Т рудно и велико нещо е отглеждането и възпитанието на децата. За значението на този процес за бъдещето на човека и въобще за добруването на цялото човечеството неведнъж са говорили свети праведници чудотворци. Те са били наши съвременници и с тях са се съветвали семейства от цял свят. В следващите редове ви предлагаме някои свидетелства по този въпрос, описани в книгата „Съвременни старци на Православието”, издателство Русенска митрополия и фондация „Двери“.
Пророк
С дарбите, които притежаваше чрез Светия Дух, старецът Порфирий можеше да прозре във вътрешния свят на човека и да види постепенната промяна, която се случва в човека срещу него, който е дошъл за разговор, след като е изминал дълъг път или е летял със самолет, понякога и от друг континент, за да се срещне с него.
„Пътува и идва“, често казваше той, например: „След малко тук ще бъде архиепископът на Албания, пътува и идва“.
Ръководство
О. Порфирий вярваше, че през целия си живот човек е подложен на определено педагогическо ръководство, което се случва на различни места. От тези места отецът най-много обичаше семейството. Особено в кризисния следвоенен период, когато обществото беше в разруха, затворено в своята патологична психологическа интровертност, когато основите на семейството в цяла Европа бяха разклатени и през 70-те години се стигна до бум на разводите, а издателските къщи бълваха литература по клинична психология и психоанализа - именно при такива трудни житейски обстоятелства старецът казваше, че човек се просвещава в семейството.
Съзнание
В съзнанието на родителите, в съзнанието на децата се издига сцена и на нея детето качва своите родители, отъждествява се с тях и през целия си живот живее с това, което те са му дали, или с това, от което са го лишили - любов, усмивка и милувка. Във втория случай, както казват психолозите, то ги изтиква в ъгъла, готово да ги простреля във всеки един момент, през целия си живот.
Старецът Порфирий виждаше всички тези неща. От една страна, той много обичаше педагогиката, познаваше процеса на тези преживявания, които господстват в живота, а, от друга страна, проникваше в дълбочината на семейните отношения, виждаше това, което наричаме психопатология - смъртта на човека в семейството. Онова, което спасява и създава добри деца, е животът на родителите у дома. „Родителите трябва да се отдадат на Божията любов - казваше старецът, - трябва да станат свети“.
Отговорност за това носят на сто процента бащата и на сто процента майката. Това е и един от големите уроци на съвременната педагогика, която твърди, че и двамата родители участват еднакво във възпитанието на децата.
Съвпадение
Същото казваше и старецът Паисий. Виждате как съвпадат ученията на светците: „Блажени са родителите, които не използват думата „не“ за децата си, но ги възпират от злото със светия си живот“. И о. Ефрем Катунакийски, една друга голяма духовна личност на нашия век, когато го питахме: „Отче, какво да кажем на родителите, на децата, на учителите?“, отговаряше с една велика, хубава молитва: „По молитвите на светите наши родители“. Нима родителите са свети? Но това беше неговият опит: когато майка му починала на Разпети петък, от тялото й се разнесло благоухание, защото била свята жена. Така че за лошото поведение на децата са виновни родителите. От това, какъв опит имат като деца, зависят техните отношения с другите, зависи как ще се държат по-нататък в живота си. Старецът знаеше всичко това и често го казваше на родителите. Тази християнска педагогика започва още от 4 в., с теорията за персонализма. Великите кападокийци са учили същото. Учените и известните антрополози също.
Очаквайте продължение...
