С амо броени дни преди един от най-обичаните християнски празници - Цветница, ви срещаме с любимата на поколения българи именячка – Маргарита Хранова. С нейната 50-годишна самостоятелна кариера на естрадната и поп сцена и 70-ата годишнина на житейската, тя е една от емблемите на певческото изкуство у нас. Обичана от публика и почитатели през всички тези години, тя продължава да е една от най-земните, естествени, одухотворени, реални, обичливи жени. В новата ни рубрика "Златно време" ви представяме звездата Маргарита Хранова и нейните нови и „вечно зелени“ проекти, албуми, песни, мисли и споделена обич за семейството й и хората.
- Наскоро издадохте нов албум „Мелодия за двама“, чиято премиера е предстояща. Разкажете ни за този ваш изпят проект и как се открихте с композитора му Иван Кръстев?
- С Иван се запознахме преди много години на един концерт във Варна. Самият той е от Варна и е академичен музикант, музикален директор е на Кукления театър в града. Познавахме се задочно, защото бях изпяла навремето негова песен по текст на Валентина Ценова, но не го познавах лично. Много ми харесваше песента и я изпях. Казваше се „Ще прогоня любовта си“ и я включих в албум. След време ми предложи друга песен - „Мелодия за двама“, и нея харесах. Решихме да я представим, за да се чуе. Ако никъде не я пееш или не я въртят една песен, нищо не става с нея. Решихме да я дадем на конкурс за българска песен в Петрич, а тя спечели втора награда. И тогава станахме по-близки с Иван. Песента много ми допадна, защото има нещо хем сантиментално, хем живо и оптимистично в нея. Имаше нещо символично в заглавието и така днес си кръстихме и албума, тъй като това ни е първата песен, която направихме заедно. Албумът се казва „Гласът на Маргарита Хранова в музиката на Иван Кръстев.“ Впоследствие, когато той напишеше нова песен, ми я пращаше и лека-полека, една по една направихме доста песни. Всички негови творби са включени в албума. Той пише и музиката, и текстовете. Целият албум е с 14 песни и 4 инструментала. Вътре има и книжка с всички текстове. Така че всеки може да си ги чете и ако иска, да си пее песните. 9 песни са по негови текстове, а останалите 5 са на други поети.
- Съдбата ли ви среща с авторите, с които работите?
- Може и така да се каже. А една много мила дама, Весела Атанасова, която бе написала „С обич“, ме срещна веднъж съвсем случайно на бул. „Витоша“ и ме спря. Ей така - на улицата. Представи се и ми каза, че ми е написала текст и се чудела как да ме намери, за да ми го подари, и как ще е изключително щастлива, ако някой напише музиката, а аз я изпея. Това е песента „С обич“ по неин текст в албума, която вече е факт и сбъдната мечта. Тогава тя ми подари текста, който е много приятен, а аз реших, че тази песен ще е и една благодарност към публиката, която ме дарява с обич. Помолих Иван да напише музика по този текст и той я направи. На улицата ни срещна случайността, а песента вече е в албума.
Имаме и с Мария Мутафчиева дуетна песен - „Любовта“. Работих и с Биляна Ангелова – талантлива композиторка, с която направих три песни – „Ти“, „По пътя“ и „Сън“, а сега ми е приготвила още две. Обичам предизвикателствата, а те са интересни песни.
- Дълго ли събирахте песните за албума?
- Иван продължи да пише. С някои от песните се явявахме на фестивала „София“ . Миналата година, с песен по стихове на Джина Дундова – „Моя късна любов“, спечелихме първа награда. А преди това спечелихме отново първа награда на същия фестивал с песен на Иван Кръстев, по стихове на Вера Стойкова, която е директорка на Кукления театър във Варна, която се казва „Последен танц“ – много красива песен.
- Къде правихте записите?
- Всички песни, които Иван ми написа, са в албума. Една по една ги записвахме, когато ходех във Варна, понеже той е оттам, а и аранжорът на всичките песни е варненец – Краси Илиев. Записвахме в неговото студио и той ги и мастерира. Ние сме си продуценти с Иван, а разпространител са „Вирджиния Рекърдс“ – в дигиталните мрежи и на пазара.
- Няма ли да направите цял концерт с новия албум?
- Получихме предложение да направим живот и здраве концерт с Варненската опера, но все още го мислим. Вероятно ще направим една малка промоция в някоя книжарница, песните ще звучат, ще си поканим гости и ако има възможност, една-две песни от албума могат да се изпеят. Ще раздаваме автографи, ще говорим с почитателите и т.н. Но все още не знаем датата.
- Каква друга новост сте ни приготвили?
- Работя отдавна и с композитора Милен Македонски, от когото са песните „Копнеж“, „Само миг“ и други. С него също имам авторски албум - „Копнеж“, кръстен на едноименната песен. Аз работя с него постоянно и той ми беше написал песента „Ти ела“ отдавна, но тя нямаше текст. Косьо Филипов много харесал музиката и направи много красив текст, за което съм изключително благодарна. Изненадана съм и от това, че Косьо, като я чу готова песента, дори успя да намери спонсори да направим видеоклип. Той взе всичко в свои ръце и аз съм му много признателна, защото всичко това е подарък за моя юбилей, който бе миналия декември. Беше много мило. Направихме клипа и живот и здраве ще го представим на 15 април, петък, в сутрешния блок на бТВ – „Преди обед“, в рубриката на Косьо Филипов „Разкажи ми песен“. Тогава ще представим историята на песента и това как с Милен и Косьо сме я написали. Та това е другото ново.
- Никога ли не сте се изкушавала да посегнете и да напишете текстове или музика за песен?
- Текстове съм се изкушавала, дори написах един заедно със Снежина Темелкова. С нея спечелихме награда с друга песен, пак на фестивала „София“, но на едно младо момче композитор - Господинов, с когото също стана случайна среща по интернет. „Вярвах в теб“ се казва песента, която си харесах, но и тя нямаше текст. И се чудех на кого да дам да го напише, и пак на Снежина Темелкова, която е към Ансамбъла на въоръжените сили, нали и аз съм член на този ансамбъл към Гвардейската част. Тя нахвърля текст, а аз го довърших и казваме, че е на двете. Това ми е опитът в писането. А за музика не, идвали са ми някакви идеи, но не съм имала такава вътрешна потребност. Винаги съм пяла песни на композитори.
- Коя беше първата ви песен?
- Бях студентка и още не бях завършила, беше за едно предаване на телевизията, което май се казваше „Нов глас“. Идваха в Естрадния отдел и канеха млади изпълнители, които да представят песните за „Нов глас“. Атанас Косев ми написа тогава песента „Евридика и Орфей“, но за съжаление тя потъна някъде. Изпях я еднократно за предаването.
А първият ми запис в БНР беше песента When a Man Loves a Woman на Percy Sledge. После я пя и Майкъл Болтън. Та Николай Ханджиев–Бебо, който ни покани три студентки да направим трио „Обектив 71“ през 1971 година, а той беше диригент на оркестър „София“ към СГНС (Софийски градски народен съвет), така се наричаше някога общината, имаше готов синбек на тази песен и ми я даде да я запиша. Заведе ме в радиото, записах песента в превод като „Ако ти ме обичаш“. Тя се завъртя в радиото, харесаха ме и оттам ми тръгнаха нещата, особено след като се запознах с Найден Андреев.
- С кои композитори най-много обичахте да работите?
- С Найден Андреев, с Димитър Вълчев, Наско Косев. Но в началото на кариерата ми най-вече с Найден. Първата песен, която направихме, беше „Дълъг път“ и тя ми беше и първата моя песен, написана специално за мен. Впоследствие през 1973-та той написа моята емблематична далечна песен („Далечна песен“). Тя първо стана „Мелодия на месеца“ и след това „Мелодия на годината“. Песните се заснемаха и аз я снимах на морето. Тя стана една от популярните песни и до ден днешен. След това с Найден направихме „Младост“. Работих и с Ванко Пеев. Направихме доста песни и с него. Той ме покани в невероятната банда „6+1“, която беше направил, и правехме турнета към концертна дирекция. Пратиха ни дори в Куба. Имахме и гост-солисти като Елен Делмар си спомням. Участвахме активно в концертния живот на България.
- Колко приза „Златен Орфей“ сте спечелила?
- Аз съм участвала почти на всички издания на фестивала, с малки изключения. Най-напред през 1972 година, когато тъкмо бях завършила естрадния отдел и бях в трио „Обектив 71“, явно съм направила впечатление на някого и ме поканиха да участвам на конкурса за изпълнители. Тогава се явих с една италианска и една българска песен, страшно сложна, на Иван Маринов. Не знам защо нея ми я дадоха, но явно, че трябваше да се представя с много сложна песен. За „Златния Орфей“ трябваше да е нещо върховно. Изпях тези две песни тогава и получих втора награда като изпълнител.
Имам голяма награда „Златен Орфей“ с песента на Мария Ганева в конкурса за песни с песента „Дори и насън“ през 1986 г. по стихове на Иван Тенев. Сега, на скорошния му юбилей, той пожела да изпея точно тази песен. Тя е малко с протестен текст и против войната. Де факто сега е актуална пак.
Имам и „Златен Орфей“ за цялостно творчество. Имам много първи награди за песни на Наско Косев, на Валентин Пензов, с Искра Радева дует и песен на Огнян Георгиев – „Любов раздвоена“. Имам първи награди и с Асен Гаргов. Имам и много втори награди. Първият ми авторски албум беше с Валентин Пензов, светла му памет, но това беше доста отдавна.
Имаше практика лауреатите на „Златният Орфей“ да правят турнета из България с оркестър. И ние с нашия оркестър „Обектив 71“ направихме турне, като вече аз бях солистка, а не в триото. През 1974-та направих моята група „Формула”.
- Вие сте ги обирала с кошницата тези награди. Публиката много ви харесва. С какво я привличате?
- Така се получава. Не знам как и защо, но сигурно добре съм ги представяла песните. Важно е и песента да е хубава, и певецът да я представи добре. А публиката ме обича истински, но и аз се опитвам да дам на хората много любов от душа.
- Докога ще продължите да пеете?
- Докогато. Както в една песен на Милен Македонски по текст на Маргарита Петкова, която се казва „Докога, Маргарито“. Уникален текст има тази песен. Като бях по-млада, не я исках тази песен, но като узрях и се влюбих в нея. Ще пея, докогато имам сили и глас, и мисля, че мога да представям на добро ниво песните. Ако усетя, че не мога, просто спирам. И докато публиката ме обича и желае да ме слуша, да я радвам. Няма да допусна публиката да не ме възприема – сама ще спра. Имам се за реалист и си мисля, че мога да усетя нещата накъде вървят. Като видя, че не мога – спирам.
- Как празнувате Цветница, имения ви ден? Имате ли си някакви ваши табиети?
- Винаги ходя на църква и паля свещичка на Цветница, взимам си върбичка. Празнувам с цялата си фамилия. Навремето имах повече сили, успявах да приготвя всичко и повече вкъщи го празнувах, правех си една блок маса с много ястия и канех приятели и близки. Но напоследък каня родата в заведение. Да се надявам, че и тази година ще го направим. Резервирала съм си вече едно местенце.
- Разкажете ни за вашите синове и внуци...
- Имам двама синове. От големия ми син Кристиан, който вече е на 43, имам двама внуци. Единият е Иван, на 22 години, който завърши Американския колеж в Благоевград и сега вече е в Ай Ти фирма. А другият е Кристиан втори номер, кръстен на баща си, който е на 16 и е футболист в „Септември“ – младежи, юноши. Синът ми беше дете на 21 години, когато му се роди дете. Другият ми син Кирил е кръстен на баща си и той завърши спортно училище с футбол. Беше също добра надежда, но предпочете да не продължи. Той е по-деликатен, с по-философско виждане за нещата от живота, реши да учи друго и в крайна сметка се отказа от футбола. В момента се занимава с частен бизнес. Имаме една хубава картинг писта в „Красна поляна“ и фамилно те се занимават с нея изцяло, тъй като тя изисква много работа. Ние с баща им я създадохме преди години. От Кирил сега имам внук на 2 годинки и 3 месеца, който се казва Дориан. Кико, както наричаме малкия ми син, избра това име, защото му звучало много красиво и звучно. Може да е чел книгата, но така решиха с жена му Лидия, а ние му викаме Дори – Бори.
- Имат ли отношение към музиката?
- Обичат музиката, но за съжаление никой не се насочи към нея. Децата ми свиреха навремето на пиано, но не се получи - те предпочетоха спорта. Баща им е бил футболист навремето, заведе ги да спортуват, на тях им хареса и дотам. Най-малкият внук, Дориан, който е голям бонбон, е много музикален. Като му запея, млъква и ме зяпва с отворена уста и си тананика много мелодично и ритмично. Да са живи и здрави всички!
- Децата и внуците щастливи ли са от това да са деца на такава известна и талантлива майка и баба?
- За тях съм само майка и баба, това, че съм известна, не ги кара да се възгордяват, нито пък аз. Аз съм доволна и те са доволни от това, че сме едно задружно семейство, и то много хубаво. Голяма фамилия. Като се съберем, сме около двадесет души.
- Колко години сте заедно със съпруга ви Кирил – Кико?
- 46 вече сме заедно. От 1976 година.
- Кое е златното правило, освен компромисите, за такъв дълъг и щастлив семеен живот?
- Разбира се, че на първо място са компромисите, но обичта, привързаността, уважението, любовта трябва да присъстват. Отговорност и привързаност преди всичко.
- На сцената се раздавате докрай, но какво пазите за себе си и пазите ли нещо изобщо?
- Честно да ви кажа – не. Не съм такъв тип. Аз съм откровен и открит човек и всичко раздавам. Не мога да пазя за себе си. Директна съм. Опитвам се да не бъда до такава степен открита, но понякога не се сдържам и си навличам неприятности, след това се извинявам. И го правя най-откровено, ако случайно съм била нетактична. Откровена съм. Ако обичам - обичам, ако мразя – мразя, но пък аз не мразя. Не го мога това.
- Имате ли страхове и какви са?
- Всеки си има страхове. Моите са най-вече за здравето на моите близки. Искам да живеем добре, да има мир. Да няма катаклизми. Човек, ако е здрав, винаги ще съумее да се оправи някак си.
- Как преживяхте тези две години на изолация?
- Привикнахме по някакъв начин. Не ми бяха приятни. Минах леко през вируса и успях да се запазя. Взех веднага мерки. Минах леко. Досега си пия билки и добавки, и си следя имунната система.
- Любовта и доброто ли движат света напред, както пеете в песните си?
- Да, добротата и любовта го движат. Когато човек е добър и обича, всичко е розово и прекрасно.
Вида Пиронкова
