Д нес ви срещаме с един от прочутите гласове на голямата фамилия „Тоника“. Жената със славеевия глас, птичката, без която „Тоника СВ“ нямаше да е това, което е. Нейният емблематичен и кристално чист темброво глас е познат на мало и голямо. Дами и господа – за вас в специално интервю за „Златно време/Телеграф“ ви представяме Милица Божинова и част от нейните истории и спомени за групата, концертите, приятелите, сътрудниците, новите й проекти и обичаната й публика.
- Какво е последното нещо, което прави Милица Божинова?
- Записвам една нова песен, която е още в процес на работа и не мога да издам нищо. Имам самостоятелни проекти доста. Всъщност аз тръгнах от самостоятелното към по-общото. Просто така се случиха нещата, че след като завърших, веднага започнах да записвам филмова музика. Първо на Митко Щерев, още невръстна, деветнадесетгодишна, записах няколко филма. Мога да спомена „Адаптация“ , „Завръщане в Рим“, „Обратната страна на огледалото“, „Скъпа моя, скъпи мой“.
От 1976 година до 1986, когато беше дуетът с Илия Ангелов „Скъпа моя, скъпи мой“, който и до ден днешен се върти и го харесват хората и така се превърна в някакъв български евъргрийн. Но там нещата много добре се стекоха, защото освен Митко Щерев, който знаем какъв композитор е, беше по част от стихотворението на Добри Жотев, тази песен. Тази част, която е много лирична, а всъщност стихотворението се казва „Раздяла“.
Записвала съм и с други певци. Беше някаква обща формация за планетата Земя и там интересното бе първо много красиво, че музиката бе на Иван Христов, тенора на старата „Тоника“, така наречения Иван Славея. Музиката е негова и беше нещо изключително хубаво, което доби популярност, не знам защо. Беше издадено на касета и пак казвам – много красива музика.
- С кои твои колеги обичаш да работиш и си правила дуети?
- С Илия Ангелов се запознахме в студиото на „Балкантон“, където записахме тази песен. За първи път се видяхме тогава. Той беше новият певец на „Диана Експрес“. Аз бях с „Тоника“, защото това се случва през 1986 година. Паралелно вървят нещата, както при зодия Близнаци, каквато съм и аз. Тогава Митко ми се обади, защото вече бяхме работили, знаеше, харесваше как работя в студио. И се запознахме с Илия. Беше малко странно, защото да пееш толкова лирична и любовна песен с непознат човек си е особено. Записвахме с един микрофон, в апаратната беше режисьорът Едуард Захариев, лека му пръст, и той се опитваше така да ни каже какво точно настроение да внесем. Не типичното от певческа гледна точка, а по-скоро да го изиграем като актьори, да я изпеем, за да се получи тази топлота и задушевност, но някак си не се получаваше. Притеснявахме се един от друг и накрая всеки поотделно си записа партията и станаха нещата. И ето колко години вече я има тази песен. С Илия после се сприятелихме и даже сме участвали в любовни дуети един-два пъти, с негова музика. Засичали сме се по участия и поддържаме добри приятелски отношения.
С Валди Тотев съм правила един-два дуета за негов албум. С Асен Масларски направих дуетен албум „Обичай ме“ още 2001 година.
- Да навлезем в дълбоките и широки води на песента и емблемата „Тоника“. Разкажи ни историята от първо лице.
- Още съм в „Тоника“. Нямаме нови записи, но слава богу след пандемията се раздвижиха нещата и правим концерти, имаме участия. Напоследък има пак голям интерес към нас, особено след предаването „Музика безкрай“ по БНТ. Има много активност към нас. Харесват ни, имаме ангажименти. От 1980, когато се събрахме чрез конкурс, сме заедно до ден днешен.
- Какво ви държи толкова години на върха на вълната? На какво дължите голямата любов на публиката?
- Според мен са първо мелодичните и запомнящи се песни, защото е много важно да се запомни една песен. Освен това гледаме текстовете да са хубави – къде поезия, къде само текстове, но да са близки до хората и запеваеми и не на последно място си мисля, че колкото и нескромно да звучи, понеже вече няма време за скромност, да кажа, че най-сполучливият проект на Стефан Диомов е „Тоника СВ“. Факт е, че в нашата формация някак си гласовете и тембрите така са съчетани, че няма как да я сбъркаш тази група. Има някаква магия в цялата тази работа.
- Стефан Диомов ли е обединяващият елемент на всички вариации на „Тоника“ и може ли да ни ги разясниш малко, че винаги се объркваме, ние, публиката?
- „Тоника“ е първата формация на Стефан Диомов. Винаги той е ръководител. Той събира четиримата певци от Бургас – Гого, Ева, Хари, Яким. Иван Славея после се присъединява – той е от София. Та това е съставът на първата „Тоника“. След разформироването й Диомов прави конкурс в Строителни войски, където и те са били на работа, и на този въпросен конкурс се явяваме всичките, които сега сме в „Тоника СВ“, която е основана през 1980 година и продължава до днес с много прекъсвания. В нея сме и сега. Нашата група е известна с това, че на всеки 7 години се разделяме и се събираме. Както веднъж казах малко грубичко от моя страна, че сме съдружници по неволя. Което все пак си е така в известен смисъл, защото ние сме дамгосани, след 42 години в тази група нали разбирате, че публиката иска да вижда цялата група. Аз работя и отделно, другите работят отделно и те, но хората винаги ни свързват с групата. И искат да виждат името „Тоника“ и да чуват поне част от песните на „Тоника“. Публиката не обича никак промените.
Когато се разделихме с „Тоника СВ“, беше не защото тогава имаше някаква причина между нас, а тогава настъпи Лукановата зима, тази първа крачка към така наречената демокрация. И първите, които пострадаха от това в Ансамбъла на строителни войски, бяхме „Тоника СВ“. Защото някой беше казал, че не може пет човека да пеят, колкото един, пък да дават пет заплати. И ни съкратиха.
След това, през 1994 година, Диомов ни се обади на всеки един от нас поотделно, за да предложи да направим бенефис на „Тоника“. Тоест всички, които са пели някога под шапката „Тоника“, да направим един-два концерта и тогава се събрахме първата „Тоника“, „Тоника СВ“, групата „Домино“, в която са били Гого и Ева, плюс Гюлмезови, и направихме два зашеметяващи концерта в Бургас и два в София. Това беше някакъв взрив от емоции – от наша страна и от страна на публиката.
След това отидохме да отпразнуваме и си казахме, абе ние защо въобще ще се разделяме. Направихме бенефис, хората ни искат. И направихме „Фамилия Тоника“, в която не влязоха Гюлмезови, по тяхно желание. И останахме от старата „Тоника“ Ева и Гого, плюс „Тоника СВ“ и Диомов. Това беше „Фамилия Тоника“, с която също издавахме албуми след това, концерти.
И сега сме „Тоника СВ“. Гого, когато си отиде, Ева започна да работи с Гюлмезови като „Тоника Домини“, но от „Тоника“ е само тя, а ние продължихме всички. Но за съжаление първо Иванчо си отиде, после Гого, после Ваня миналата година и сега останахме четирима. Аз, Драгомир Димитров, Теодор Шишманов, Ралица Ангелова и, разбира се, Стефан Диомов. Като преди това сме работили дълъг времеви период с Емил Василев като бас. Тео беше прекъснал за известно време, докато се върна, пък Емил замина за Америка... и така. Дълги и широки. Сега сме в този състав, който изброих, и правим активна концертна дейност в момента.
- Кога предстоят ваши концерти?
- Първият, който се задава, е в Котел през август. След това в „Кино Кабана“ в София, след това Варна, Несебър, в Пловдив есента и това са само концертите, а иначе имаме участия.
- През годините само на Стефан Диомов ли пеете песни или и на други композитори?
- Имали сме например „Един неразделен клас“, който ни е тотален хит и до ден днешен абитуриентите я пеят, тя е на Недко Трошанов, който беше диригент в Ансамбъла на ГУСВ и всъщност музикалната идея за тази песен е на неговата дъщеря Юра Трошанова и те заедно я правят. А текстът е на Милчо Спасов. Правили сме няколко песни на Тончо Русев, на Найден Андреев, на Стефан Димитров и до днес пеем песни – „Нека да е лято“, „Запази последният танц“. Това са композиторите, с които сме работили, но най-много с Диомов.
- Имате ли награди от „Златният Орфей“?
- Имаме една втора награда, една за изпълнение. Общо имаме около пет-шест участия на фестивала, но ние бяхме прескочени в така наречените награди. Само трима от нас взеха награди, а другите сигурно сме били на „екскурзия“ някъде през това време, не знам.
- Коя е твоята любима песен, която ти е лепнала на сърцето?
- Много е субективно, но са три - „Скъпи мой, скъпа моя“, „Вечерен вятър“ на Диомов и, разбира се, „Един неразделен клас“.
- Като солова кариера какво е развитието ти?
- Като солова певица започнах да работя с Концертна дирекция, после отидох на конкурс и си останах в „Тоника СВ“. Но паралелно с това съм записвала отделно песни. Някак си винаги ми е липсвало да изпея нещо не само в сопрановата теситура, а и малко по-надолу, защото там има по-голяма широта. А и бидейки зодия „Близнаци“ не мога да се огранича с едно нещо. Разбира се, че „Тоника СВ“ е това, с което съм най-популярна сред хората. Но тъй, като ходя на участия и сама, виждам, че хората се радват и на новите ми песни, и на по-старите. Участвам и в сборни концерти освен участията.
- Има ли разлика според теб в публиката от едно време и сегашната?
- Със сигурност има някаква разлика, обаче по отношение на нас и нашите песни няма. Най-радостното е, че вече не знам дали трето или четвърто поколение пеят тези песни. Виждам съвсем малки дечица, около петгодишни, застанали отпред и пеят с текст. Значи това се слуша в техните домове. Техните родители, баби и дядовци слушат тази музика и това е много радостно, защото някак си остават тези песни.
- Какви са надеждите ти за българската песен?
- Аз вярвам, че всичко, което е хубаво, ще остане. А тези неща, които са копирани или правени машинно, на компютър, без никаква мисъл композиторска, то няма как да остане. То минава и заминава. Но хубавата музика ще остане завинаги. Може да е за по-малък кръг от хора,тъй като сме свидетели на известно пренасочване на ценностите, но във всички случаи хубавото ще остане, така че не губя надежда.
- Щастлива ли си днес?
- Благодарна съм. Благодарна съм за днешния ден, че все пак съм правела това, което ми харесва, че се чувствам удовлетворена и това не е малко.
- Какво е любовта за теб?
- О, Боже! Любовта е много странно нещо. Може би любовта е в този, който обича, защото за отсрещната страна не е много ясно, но поне докато си в тази илюзия, се чувстваш щастлив. И все пак любовта, без която не можем. Не се отричам.
- Децата ти наследиха ли таланта ти?
- Имам син и дъщеря, внучка и двама внуци и това е, което ми дава радост и смисъл. Всички са супер музикални и са се занимавали с музика, и са пели и са свирили. Дъщеря ми и внучката ми пеят, свирили са на пиано. Синът ми е професионален музикант и за него е късно да сменя каквото и да било. Свири с други музиканти, акомпанира на големи имена в музиката, добър музикант е, не че ми е син, но е търсен, свири на контрабас и бас китара, на китара и на пиано. Внуците, момчетата и те са супер музикални, но тях ги влече много и техниката.
- Кои са „любимите“ ти домашни задължения?
- Понеже много малка станах булка, съпруга и майка, много исках бързо да се докажа, че съм готова. Макар че бях на малко преди деветнадесетата си година, че съм готова, че мога да готвя, че мога всичко да правя, включително и да лепя тапети. И успях. Много неща ми се получиха на съвсем млада възраст. В кулинарията ми върви, но вече друг е проблемът, защото все пак това е цял живот и гледам да си спестявам, особено когато съм сама, не готвя специално за себе си.
- Имаш ли си любима манджа?
- Аз съм любител на българската кухня и въобще на балканската. Смятам, че това е най-хубавото нещо. Много ми е приятно да го ям, харесвам го, лакома съм определено. И тези префърцунените неща не са моето.
- Спортуваш ли, как се поддържаш?
- Не съм се опазила много. Понапълняла съм, което е нормално на тази възраст. Но иначе се чувствам стегната, здрава, защото имам ново хоби от няколко години. Поддържам си градинка, засаждам си цветя и неща за масата. И там нямаш избор да не се грижиш.
- Разкажи ни за тази градинка...
- В покрайнините на София е. Ходя да садя цветя и зеленчуци. Това се оказа много лечебно за мен и в психически, и физически план. Нямате представа какво дава този досег със земята, с растенията. Чист въздух. Полежавам и на люлката и се съвземам за два часа. Садя домати, краставици и чушки освен цветята. На млади години дори не гледах цветя в саксии, защото нямах време – деца, пътувания и някак си не ми беше на дневен ред. Не обичам букети. Обичам да ми подарят цветенце в саксийка.
- Сега остава да ни кажеш, че плетеш и шиеш?
- О, ами да! Навремето плетенето ме спаси от една дълбока депресия. Не знаех да плета, обаче, пътувайки с Ансамбъла на строителни войски, почти всички танцьорки в ансамбъла плетяха. И някак си уплътняваха времето по пътувания. И аз се научих покрай тях и ми стана като терапия. И до такава степен се бях специализирала, че станах като машина. Облякох цялото семейство с пуловери, шалчета, шапки. Това също лекува. И стигнах до извода, че когато вършиш нещо с ръцете си, действително е терапия.
- Как сваляш напрежението преди концерт?
- „Благодарение на навреме взетите мерки всичко се провали“ - така ни разсмиваше един познат навремето, преди концерт, за да се отпуснем.
Вида Пиронкова
