„Това е светът на мъжете“ - реплика от „Домът, в който си роден е твоята съдба“, която кънти като камбана. Сериалът, който тече в момента по „Диема фемили“ акцентира върху темата за мъжете, които приемат жените за даденост. Мехди (Ибрахим Челиккол) се превръща в омразен образ, когато решава да заключи съпругата си Зейнеп (Демет Йоздемир), защото не може да приеме, че тя е свободолюбива и модерна жена. И докато съпреживяваме страстите на героите, не може да не си дадем сметка, че това, което виждаме на екрана, е самата реалност. Докато вестникът се отпечата, вероятно много жени се свиват на пода, смазани от тежките юмруци на мъже, които ги имат за притежание. По този начин образът на работливия автомонтьор, готов да осинови целия си квартал и копнеещ за истинска любов, се превръща в двойник на един от най-мразените герои в турските сериали - Емир Козджуоулу (Каан Урганджъоулу) от „Черна любов“. Общото между тях е, че не обичат наистина, а искат да притежават. Защото любовта е израз на това да се откажеш, ако трябва, от част от себе си, за да правиш човека до теб щастлив. Любовта е компромиси и диалогичност. А не тропане по масата и ултиматуми. Не опит да подчиниш партньора си напълно на волята си. Да го обезличиш и смачкаш, да стъпчеш достойнството му, за да покажеш надмощие. Кемал Сойдере (Бурак Йозчивит) спечели Нихан Сезин Козджуолу/Нихан Сезин Сойдере (Неслихан Атагюл Доулу) с нежност и постоянство. Същото прави в момента Баръш (Енгин Йозтюрк). И на финала на сериала ще разберем дали доброто побеждава. Или любовта е черна, като в едноименния филм.
Съучастници
Преди няколко епизода присъствахме на погребението на една от героините в „Домът, в който си роден е твоята съдба“ - Мюжгян. Убита от несподелена любов, прераснала в крайна омраза. Това е съдбата на десетки жени в Турция. И във всички други страни, в които сериалът се излъчва. Навсякъде има нещо общо и то е, че престъпникът, отнел живота на жената, която не може да има (било то защото обстоятелствата са ги разделили или пък тя е поискала развод и се опитва да продължи по пътя си без него), има съучастници. Не един и не двама.
„Баща ти направи голяма грешка, но кой не греши, Дилара?“, казва Джемиле на сирачето, осиновено от Мехди и Зейнеп. Тя е преживяла убийството на сестра си. Но поддържа брат си в ролята на насилник, защото той е друго – кръвта вода не става. Джемиле е убедена, че Мехди не е такъв човек и просто бърка, когато заключва жена си. Когато разбива колата й в пристъп на непреодолима агресия. Когато принуждава любимата си да живее с другата му жена, от която очаква дете. Когато я ревнува до безумие. Ще го поддържа и когато се превърне в мафиот (това предстои!). Джемиле убеждава едно момиче, което мечтае за истинско семейство, да говори с осиновителката си и да я убеди, че агресията е била грешка. Нищо, че Мехди плака на гроба на сестра си, а след това повтори грешката на убиеца, превръщайки се в сянка на бившата си жена. Съучастница в това безумие е и жената, готова на всичко да бъде с човек, който не я обича. След като тя самата е била жертва на мъж насилник и знае, че агресорите никога не се променят. Бенал ще съжали за това и ще разбере, че Зейнеп е била права да се бори не само за своите права, но и на всички потискани жени. Но това още не се е случило. В момента в сериала я виждаме като жена, която приема насилието, особено когато не е над нея.
Тънка струна
„Чуй ме, ако Зейнеп оттегли жалбата си срещу Мехди, той може да бъде до дъщеря си. Само ти можеш да я убедиш. Моля те, няма друг изход!“, уговаря Джемиле Дилара. И тя се съгласява. Отива при осиновителката си и я моли да се съгласи да приеме насилието над личността като нещо нормално. Така както майката на Зейнеп е приемала съпруга насилник. Примирена, подчинена, дисциплинирана – ако я бие, значи си го е заслужила. Ако малтретира децата си, ще премине.
„Той просто не понесе любовта. Любовта е болест“, казва Дилара за Мехди. А на въпрос на Зейнеп „Значи мислиш, че аз съм виновна за случилото се?“, момичето отговаря: „Не си виновна ти, а любовта!“.
Това е светът на мъжете. Подобна е и съдбата на Бахар от „Прости ми“, изнасилена от бившия си мъж, а после превърнала се в жертва на поредния психопат в живота й – Демир.
Това е светът на мъжете, които не искат жени до себе си, а робини.
Кристи Петрова
