С идването на новата 2022 година се чества Василовден. Имен ден на 1 януари (събота) празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Веска и др. Празникът датира от IV век, тъй като тогава е починал св. Василий Велики – създателят на съвременното монашество, манастири и благотворителната дейност в името на Христа. Ако Александър Македонски е наречен Велики за големите територии, които е завзел, то св. Василий е удостоен с тази титла за големите маси от хора, които е завладял със словото Божие.
Роден е през 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия).При формиране на неговия характер и християнско възпитание дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина, които също са канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий (по-късно епископ Нисийски) в истините на вярата и християнските ценности и ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата. Общественото положение на неговия баща, кесарийски ритор, пък дава възможност на св. Васлий да придобие най-високото образование за своето време – той се учи в Константинопол, а след това в Атинската академия.
Храмът на негово име бе осветен през 2018 г. в родния му град.
Там учи заедно с бъдещия император Юлиан Отстъпник. Негови учители са били прочути за времето си философи и ритори като Химерий и Прохерезий. В тази философска школа младият християнин усвоява тогавашното знание, като се интересува и от медицина, което ще допринесе по-късно за неговото успешно служение като епископ и духовен учител на Църквата. След като завършва своето обучение по философия, свети Василий загърбва примамливата обществена и политическа кариера на ритор. Велики решава да посети християнските монаси в Египетската пустиня. Светските науки му били полезни за живота, но истинската философия според християните се съдържала в Христовите истини на Евангелието и аскетичния опит. След като се завръща в родината си Кападокия, се установил близо до град Неокесария, край бреговете на реката Ирис. Там той създава заедно със свои събратя и сподвижници скромно монашеско общежитие, а по-късно написва и специални монашески правила за подвижничество в общежителните манастири.
Така става основоположник на този тип монашеско движение, най-разпространено и до днес. Той учил, че монасите не е нужно да ходят в пустинята. Те трябвало да живеят сред хората, за да могат с личния си пример да ги подтикват да следват пътя към Царството Божие. През 370 г. свети Василий става архиепископ на Кесария Кападокийска. След много борби и страдания именно тук той извървява земния си път – умира на 1 януари 379 г.
Св. Василий, стенопис в църквата Богородица Перивлепта в Охрид
Основа първите приюти
Василий Велики е един от тримата светители - отци на Църквата, заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Той има толкова големи аскетски подвизи, че казват 40-годишен изглеждал като старец. Св. Василий имал и редица богословски трудове, показващи неговата вяра, ерудиция и интелект. Според мнозина изследователи обаче може би най-значимото нещо, което той прави, е опитът му да въведе Божия закон на любовта в обществения живот. Защото той строи първите приюти и болници за бедните в историята. С това свети Василий и на практика показва, че християнският живот не трябва да се свежда само до богословски знания или аскетски подвизи в пустинята. Всичко това дори губи своя смисъл без любовта към ближния, без милосърдието и без реалното участие в живота на ближния, които са път към Бога и спасението на човешката душа.
