Н а 11 март се отбелязва паметта на Св. Софроний Врачански - първия българин епископ от периода на османското владичество, пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски, народен будител и първи български политически деец. С името му се свързва и първата печатна книга на новобългарски език - сборникът „Неделник“. „Житие и страдания грешнаго Софрония“, пък се смята за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. С всичко това спокойно можем да наречем Св. Софроний предтеча на Българското Възраждане.
Ръкопис, подвързан от Софроний Врачански
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, като същевременно е и учител. Другите свещеници го ненавиждали, защото знаел да чете и да пише, а те били неграмотни. "Прости орачи", както пише мъдрецът , "понеже то е вещ природна; учен человек ученаго люби, и прост - простаго, и пиан - пианаго". През 1765 г. се среща с Паисий Хилендарски и прави препис на неговата „История“, известен днес като Първи Софрониев препис. Стойко Владиславов се венчава за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Най-големият Цонко е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков). Мария пък е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски. По време на поредната руско-турска война (1768-1774) „грешнаго Софрония“ доста си изпатил от войската, която минавала през Котел. Като грамотен човек той се грижел за настаняването на пашите по квартири и помагал с писането на бумагите. За благодарност е заплашван с оръжие многократно и унижаван.
Корица на Неделника
Около 1775 г. сбъдва мечтата си и тръгва по стъпките на Паисий Хилендарски - посещава Атон. Когато се връща, започва да учи децата на четмо и писмо и да проповядва на народа на прост български език. За лош късмет архиереят назначил поп Стойко за епитроп и му възложил да събира църковните данъци и да глобява хората. Той вършил това известно време, но заради греха да взима парите на сиромасите отключил нервно разстройство. Тогава, както описва в своята автобиография, се скитал като луд по реките и постоянно плачел. Понеже в града нямало компетентни доктори, той се обърнал за помощ към селските лечители. Ала това веднага било използвано срещу него. През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ, предизвиквайки конфликт между него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това Софроний е обвинен от местните власти в незаконна продажба на добитък, който е държавна собственост. Вследствие е арестуван и измъчван, но е освободен, след като плаща 1500 гроша.
Часослов в препис на Софроний Врачански, 1765.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 г. става монах в Къпиновския манастир. На 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Той поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 г. размирици във Враца напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Осман Пазвантоглу. Тук Софроний написва двата си сборника. Първият е със заглавието: „Поучение и словосказание за празниците Господни“ и има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер, сред които „Слово за раждането на нашия Господ Иисус Христос“, „Слово за Сретение Господне“, „Слово за краткостта на човешкия живот“ и други. Към тях са прибавени „Посвещение“ и „Послесловие“. Вторият видински сборник - „Разкази и разсъждения“ - е компилация от басни и нравоучителни разкази от живота на гръцки, египетски, персийски и арабски владетели.
През 1803 г. Софроний Врачански заминава за Букурещ. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител и дипломат на българската общност. В резултат Св. Софроний съдейства да се привлече вниманието на руското правителство към българския въпрос. Среща се и разговаря с руските генерали Багратион, Каменски, Кутузов. Благодарение на него през юни 1811 г. е учредена Българската земска войска - първата ни самостойна бойна единица от 400 години насам. Софроний сам освещава бойното знаме и благославя воините доброволци в руско-турската война от 1806-1812 г.
Печатът на Българска земска войска, 1810 г., в Националния исторически музей
Налага съвременния език в печатните книги
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише именно в Букурещ. Преди всичко това е „Кириакодромион, сиреч Неделник“ - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. За да събере необходимите средства за отпечатването му, той изпраща „Позив“ до заможни българи в Румъния. В него изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа „Оглавие“, 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пак в Букурещ Софроний пише книга за православната, еврейската и мохамеданската религия. Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Възрожденският гений се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет. През последната година от живота си се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Още същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.
Паметникът на Софроний Врачански във Враца
Венецианец го описва като безстрашен и съобразителен
През март 1775 г. по пътя от Атон към Солун пътуват двама мъже на коне. Единият е Микаел Себастаци от научния център „Сен Лазар“ край Венеция. Другият е поп Стойко. По едно време срещу тях се изпречили трима разбойници. Изплашен, конят на българина се изправил на задни крака. В този момент нещо проблеснало върху гърдите на свещеника и спътникът му забелязал златен кръст, обсипан с рубини и диаманти. Един от главорезите веднага срязал ланеца и грабнал накита. После Стойко Владиславов обяснил на италианеца, че кръстът на гърдите му е фалшив. А истинския той носел скрит на друго място - в торбичка под корема на коня. По-късно Себастаци, описвайки подробно тази случка, прави следния коментар по адрес на Св. Софроний: „Той е един изключително безстрашен, съобразителен и хладнокръвен човек."
