К азват, че от старите жени се интересували най-много археолозите. От професионална гледна точка. За героинята ни днес това се отнася с пълна сила. Тя е ужасно възрастна. Но времето неусетно ни налага аналогии. И ако в България все още се тестваме дали сме достатъчно зрели да допуснем мисълта, че жена може да управлява страната, то Хатшепсут е доказала преди много, много години, че това не само че е възможно за държава като Египет, но и е повече от успешно.
Тя остава на престола цели 21 години. Възцарилият се след нея фараон се опитва да заличи всячески делата, а и лика на жената, която го е засенчвала, независимо че това е собствената му мащеха. Или пък тъкмо затова – вечният приказен конфликт между мащехата и децата, които са й натрапени.
В живота на първата жена фараон от Древен Египет името Тутмос е със съдбовно значение. Тутмос І е нейният баща. Тутмос ІІ е неин доведен брат. А също и съпруг. Тутмос ІІІ е син на мъжа й, но майка му е само една от фараонските забежки, някоя си Изида. Никой не знае нито как е изглеждала, нито какво е правила, освен че е преспала с „големия шеф”. Затова Тутмос ІІІ решава да заличи и спомените за омразната мащеха. Той е същият този, който с възкачването си на престола заповядва да се пренапише историята и да се заличат нейните изображения от всички възможни места, приоритет му става да руши съграденото от нея.
Независимо от това Хатшепсут е запечатала името си със златни букви в книгата на историята. И интересът към нея не стихва. Учени се надпреварват да разгадават знаци и символи, свързани с нея. Вълнуват се дори от такива маловажни неща като това какъв аромат е използвала. Чегъртат остатъци от засъхнал парфюм, за който предполагат, че е бил неин. Изследват ги. Правят опити да възстановят миризмата. Зад интереса към тези неща всъщност прозира търговският нюх, който продава успешно всичко, свързано с именити фигури от историята. Сякаш някой ще постигне успеха на тази велика жена, ако се напръска с парфюма й...
Всички, които биха искали да подражават на Хатшепсут (името й означава „първа сред благородните”), би трябвало да знаят, че цената на славата е много висока. В свят, в който мъжете са богопомазани, а жените са им придатък, много хора гледат на царицата с неприязън. Тя има властови амбиции и се смята за достойна да се съревновава с мъжете. Това е нечувана наглост, затова трябва да я оклеветят и очернят, за да бъде наказана. Нека си знае мястото. И тя, и всички, които биха дръзнали да последват нейния пример. Съвсем друго би било, ако се беше задоволила само с титлата на „Велика фараонска съпруга”...
Всъщност началото на историята предполага точно такава тривиална съдба. Тутмос ІІ и Хатшепсут, цар и царица на Египет, започват съвместното си управление така, както и много други владетели от Древния Египет. Хатшепсут се държи като порядъчна, или другояче казано - безопасна жена. На всички ранни изображения тя стои зад мъжа си. Бракът им изглежда обещаващ, но това не продължава дълго. Тутмос ІІ умира. Мъжката аудитория може би веднага ще направи забележката: „Съкратила му е живота!”. А археолозите бързат да стигнат до заключението, че причината за смъртта е сърдечен проблем.
Всъщност, ако трябва да сме обективни, интензивният извънбрачен живот на фараоните крие много повече рискове от инфаркт, отколкото домашната атмосфера, така че едва ли точно Хатшепсут има вина за неговия край. Но точно тук на помощ ни идва едно древно описание, посветено точно на този момент. Инени, главният архитект по времето на Тутмос І и ІІ, пише: „По стария закон жреците обявиха момчето (Тутмос ІІІ) за фараон и го венчаха за малката дъщеря на Хатшепсут - Нефура. Тъй като господарят беше невръстен, царица Хатшепсут с помощта на някои придворни, на везира и на върховния жрец, верни люде на нейния баща, сама зае трона и за пръв път страната ни имаше за цар една жена. А сам бог, пък и всеки обикновен човек, знае какво значи да получи власт млада, енергична и амбициозна жена. Когато такава жена владее един дом, е все пак що годе поносимо. Страда само неговият стопанин. Но когато седне на трон — пати си целият народ”.
И така Хатшепсут става регент, докато младият фараон възмъжее. Но много скоро проличава, че това съвсем не й е достатъчно. Тя е твърде умна и твърде горда, за да управлява от нечие име. Пък и в жилите й тече синя кръв, за разлика от тази на Тутмос ІІ и Тутмос ІІІ. Хатшепсут се провъзгласява за единствен и пълноправен владетел на Египет. И кошерът с оси се разпилява, а конфликтът между нея и обкръжението на Тутмос се превръща в открита война. Зад него стои армия, съставена почти изцяло от наемници, а зад Хатшепсут – велможите и жреците. И ако от днешна гледна точка битката изглежда обречена, но от тогавашна съвсем не е така, защото властта на жреците се разпростира не само върху земния, но и върху задгробния живот. Скоро нейните привърженици стават толкова силни, че малкият цар се оказва със сериозно орязани права и минава на заден план. По такъв начин Хатшепсут постига нещо, което до момента египтяните не са и допускали, че е възможно – фараонът, с типичните му мъжки атрибути и белези, да е жена.
Много мъже днес се шегуват, че феминизмът е вреден, защото от него жените им никне брада. От оцелелите изображения на Хатшепсут виждаме, че тя далеч не е лишена от суетност. Вероятно затова е поискала идните поколения да знаят, че е била красива жена. Но съвременниците й я виждат предимно облечена в мъжки дрехи и с изкуствена фараонска брада. Това е компромис, който се налага да прави, защото обществото не може да надмогне комплексите и резервите си и да приеме факта, че една жена също може да бъде успешен управник.
Тя управлява умело страната и за възхода й свидетелстват възстановените древни храмове и впечатляващи монументални постройки, много от които са се съхранили и до наши дни напук на Тутмос ІІІ. За разлика от мъжете фараони тя се заобикаля с цвета на интелектуалния елит, най-добрите архитекти, живописци, скулптори, поети. Не жали пари за храмове, дворци и колосални обелиски. Кулминацията е собственият й погребален храм в комплекса Деир ел-Бахри, разположен на западния бряг на река Нил, близо до входа на Долината на царете. Архитектът, който го е построил, определено не е отбивал номера, а е вложил много енергия и лично отношение. И действително много египтолози смятат, че архитектът Сененмут е бил голямата любов на фараонката. Но в името на това да управлява по мъжки, тя е трябвало да направи и този компромис – да пренебрегне сърцето си.
И така – ето я нея, успешната фараонка – в мъжки одежди, седнала разкрачена на престола по мъжки. Стои и поглажда брадата си мъдро. Хатшепсут не би могла да управлява сама, без съветите и поддръжката на велможите и царедворците, които до един са мъже.
Заблуда в наши дни е, че тя е първата и единствената жена фараон в Древен Египет. Това не е така. Жени управници е имало и преди нея, и след нея. Но управлението на Хатшепсут до голяма степен се смята за особено. Въпросът е в това как една жена би могла в продължение на толкова години да държи жезъла в ръцете си в общество, в което господства патриархатът.
Страдала от диабет, била с наднормено тегло
Преди две години учени от университета в Бон се похвалиха, че открили следи от канцерогенно вещество във флакон, който, както се смята, принадлежал на древноегипетската царица. Изследването на експоната от египетския музей продължило две години. Съгласно изводите на учените във флакона, на който е написано, че е принадлежал на Хатшепсут, се намирало лекарствено или козметично средство за кожа. В неговия състав влизали палмово и мускатово масло. Сред съставките имало и такава, която би могла да помага при борба с екзема. Оттам се стига до извода, че жената фараон сигурно е страдала от кожно заболяване.
Редица египетски археолози твърдят също така, че Хатшепсут е била с наднормено тегло и е страдала от диабет, остеопороза и артрит. Лансират даже и версията, че за да се избави от болките, тя е използвала опиати и отровни вещества, така че някой ден може просто да е прекалила с дозата и да се е самоубила. Благодарение на Тутмос ІІІ не знаем нищо за това. С възкачването му на престола Хатшепсут престава да съществува.
Кристи Петрова
