В ъпреки че българите са християни от вече 11 века, съвсем доскоро в народния фолклор са битували свръхестествени същества. Те са изцяло свързани с природата, от чиито капризи до голяма степен са зависели нашите предци (а мнозина и още зависят). Някои от тях са били приятелски настроени към хората, а други са били враждебни. Мнозина пък казват, че тези мистични създания все още съществуват в пещери и гори.
Безспорно най-популярни сред тях са вилите (или самодивите) - красиви девойки с руси разпилени коси. Дрехите им са украсени с пера и с тях летят като птици. Самодивите обитават горите, но владеят и кладенците, езерата, реките. Смята се, че могат да спират (заключват) водите и да предизвикват суша. Скритите поляни са техните сцени, където танцуват през нощта. Те обичат да слушат мелодиите на кавала. Затова се влюбват в овчари, омагьосват ги и ги измъчват със своята страст. От нея овчарите се освобождават чрез магия. Самодивите са опасни, но могат да бъдат обезоръжени с открадване на дрехите. Тогава те пристават и на обикновени хора и раждат от тях деца. Но не стават добри домакини и при удобен случай бягат без детето.
В европейския фолклор герой сразява ламята.
И ако самодивата е символ на женска красота, то ламята е нейната противоположност. Тя е грамадно влечуго с остри крака, кучешка глава и остри зъби. Устата й е толкова широка, че може да погълне цял човек или добиче. Има големи ципести крила. Тялото й е покрито с жълти люспи. Чести са образите на ламя с три или две глави. Ламята живее около водоеми, спира водите от кладенци и реки, с което принуждава хората да й дават жертва. Подобни същества съществуват в митологията на почти всички европейски народи, което дава основание на някои учени да твърдят, че става въпрос за някакъв оцелял доскоро вид динозавър. В крайна сметка те са сразявани от легендарни юнаци, какъвто в българския фолклор е свети Георги.
Но ламите имат своите врагове. Това са змейовете и змеиците. Това са млади мъжки (или женски) същества, с крила под мишниците и опашки. Те обитават непристъпни гори и пещери. Змейовете са приятелски настроени към хората. Те могат да придобият изцяло човешки вид и дори да имат потомство с обикновен човек. Хората обаче имат и други покровители. Това са „стопаните“, които обитават къщата или полския имот. Полският стопанин обикновено е смок, наричан често и по турски „сайбия“. Той не трябва да се убива. Домашният стопанин е невидим и за присъствието му се разбира само по тропането му, което се чува. Той живее под огнището и под прага на дома. Това същество е покровител на благоденствието на рода. Веднъж в годината му се устройва угощение – „стопанова гозба“, като му заколват курбан – кокошка или овен. Кръвта от курбана се слага в нарочно изровена дупка в огнището. Приготвя се погача, която се преломява над главата на най-стария домакин. От всяко ястие се отделя и „за стопанина“ и се качва на тавана. А на полския стопанин са оставяли съд с мляко. Някои вярват, че това е духът на прародител покойник.
Мойрите при раждането на Ахил. Мозайка от Вилата на Тезей, археологически парк Пафос
Орисниците са три
Българският фолклор не е възникнал на празно място. Неговите корени са дълбоко в античността. Пример за това са орисниците (нареченици). Това са три женски същества, които ходят заедно по света и определят съдбата на новородените деца. Това става на третата нощ след раждането им, когато ги очакват с трапеза зад вратата. Определеното от тях се смята неотменимо (написаното от орисниците и Бог не може да отмени). В гръцката митология това са Клото, Лахезис и Атропос, които са помощнички на Мойра - богинята на съдбата.
