„Да остарееш като катедрала!“. Може би това е едно от най-красивите пожелания, което може да се сбъдне в живота на човека. В следващите издания сп. „Чудеса и вяра“ ще посвети страници именно на катедралите по света и у нас. Освен в символи на дълголетие, здраве и житейски смисъл тези каменни кивоти на Духа са се превърнали и в еманация на човешкия гений и стремежа ни да се доближим до Бога и да го познаем.
Още пророк Йезекиил дава пророчеството си за Храма на Месията, онзи, когото Бог ще изгради - храм, пълен с жива и “здрава” вода (Словото Божие -б.р.), вода, изтичаща от дясната страна на храма ( Иисус, седнал отдясно на Отца - б.р.), която ще дава живот на много риби (кръстените християни) и плодоносни дървета.“ Свети Павел пък говори за Църквата като един духовен дом, имащ за основа самия Иисус Христос и за колони и зидове - свидетелството на апостолите и на техните ученици и наследници. Но има нещо ново и необикновено - със Свето Кръщение всеки християнин става храм Божий, в когото обитава Пресветата Троица, един храм, имащ за олтар човешкото сърце, на когото християнинът принася на Бога своя живот - най-скъпата жертва, единявайки се с Иисус и подражавайки на Него. Всъщност Божието слово може да звучи навсякъде. Но именно в храма то стига най-силно до сърцата на хората. Защото той е материален израз на всемогъществото на Твореца. Затова владетели, папи и патриарси в миналото не са жалели средства, за да вдигат величествени храмове, внушаващи със смайващите си размери всемогъществото на Създателя. Те са се превърнали в течение на вековете в истински шедьоври не само на архитектурата, но и на изобразителните изкуства. И в крайна сметка - в символи на християнската цивилизация.
В тях са били канонизирани светци, коронясвани крале и императори, ръкополагани са епископи и папи. Служили са и като последната градска крепост по време на войните, и като място за вземане на исторически решения по време на бунтове и революции. За което ще разкажем в следващите броеве на „Чудеса и вяра“. И тъй като всяка новопокръстена страна си има своята първа катедрална църква, тук е мястото да споменем Голямата базилика в Плиска, издигната от Свети цар Борис-Михаил Кръстител. Тя е завършена около 875 г. и е един от най-големите подобни храмове в Европа. Била е дълга 99 метра и широка 29,5 метра - по-голяма дори от старата римска базилика „Свети Петър“. В продължение на четвърт хилядолетие тя е едновременно катедрална, княжеска, епископска и манастирска църква и същевременно средище на духовно-религиозния живот на столицата Плиска. До нея е имало отделна сграда, в която са се помещавали училище и скрипторий. Тук са работили дошлите през 886 г. в България ученици на пресветите братя Кирил и Методий, положили началото на Плиско-Преславската книжовна школа на старобългарския език.
Базиликата в Плиска е била по-голяма от тази в Рим
Древният храм си имал и парно
Свети цар Борис I създава грандиозния комплекс - Голямата базилика - като част от амбицията си да превърне Плиска в трети център на тогавашния християнски свят. Затова той го разполага извън стените на Вътрешния град, за да бъде лесно достъпен от всички страни за големи групи хора, които не са имали привилегията да влизат в крепостта. Църковните обреди в катедралата се изпълнявали от архиепископа, а на големи празници в тях е участвал и българският владетел. През 870 г., след като Вселенският събор в Константинопол признава Българската архиепископия за автокефална, архиепископ Николай Хераклейски решава да довърши Голямата базилика и изгражда архиепископска резиденция с хипокауст (парно отопление) и дворец.
