Сближава се с учителя Борис Крамер, който я въвежда в идеите на социализма - модерна тема. В 1902 г. Инес влиза в контакт с по-малкия брат на съпруга си – Владимир, също запален социалист. Той идва в имението им в Елдиги и й дава книгата на Ленин „Развитието на капитализма в Русия“. Тя е заинтересувана от автора, намира адреса му и между тях започва кореспонденция.
Авантюра
Инес е авантюристка, тя официално афишира любовната си връзка с девера си и заминава с него в Москва. Тя става член на РСДРП, а през 1907 г. е арестувана и заточена за две години в Архангелск. Тази огнена жена обаче успява да омае надзирателя си, живее в къщата му и дори използва пощенския му адрес за кореспонденция с Владимир Илич.
След година с фалшив паспорт успява да избяга в Швейцария, където я чака любимият девер. За съжаление той скоро умира от туберкулоза. Тя се мести в Брюксел и там завършва Стопански факултет със степен лисансие. Там най-накрая се среща лично със своя кумир Владимир Ленин. Той е запленен от красотата, интелекта, дарованието й и общите им революционни идеи. Кани я в парижката си къща, където Инес става преводач, секретар, движи домакинството, забавлява Ленин, свирейки на пиано любимата му „Апасионата“ на Бетовен. Но най-вече е пламенна любовница. На задаваните й неудобни въпроси отговаря с издадената през 1912 г. брошура „По женския въпрос“, където застъпва идеи за отворения брак и свободната любов, така плашеща консервативните среди. Страстта им става явна, Инес придружава Ленин навсякъде, а не законната му половинка. Но Крупская търпи в името на социалистическите идеи.
Мисия
Инес е готова на всичко за любимия. През 1912 г. той я изпраща на опасна мисия в Русия, където е арестувана и й предстои тежка присъда. Тя моли богатия си изоставен съпруг за помощ, като го залъгва, че ще се върне при него. Той плаща огромната гаранция от 5400 рубли, а тя духва през Финландия. Излъганият рогоносец не само губи парите, но е обвинен в държавна измяна.
В Париж Инес продължава да е революционната муза на Ленин. Горката Крупская отново е в любовен триъгълник като по времето на Аполинария. Тя хваща писмо, в което мъжът й пише на Инес: „... В началото не бях така влюбен, но дори тогава, както сега те обичах много...“. В годините на Първата световна война Ленин изпраща безброй писма до Инес, които съветската цензура засекретява. През 1939 г. дъщерята на Инес публикува някои от тях и ги архивира. Там има намеци, че Александър, най-малкият син на Инес, роден през 1913 г. в Париж, всъщност е незаконен син на Ленин. В свое интервю, публикувано години по-късно, въпросният господин, който живее в Германия, потвърждава, че 7 месеца след раждането му Ленин го настанява в семейство на германски комунист.
Обича ги, не ги обича...
Ленин обича, но и използва всички свои жени без колебание, когато става дума за революционна дейност. Когато през 1917 г. той и Надежда Крупская пътуват с „влака на революцията“ за Русия, в същото купе е и Инес. В нейния куфар е скрита касетка с хиляди рубли, дадени от германските комунисти, за да се финансира подготвяната революция. Вече като партиен и държавен глава, след като през 1918 г. подписва Брест-Литовския мирен договор с Германия, Ленин праща другарката Арманд във Франция да изведе няколко хиляди руснаци от експедиционния корпус. Тя е арестувана, но Ленин заплашва да разстреля цялата френска мисия в Москва и френските власти бързо я освобождават.
През 1920 г. Инес не се чувства добре, лекарите подозират туберкулоза. Връзката й с Ленин става съвсем скрита - едно, заради постовете, които заемат в болшевишката партия и държава, второ - Крупская вече официално поставя ултиматум - или тя, или аз, или ще бъдеш опозорен.
Все пак Ленин пише записка до коменданта на Кремъл Т. Малков: „Др. И. А. - член на ЦИК, има нужда от апартамент за 4 човека. Както говорихме, ще й покажете какво е налично - вие знаете! Ленин“.
През есента Инес моли за разрешение да отиде на лечение в Париж, но Ленин я праща на санаториум в Кисловодск. По пътя се заразява с холера и умира в Налчин на 24 септември 1920.
Сринатият баща на революцията и услужливата Крупская посрещат влака с оловния ковчег на Инес, а Ленин нарежда погребение в Кремълската стена. Съветската дипломатка А. Колонтай пише: „Смъртта на др. Арманд ускори смъртта на Ленин. Той, обичащ я твърде много, не можа да преживее това“.
Рухнал психически, той е неработоспособен, получава инсулт, лекуват го от сифилис. Новото ръководство в лицето на Сталин го изолира в Горки, край Москва.
Сталин има зъб на Илич
Сталин има зъб на Ленин още от 1912 г., когато е изгонен като главен редактор на в. „Правда“ заради язвителна забележка към другарката Арманд. Преди смъртта си на 21.01.1924 г. Ленин пише т. нар. „Писмо до Конгреса“, където съветва Сталин да бъде свален като човек подъл и властолюбив.
Крупская доживява Сталиновите репресии през 30-те години. Тя умира през 1939 г., ден след рождения си ден. Тръгват слухове, че Сталин й е изпратил отровна торта и тя скоропостижно умира от перитонит и силни коремни болки.
Жени Викторова
