П ървата неделя след Великден е посветена на апостол Тома, наречен Неверни. Чисто човешки той не е повярвал (без да види и пипне) в Христовото Възкресение. Но отначало не само този Христов ученик подлага на съмнение завръщането на Иисус (в плът и кръв) от света на мъртвите.
Смут
Съмнява се и Петър: „Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото (Лука, 24:12). Скептицизъм проявяват и други апостоли: „В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Йерусалим, и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях, но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. (Лук. 24:13-16). И дори и след като жените мироноски им предават думите Му къде трябва да отидат да го видят, съмнението продължава да гложде най-близките хора на Божия син: “А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха“ (Мат. 28: 16-17).
Пръст в раните
Тома също не вярвал на разказите на очевидците, че Господ се е явил, възкръснал е и е жив. Той казвал така: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам (Иоан 20:25). В първата неделя след Възкресението си Господ отново се явява на учениците си и казва на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ. Тома направил това и възкликнал: „Господ мой и Бог мой! (Йоан 20:26-28).
Доказателство
Това е било най-голямото доказателство, че Господ е възкръснал. Че Той наистина е Онзи Същият, Който е бил с тях преди разпятието и преди погребението. Но и че вярата не се нуждае непременно от материални свидетелства. Или както Господ Иисус Христос казва на своя ученик: “Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).
И днес стават чудеса на гроба му
Въпреки че апостол Тома днес се е превърнал в съвременен символ на скептицизъм и неверие, той всъщност е бил един от най-жертвоготовните Христови ученици. Когато въпреки заплахата от фарисеите Иисус отива във Витания, за да съживи Лазар, апостол Тома казал на другите апостоли: „Да отидем и ние да умрем с него“ (Йоан, 11:16).
Мощите на апостол Тома първо са се намирали в Месопотамия, а през XIII век са пренесени в град Ортона, Италия. Неговият гроб обаче се е намирал в Индия, където апостолът загива мъченически. Сега гробницата на Тома се намира в град Ченай, кв. Милапор. Там и до днес стават чудеса.
