Т ърновската царица или Царицата на българския джаз, както с респект и обич наричаме Камелия Тодорова, отпразнува наскоро своя имен ден на големия християнски празник Цветница и ни зарадва с много свои мисли, откровения, уроци и нови проекти в нейния професионален път нагоре към върха, които тя ще ни подари само дни след интервюто, което специално даде за нас.
Камелия Тодорова ще представи авторския си музикален спектакъл „Моят глас“ за първи път на сцената в Thеatro на 12 май след успешната премиера в края на миналата година. „Моят глас” е емоционално и вълнуващо пътуване през живота на обичаната ни поп и джаз певица. Спектакълът обединява музика, визуални картини и разкази. На фона на спомени от живота на Камелия Тодорова ще можете да чуете едни от най-обичаните й песни, сред които „Да е влюбен този свят”, „Ден и нощ”, „Не ме гледай така, момче”, „Прошепнати мечти”, както и най-известните й изпълнения на джаз, рок, соул, фънк музика. Всичко това, допълнено от специално създадено за проекта визуално съдържание. „Този спектакъл показва колко е важно човек да не се отказва и да преследва мечтите си. Това, което винаги съм искала да правя с музиката си, е да радвам хората“, споделя Камелия Тодорова. „Моят глас“ е покана да надникнете в един живот, изпълнен с прекрасна музика, лични истории, емоции, вълнения и неповторимите глас и присъствие на Камелия Тодорова. Зад визуалното съдържание на авторския спектакъл на Камелия Тодорова стои Васил Къркеланов. Сценограф е Мариета Ценова. Юлиан Янев е автор на аранжиментите и ръководител на музикалния квартет зад пианото. Останалите музиканти са Щерион Пилидов – китара, Радослав Славчев – бас, Борислав Петров – ударни. Беквокали са Елена Сиракова, Катя Кръстева, Христина Нейкова и Мартин Константинов. Проектът „Моят глас“ е финансово подпомогнат от НФК.
- Вие цъфтите. Да не сте влюбена?
- Винаги се чувствам влюбена и благодарение на това си усещане, и благодарение на това, че обичам да се чувствам влюбена, то ме поддържа. Винаги си намирам причина да съм влюбена в някой или нещо. Дори и да е виртуално, но е чудесно за моята психика, настроение. А когато работя, ми е още по-хубаво и имам вдъхновение.
- Как отпразнувахте Цветница?
- Купих си цветя за балкона. Обичам ги живи и ги садя в красиви саксии, за да ги гледам по-дълго. Събрахме се със семейството. Имах и гости – мои братовчеди от чужбина. Дъщеря ми също имаше имен ден, защото е Рейчъл – Лилия. Много цветя сме.
- Нещо традиционно приготвихте ли?
- Не, винаги оставям нещата на импровизацията – като в джаза. Каквото ми е настроението – това ще се случи. Навремето, като бяхме много млади, винаги правех купони, както на рождения, така и на имения си ден. Сега вече прекарваме по-спокойно. Само дъждът ме притесни.
- Защо сте кръстена Камелия, на това великолепно цвете?
- Майка ми много е харесвала старите филми от 30-те и украсените женствени прически с камелии. Така решава, че ако има дъщеря, ще я кръсти Камелия и една нейна мечта се сбъдва.
- Преживяхте ли загубата на майка си вече?
- С мама преминахме през най-различни периоди, изпълнени с радост и мъка, но най-важното беше нашата привързаност и приятелство. Все още ми липсва, но сега животът ми е изпълнен с радостта от внучките, които ми напомнят, че той продължава и трябва да се радваме дори и на най-дребните човешки преживявания. Пролетта ни носи винаги едно красиво пробуждане след мрачните зимни дни. Обичам да наблюдавам как природата се събужда и разцъфва, а с нея и аз самата.
- Обичате ли подаръците и какви получавате?
- Всеки човек обича да получава подаръци, но аз ги получавам рядко. Общо взето, аз правя подаръци, мен малко ме забравят. Като бях млада, беше по-различно. Сега съм по-известна (смее се). Хората се радват да получат подарък от мен.
- Какъв преподавател сте, как се чувствате в тази роля и харесва ли ви да учите младите да пеят? Удовлетворена ли сте? Какви са учениците ви?
- Смятам, че това да бъдеш преподавател е призвание, поне за мен. Защото още когато учех с моята преподавателка, оперната певица Милка Драгнева, майката на Румен Бояджиев от ФСБ, тя ми предложи да започна подготовка за преподаване. Каза ми: „Ти имаш толкова педантичен слух, че можеш спокойно един ден да станеш преподавател“. Тя преподаваше класическа постановка, която е валидна и за оперни, и за поп певци. Така изкарах един близо седемгодишен курс на обучение. И един ден случайно преди 16 години Милена Моллова ме покани в НБУ, реших да пробвам и ми хареса. Така започнах. Доставя ми удоволствие, имам търпение и не се отегчавам. Разбира се, не всички студенти и ученици са талантливи, но пък някои са упорити и се научават поне да пеят. Радвам се, че болшинството от моите студенти продължават кариерата си в живота с музика, независимо дали като солови изпълнители или в теоретичен аспект, важното е, че се занимават с музика.
- Споделете някои имена, които са на сцената днес и са ваши ученици.
- Моя ученичка е Елена Сиракова, Рейчъл, Криста Кокорска, Катя Кръстева, Мартин Костадинов, Хале Казак – Турция, Сара Костадиновска от Македония... и досега работя с тях.
- На какво ги учите извън музиката?
- За да мога да ги науча да пеят добре, първо трябва да са дисциплинирани, търпеливи и амбициозни. Трябва да изградим добри отношения и доверие помежду си. Не се отнасям с тях само като студенти, а като приятели и подхождам към тях като колега. Държа самочувствието им да е изградено с много и упорита работа. Дори и при по-малките. Каквото имат да питат, да питат и ги насърчавам да откраднат от моите познания и опит, за да израстват и се развиват.
- Ако детето съвсем няма талант, но настоява да пее, как подхождате?
- Трудно е, но казвам истината. И казвам на човека, че не е за тази професия, да си избере нещо друго, което пак му носи музика в сърцето. Няма смисъл да си губим времето взаимно. Иначе няма да е честно нито спрямо децата, нито спрямо родителите им, които се грижат за финансовата подкрепа. Не обичам да лъжа и не мога да лъжа. Въпреки че не съм лош актьор, това не го умея.
- Какво ново ни готвите след Цветница?
- Очаква се презентация на новия сингъл от албума „Росен - Лорина“ (Росен Пенчев и Лорина Камбурова), която беше моя ученичка и която за съжаление ни напусна толкова млада миналата година заради ковид. Може би преди три или четири години Лорина стана моя ученичка и записа тази песен „Летя сама“. Работихме я заедно. След кончината й нейните приятели и роднини и нейният партньор Росен ми се обадиха и ме помолиха аз да изпея тази песен в нейна почит. Дълго време мислих как да изпълня такава песен, тъй като стилът и маниерът на пеене на Лорина нямат нищо общо с моя. Но влизайки в студиото, песента просто се възроди. Настроих се, нещо вътре в мен се преобърна и аз полетях със сълзи на очи и изплаках песента. Така че „Летя сама“ тръгва тази седмица в интернет платформите от 22 април, а на 27 май ще има премира на албума на Росен „Лорина“. Аранжьор на песента е Калин Жечев, автор и китара е Росен Пенчев, на баса свири Веселин Веселинов-Еко, а програмирането на барабаните е на Александър Нушев, Калин Жечев и Росен Пенчев.
(Песента „Летя сама“, записана от Лорина Камбурова заедно с автора на музиката, текста и аранжимента Росен Пенчев в групата Ross’n Lorina през 2015 г., от миналото лято има видео, а сега – нова версия в изпълнение на Камелия Тодорова. Тя влиза в подготвяния в момента албум „Лорина“ със сингли и неиздавани материали. Новата версия на „Летя сама“ е записана от Алекс Нушев в ANP Music Production. – бел. ред.)
Бяхме приятелки. Точно когато започнахме да работим заедно, тя пробиваше като актриса, главно в нови сериали, а последната година и половина прекара в Русия, в Москва, мина през актьорска школа, езикова школа, започна да снима филми там и това според мен беше много голям пробив за български актьор. Защото там да пробиеш не е толкова лесно, но тя беше много работлива и упорита.
- Да излезем от тъгата с песен. Искате ли? Само на тази дата през месец май ще можем да ви видим и чуем...
- Подготвяме турне из цяла България с авторския ми спектакъл „Моят глас“ и ще стартираме с втора премиера на 12 май в зала „Театро“. Това е музикален моноспектакъл, в който взимат участие и квартет, и вокална група. Имаме режисьор за визуални ефекти, видеостена и осветление, ще има и дублажни изненади. Сега публиката ще чуе моя глас на екрана. Разказвам и как и защо съм изпяла някои песни и историите около създаването им. Разнообразие от преживявания на върховни и рухващи моменти, изпълнени с най-различни емоции, създават много хубаво емоционално настроение на спектакъла. Турнето ще приключи в края на ноември в София.
- Какви са най-близките ви мечти?
- Мечтаех за една хубава ваканция в Гърция, но май няма да ми се случи, защото ще имам много работа и Слава Богу! Защото две години се молехме за работа и бяхме така затворени по къщите, и ограничени в работата, че всичко потъна в прах, а публиката ни забрави.
- Каква е вашата публика, от какви хора?
- Публиката е вече много променена - от младежка до по-улегнали възрастово. Радвам се, че харесват музиката ми, а и аз им предлагам голямо стилово разнообразие. На премиерния ми спектакъл публиката единодушно се потопи в атмосферата на спектакъла и така емоционално ме аплодираше, че ме изпълни с щастие и удовлетвореност, които дори трудно мога да опиша - бяха чудесна публика. Харизматично е това, което се случва, когато успееш да овладееш енергията на публиката и раздадеш всичко от себе си, за да се слеете в едно.
- Какво е отношението ви относно това защо в България трябва да се пее на български и толкова ли е фатално, ако е на чужд език?
- Не смятам, че е фатално, но хората, които избират да пеят на английски, би трябвало да минат една професионална школа за език. Или да имат коректор, който да им показва как да пеят в студио, за да могат да изговарят правилно английския език. Защото иначе е гротескно. Освен това, когато се пее на български, е хубаво хората да знаят български език, защото не харесвам, когато се пее на диалект. Това възпитава младото поколение да говори погрешно и неправилно българския език. Всеки език си има своя музика. Предпочитам класическия вариант на българския, отколкото диалектния, който изключва богатството и красотата на един език.
- Най-красивите ви две песни са вашите две дъщери, нали?
- Да, пораснаха и в тези две години на пандемия те отгледаха дъщерите си и се отдадоха на майчинство. Рейчъл има дъщеря Изабела, която през лятото ще стане на 2 години, а Мириам има дъщеря Ида на 3. Рейчъл беше във финална подготовка на албум с нейни композиции, но майчинството й отне шанса да го завърши. Надявам се сега, като поотрасне поколението, тя да намери време и да го довърши. Женско царство сме – да му мислят мъжете.
- Мъжете им какво казват като малцинство?
- Те си харесват участта. Радвам се, че се грижат за съпругите си. Мириам се занимаваше с мениджмънт и от септември ще започне пак работа в Берлин, където живее. Рейчъл е тук. Мъжете им имат почти сходни професии на музиканти – правят своя авторска електронна музика.
- Как се чувства в днешно време „Търновската царица“ сред тази рап и стрийт култура?
- Аз съм странна птица, характерът ми е такъв, че много бързо се приспособявам към всякакъв вид националности, езици, хора и това не ми е проблем, да съществувам сред едно общество, което няма нищо общо с мен и моята чувствителност, въпреки че понякога много ме натъжава. Като артист аз съм и романтик и съм от това поколение, което имаше друга чувствителност от сегашното. Но си наваксвам, гледайки филми, слушайки музика и виждайки се все по-малко с хора. Хората, които обичам и обичах, един по един си отиват, което е тъжно, но е факт и трябва да се приеме животът такъв, какъвто е. Но аз се чувствам добре сред моите деца, защото тяхната младост и енергия допълват тези празноти и не ми дават шанс да седна и да се тюхкам. И не живея никога с носталгия. Не искам никога да изпитвам това чувство. Човек трябва да живее с времето, което е, и да се подготвя за това, което му предстои, защото винаги предстои нещо ново и изненадващо.
- Как се съхранявате?
- Уединението ражда идеите. Човек има време да се замисли какво иска да постигне, какво пропуска и как да се реализира най-добре. А и не трябва да забравяме, че животът се изнизва толкова бързо, че забравяме да го живеем. Не ми се иска само да работя, а да живея възможно по-разнообразно. Важното е човек да не се взима много на сериозно и да не се озвездява прекалено, защото загубва реална представа за нещата и се загубва в илюзиите си. Няма нищо по-хубаво от това да си артист и да запазиш присъствието си на нормален човек.
Вида Пиронкова
