Е динствените близнаци, живеещи в Света гора, успя да заснеме фотографът Стратос Калафатис. В монашеската република пребивават 3500 мъже, но само Паисий и Макарий си приличат като две капки вода. Братята са били послушници на две различни места – единият в манастира „Каракал“, а другият служил в столицата на Света гора – Карея. Събирането им за обща снимка се оказало мисия невъзможна в продължение на пет години. „Ту единият брат неговият игумен не го пускаше, ту другият“, сподели Калафатис. Накрая той успява да ги събере и да ги щракне в едно житно поле. В момента близнаците вече са заедно и служат в една обител, информира още Калафатис.
На 12 май той откри изложба в столичната галерия „Синтезис“ с титул “Атон: Цветове на вярата”. Работата му по проекта е продължила цяла петилетка. В периода 2008 - 2013 г. авторът пътува до Света гора над 30 пъти и прекарва 200 дни и нощи във фотографско поклонничество.
Оскверняващ акт
„Планината Атон трудно се поддава на заснемане, не само защото монашеската общност отхвърля фотографията като оскверняващ акт, а и поради нуждата от продължително наблюдение за разкриване на същността й... На Атон няма булеварди, а само прашни пътища, чиито криволици непременно отвеждат до изумителни места. Оттам започват тайнствените пътеки към манастирите, аязмата и пещерите до малките убежища и килии на отшелниците, добрали се по собствен път до същността на живота“, споделя Стратос Калафатис.
Неговата работа показва, че съкровищата на Света гора съвсем не се изчерпват само с манастирите, мощите и чудотворните икони, които привличат по 35 хиляди поклонници от цял свят всяка година. Най-голямото съкровище са монасите и отшелниците, които вече 1000 години обитават това кътче на планетата.
„Когато дойда при тях и поискам да ги заснема, в началото отказват, мусят се, но като видят после резултата – на всички им харесва“, разказва фотографът.
Раждаемост нулева
Според него онова, което прави това място уникално, е, че то е било обитавано непрестанно от X век и в същото време тук не се раждат деца. Прастарата традиция гласи, че Света гора може да бъде посещавана само от мъже, а за жените е забранена територия. Според легендата на Атон се явявала само една жена и това е Богородица.
Роденият в Кавала фотограф обясни още, че е само мит, че в Монашеската република няма женски животни. „Има сред птици, котки, пуйки, магарета“, изрежда той. Понякога тези Божи твари се появявали и в неговите снимки. Случайно. Докато снимал веднъж млад монах и неговия старец, пред обектива решила да притича и една пуйка.
Експедиции
Заедно с египетските пирамиди Света гора става притегателен център за фотографите още от XIX век. Първите такива експедиции тук пристигат през 1850 година. Стратос е открил едно старо фотостудио от този период на полуострова. То се намира в една сграда развалина с рухнало стълбище.
И тогава, и днес съществуващата теория гласи, че не е много редно да се снимат монасите. Има обаче начин да се прескочи това ембарго: „Ако човекът бързо, честно и искрено обясни защо е там. И ако мине теста, портите пред него се отварят“, доверява Калафатис. Той обаче не скри, че е имал помощник-асистент, възпитаник на Атинската духовна академия. Арсений познавал порядките - кодекса на поведение и с негова помощ отшелниците ставали по-отзивчиви към снимките.
Каракал
Известният фотограф сподели още, че доста дружелюбно отношение е срещал в манастира „Каракал“, който може да се каже, че му е любим. Но най-вече той работил из килиите и скитовете, които представляват малки обители за живот и черкуване. Там режимът за разлика от манастирите е по-свободен и външният човек не трябва да се съобразява със строгата дисциплина и въобще дневния ред на монасите.
Именно в един скит Стратос е снимал послушник, които имал една задача – да проправя път през гората към манастира „Великата лавра“. Това човекът правил с ножиците си всеки Божи ден поне по два часа. Самият кадър пък отразява и една от основните отличителни черти на атонските порядки – сляпото подчинение, което послушникът има към своя старец наставник, обясни фотографът.
Карея
Той е увековечил и отшелника Теодорос, живеещ в скит близо до административната столица Карея. Монахът почерпил гостите с локум и ципуро (гръцка ракия), какъвто е обичаят. А после, макар и малко да се подърпал, достолепно позирал според указанията на Стратос. В замяна той се върнал и му дал отпечатаната снимка. Това всъщност фотографът правил за всичките си модели. „Когато я дадох Теодорос, ми каза: „Въобще не ми харесва, много стар си ме изкарал“, разказа с усмивка авторът.
Пълнолуние
На неговата изложба у нас могат да се видят и доста нощни снимки. Обясни, че за целта е съобразявал своите пътешествия до Атон с фазите на Луната - искал да е пълнолуние, за да има допълнителна естествена светлина. Така например е направил уникална снимка на сръбския манастир „Хилендар“. При друга е пресъздал почти триизмерно как вали сняг посред нощ (на фона на една килия) с използване на техника със светкавици.
Стратос Калафатис е посещавал неведнъж и едно място, което се нарича пустиня, тъй като там живеят само аскети.
„Често ме питат дали работата ми на Света гора ме е променила. Това, което със сигурност научих, е да бъда по-търпелив, защото там сякаш човек попада в друго измерение, където времето тече по различен начин“, убеден е елинът.
Една от най-въздействащите му снимки показва любовта, невинността и доверието между старец и неговия послушник, прекарали заедно живота си на Света гора в молитви и в служба на Бога.
Монаси правят кръстове дори на зелето в градината
На атонската изложба има цяла стена с кръстове. Те обаче не са онези от злато и скъпоценни камъни от манастирите. Стратос Калафатис е показал всекидневните разпятия, пред които се молят отшелниците на Света гора. Те ги рисуват по вратите на своите жилища, други ги дълбаят в кората на дървета, трети просто са ги спретнали с две парчета тиксо. Монасите отшелници правят кръстове дори на зелките, растящи в градините им, обясни фотографът.
