С п. „Чудеса и вяра“ започва поредица „Съкровищата на Атон“, в която ще представяме манастирите и реликвите на монашеската република Света гора. Мнозина вярват, че монасите там с молитвите си всекидневно поддържат баланса в света между доброто и злото и така отлагат времената на Апокалипсиса и Второто пришествие. „Не всеки, който отива там обаче е искрено вярващ“, откровен е експертът по религиозен туризъм - хаджи Георги Китанов, дългогодишен поклонник на Света гора. Той самият е запалил много българи да поемат в тази посока. Бившият химик от някогашния металургичен комбинат „Кремиковци“ днес е автор на много от снимките от Атон, които циркулират в интернет и в социалните мрежи. В тях се оглеждат прекрасните манастири, чудотворните мощи и икони, както и затънтените скитове на светци и отшелници. Китанов е администратор и на големи религиозни групи в социалните мрежи. В следващите редове ви предлагаме исторически данни и негови лични впечатления от Света гора и Великата лавра – манастира, който стои най-високо в йерархията на светите обители.
Атон е най-източният от трите ръкава на полуостров Халкидики. Дълъг е около 60 км, широк от 8 до 12 км, висок е от 0 метра при морето до цели 2033 м при връх Атон. Заема обща площ от над 360 кв. километра. Като цяло Атон е труднопроходим. Има скалист бряг и стръмни склонове, обрасли плътно основно с бодливи храсти и само на север гледката се сменя с гора, както и отново храсти. Въпреки неблагоприятния терен вярата на християните е създала тук райско кътче с храмове, наричано Света гора. Легендата разказва, че Света Богородица заедно със свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила на място, близо до днешния манастир Ивирон. Божията майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си Иисус Христос да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията майка.
От X век насам тази част на света постепенно се превръща в нов Йерусалим. В дните на най-голямото си величие на Атон е имало 150 манастира, от които 40 големи, включително грузински и италиански. Манастирите с преобладаващо българско присъствие са били цели 6-7, а според някои източници дори осем. Но това е било във времена, когато България е била наистина велика държава, не само регионален, но и европейски фактор. Границите й на юг са стигали до Тесалия и Беотия в днешна Гърция. Постепенно нашето влияние там се смалява успоредно с това на държавата ни. До 1912 г. Зографският и Хилендарският манастир са били български.
Стенописите в манастира Велика Лавра, дело на Захарий Зограф Снимка
Днес на Света гора има общо 20 манастира - 17 са гръцки, един е български, един руски и един – сръбски. Има и един румънски скит (монашеско селище). Броят на манастирите е фиксиран, като са подредени в стриктна йерархия. Първият и най-старият се нарича Велика лавра, а след него са: Ватопедски манастир, Иверски манастир, Хилендарски манастир (сръбски), Дионисиат, Кутлумуш, Пантократор, Ксиропотам, Зографски манастир (български), Дохиар, Каракал, Филотей, Симонопетра, Свети Павел, Ставроникита, Ксенофонт, Григориат, Есфигмен, Пантелеймон (руски), Констамонит. На полуострова има около 1500 монаси, които не живеят само в манастирите, но и в скитовете и килиите. Монашеската република е в режим на самоуправление под гръцки суверенитет. Представители на всички манастири заседават на ротационен принцип в Карея – столица и административен център. Братята се събират в Протата - катедралата на Карея, сърцето на монашеството на Атон. Според църковното предание храмът е бил издигнат от св. Константин Велики и по-късно разрушен от Юлиян Отстъпник.
Стенописите в манастира Велика Лавра, дело на Захарий Зограф
За разлика от храмовете у нас прави впечатление, че болшинството манастири на Атон носят имена на по-непопулярни светии. Най-високо в йерархията на манастирите е Великата лавра "Свети Атанасий Атонски". Обителта е изградена през 963 г. и се счита за най-старата. Хубаво е да се отбележи, че думата „лавра“ се е превърнала в синоним на манастир, но в миналото е представлявал съборен храм, в който монасите идвали да служат. През останалото време те се подвизавали в килии около този храм, отдавайки се на молитва и различни подвизи. С течение на времето монасите се събират на едно място на общежителен принцип.
Изглед към най-стария манастир на Св. гора Снимка
Пътят, който някои поклонници изминават до Великата лавра, не е лек. Аз например минах от манастира св. „Павел Ксиропотамски“ през скита „Св. Анна“. Това е повече от 16 часа преход. Така че, когато пристигнах привечер, бях много уморен. Легнах малко да почина, след това отидох на вечерната молитва. Снимах предверието на храма, което малцина знаят, че е изографисано от прочутия живописец от Самоковската художествена школа - Захарий Зограф. През XIX век българинът прекарва тук 17 месеца. Стенописите му в притвора на католикона (главния храм) са повече от впечатляващи. В манастира се пазят и много реликви, като част от плащаницата на Иисус Христос и мощи на много светци. Като цяло най-голямото богатство на всеки манастир са неговите реликви. Средно всеки притежава поне по 3-4 чудотворни икони и 15-20 безценни мощи на светии.
Повечето от манастирите на Атон имат излаз на море.
За през нощта братята от Великата лавра ни настаниха в едно голямо помещение. Там бяхме около 90 човека. Съжителството на толкова много хора не е много лесно. Например двама руснаци бяха попрекалили с алкохола и бяха по-шумни. Други хъркаха, та съседите им идваха с фенерчета да им светят в очите. Но това е част от всекидневието на всеки пилигрим и пътешественик. По-важното е духът на Света гора. Аз вече не съм на 25 години и бързо се уморявам, но всеки път, когато идвам тук, сякаш възкръсвам за нов живот. Но го има и другият момент, като дойде веднъж човек и посети 2-3 манастира, после нещо го тегли все насам, за да зърне всичките 20. Моят съвет е, ако поемете по този поклоннически път, да не бързате с обиколките. Все пак това не са туристически обекти, в които да ви сложат печата, за да кажете, че сте ги посетили. Най-добре е да се отделя време за нощувка във всеки манастир, за да се потопите в атмосферата му. Задължително трябва да се отиде и на служба, било на утринна или вечерна, в зависимост от времето, в което пристигате .Ала не се изненадвайте, ако видите някой монах да пада от стола си заспал. Понякога се случват тези неща, тъй като те участват в различно време в службата. Доста интересно е и ако се озовете там по Йордановден. Повечето от манастирите имат излаз на море и се прави ритуалът хвърляне на кръста във водата и съответно ваденето му от поклонници. Но наред с манастирите има още много интересни места на острова. Например килията на св. Паисий Светогорец. Той обаче не е погребан там, а в село Суроти. Имам пръст от неговия гроб, която пазя като светиня.
Хаджи Георги Китанов, поклонник на Атон
Строени са като крепост заради кръстоносци и пирати
В архитектурно отношение Великата лавра служи за еталон на останалите манастири. Отвън те изглеждат като каменни крепости с класически охранителни кули. Това е отговор на набезите, при които манастирите са плячкосвани и разграбвани многократно от противниците на източното православие: араби, рицари от кръстоносните походи; наемници кръстоносци на Михаил VIII Палеолог, преследващи противници на унията с папата от 1275 г., турски пирати до 1324 г. и др. Има и една закономерност, която отчетливо се наблюдава – често манастирите западат, ако съответната православна държава, която ги финансира, бива отслабена или унищожена. През 1988 г. ЮНЕСКО обявява Атон за паметник на световното културно наследство. Новостроящите се манастири обаче имат много по-различен вид от стария стил. Руският изглежда като огромен санаториален комплекс с църква с часовник като Кремъл, а новите гръцки скитове са като селца с много къщички и черква/и в средата.
