Н е само в християнството съществува почитане на свещени реликви и мощи. Такива има и в исляма, като най-почитани са космите от брадата на пророка Мохамед. Тази религиозна реликва се счита за една от най-тачените и се нарича "Сакал и Шериф". Неслучайно една от най-популярните и ангажиращи клетви сред народите, изповядващи исляма, е: „Кълна се в брадата на Пророка!“. А тя се показва именно през април, когато от 2-ри започва свещеният за мюсюлманите месец Рамазан, символ на милосърдието и солидарността.
Любимият бръснар
Според легендата свещената брада е взета от Пророка след смъртта му от любимия бръснар – Салман. Това се е случило в присъствието на тъстa му Абу Бакр и зет му Али ибн Аби Талиб. Смята се, че по-голямата част от брадата се пази в музея Топкапъ в Истанбул и в музея Мевлана в Коня, но през годините отделни косми са били разнесени из целия свят. Те се съхраняват в специални стъкленици, които са херметически затворени.
Космите се показват на вярващите само веднъж в годината - в деня, предшестващ най-свещената за мюсюлманите нощ Ал Кадр. Това е нощта, в която Аллах се явява на Мохамед и започва да му предава сурите (главите) на Корана. Датата на празника се променя всяка година, като е 27-ата от Рамазана по лунния календар. Вярващите имат право само леко да докоснат стъкленицата с косъма и да отправят молитви за опрощение на греховете, за здраве и по-добър живот.
От Мека
До България са достигнали 4 косъма от брадата на Пророка. Един има в Томбул джамия в Шумен. Косъм има и в Русе, който се съхранява в ковчеже. Той се пази в централната градска джамия "Сеид паша". Частица от брадата има и в Кърджали, увита в 29 кърпи. Според легендите реликвата била донесена от турци от Видин, които бягали по време на Руско-турската война през 1877 г. В Разград пък мюсюлманите вярват, че техният косъм е донесен направо от Мека. Той се пази в джамията „Ахмед паша“ в херметически затворена стъкленица, закрепена на восъчна основа.
Султаните я носели в чалмите си
Първият, който е носил в чалмата си брадата на Мохамед, е един от неговите военачалници - Халид ибн Велид, известен с прозвището Сабята на Аллах. Преди една битка той накарал войската си да търси загубената му стара чалма. Воините не я открили и се върнали с празни ръце. Те упрекнали Халид ибн Велид, че вместо да нападнат врага, ги кара да се занимават с чалмата му. Той обаче отново ги върнал да я търсят. И когато воините все пак успели да намерят старата чалма, Ибн Велид им разкрил, че в нея пази "Сакал и Шериф". По късно султаните също са носили в чалмите си "Сакал и Шериф", което в превод означава "свещена брада".
