- Д-р Стаменов, през последните две години в страната ни на практика няма действащ стандарт за асистирана репродукция, след като ВАС отмени Наредбата от 2007 г. заради липсата на обществено обсъждане. Това създава ли пречки в работата ви?
- По-скоро създаваше липса на регламент, защото всичко, което не е забранено - е разрешено. Или с други думи, и най-лошият закон е по-добър от липсата на закон. Ако този стандарт, който сега предлагаме, се приеме, България ще има един нормален и действащ стандарт по асистирана репродукция. Сега, две години след като го написахме, откривам неща, които могат да бъдат доизгладени, но този документ е нещо съвременно, нещо добро, което отговаря не само на нуждите на обществото, а и на световните критерии.
- С проектонаредбата за първи път се залага възможността за т.нар. постмортална асистирана репродукция или извършване на инвитро с криоконсервирани ембриони при смърт на мъжа. Какво е вашето мнение за това предвид различния подход в цяла Европа?
- Този въпрос трябваше да бъде решен много отдавна, защото всички жени, които през изминалите години не можеха да се възползват от това, си тръгнаха с разбити сърца. Сега ние залагаме възможността за постмортална репродукция с вече съществуващи ембриони, които в крайна сметка са израз на съгласието на починалия мъж и желанието му да създаде поколение. Според мен ние не трябва да се водим от това какво е в различните страни по света или в Европа, а това какви са нуждите на нашето общество.
- Съществена промяна се предлага по отношение на ХИВ позитивните пациенти. Как стоеше до момента въпросът с тях и какво ще се случва, ако наредбата бъде приета?
- В старата действаща наредба беше регламентирано, че не е възможно използването на асистирана репродукция при ХИВ позитивен пациент и отрицателен партньор. Това обаче съвсем не е така. От много години ХИВ се приема и третира като хронично заболяване, има прекрасна терапия, която дава живот на носителите точно толкова, колкото и на незаразените хора. Така че в днешно време ХИВ позитивният пациент е един напълно здрав и напълно нормален човек, който е способен не само да отглежда деца, но и да ги създава. Разбира се, има строги критерии, по които се работи в света - когато се докаже, че вирусът не е активен и ние докажем липсата на вирусен товар в спермата на ХИВ позитивния партньор, след това тя може да бъде използвана за целите на асистираната репродукция. Така че ние даваме един отличен шанс на тези хора да живеят нормално и да създават деца.
- Друг важен момент са мерките за съхранение на фертилитета при онкоболни пациенти и такива с определени автоимунни и ревматични заболявания, при които предстои провеждането на терапия…
- Да, това е мисия на нашата болница и е нещо, което обществото дължи на тези момичета и момчета. Съвсем скоро очаквайте и един подробен сайт по темата. Това, което хората трябва да знаят и тук, както коментирахме и при ХИВ, е, че в съвременната онкология диагнозата рак не означава смъртна присъда, не означава край. Означава, че хваната навреме и с приложена подходяща терапия, тези хора след година или две могат да се върнат на работното си място, сред приятелите си и да бъдат абсолютно равнопоставени в обществото. Затова е важно те да имат възможността да съхранят своите яйцеклетки и сперматозоиди преди започване на онкологичното им лечение. Това е кауза на всички развити страни, които се занимават с репродукция. Това е една реална възможност за всички тези пациенти и ние вече имаме родени бебета по този начин. Второто изключително важно нещо, което е залегнало в стандарта и което до този момент не беше регламентирано, това е съхраняването на репродуктивните възможности при децата в предпубертетна възраст. При някои от тях трябва да се замрази овариална тъкан, но в стандарта е залегнала и една съвременна възможност, която се практикува и в Европа - при някои момичета да се направи стимулация на яйчниците и да се извадят яйцеклетки. При момчетата пък ще може да се замразява тестикуларна тъкан. Това е новост за България и ни поставя в предните редици на страните, които работят за запазване на фертилитета при онкоболни деца.
- В тези случаи обаче е важна екипната работа между специалистите. Във вашето лечебно заведение онколозите работят с мисъл и за запазването на репродуктивните възможности на пациентите, но така ли е в цялата страна?
- Това е важен въпрос, за който от години бием камбаната. Аз се изявявам на различни онкологични конференции и благодаря на колегите за поканата. Мисля, че вече има сензитивност поне в част от онколозите. Ние работим отлично и с хематологичната клиника в Националния онкологичен институт, които непрекъснато съветват своите пациенти и изпращат при нас момичета с лимфоми, левкемии, апластични анемии, които имат огромни възможности за излекуване и които са насочени към специалисти по репродуктивна медицина за съхранение на фертилитета. Не оспорвам, че има още много онколози, които резистират към това, но все пак смятам, че мисленето се променя. И това вече не е само в ръцете на лекаря. Пациентите също започват да се интересуват, да търсят варианти.
- Различен ли е обаче подходът при онкоболни пациенти, при непълнолетни и подготвени ли са специалистите в България?
- Истината е, че не всеки център по репродукция може да се занимава с такава дейност. Необходими са големи възможности за съхранение, много сигурни системи и опит в работата с онкологични заболявания. Имайте предвид, че понякога, за да започнем терапията, работим с критично лоши кръвни картини, с рискови пациенти и правим всичко възможно съвместно с онколозите да създадем един светъл период, в който можем да направим стимулацията и пункцията. Това съвсем не е проста работа. Изискват се отлично планиране, перфектна комуникация с колегите онколози и много отдаденост.
- Заложен е обаче и лимит за донорите на яйцеклетки и сперматозоиди. Предвижда се анонимно даряване да се допуска до 5 пъти. Разумно ли е това ограничение?
- Да, разумно е, защото нашата популация е малка и един донор не може да бъде стимулиран до безкрай. Това би дало възможност в бъдеще за създаването на повече деца, които, без да знаят, ще бъдат полубратя и полусестри. Така че тази цифра не е случайно избрана, изчислено е на популационно ниво, макар че например в Нидерландия, която като население е колкото България, е заложен по-голям брой пъти. Въпреки това ние решихме, че това е разумната граница, още повече че донорът дарява 5 пъти, но това не означава непременно пет бременности.
- Премахва се горната възрастова граница за донорите на яйцеклетки и ще се разчита на медицинската преценка при всеки отделен случай. Това ще увеличи ли броя на потенциалните дарители?
- Хубав въпрос. Вероятно ще има много желаещи. Аз се покланям на тези момичета и момчета, които биха искали да дарят, но специално при яйцеклетките даряването над 38-годишна възраст често е имагинерно. Причината е, че много често тези яйцеклетки имат генетични дефекти. Това са биологическите програми, които с напредването на възрастта неминуемо се задействат. Въпреки това в новия стандарт е заложена възможността, като едновременно се цели да бъдат защитени интересите на реципиентите, т.е те да получат качествени яйцеклетки с потенциал, а, от друга страна, е защитено и правото на донора. Защото даряването не е самоцел. То е, за да помогнеш и да направиш нещо добро. И за да не бъде някой ощетен или пренебрегнат, не може да бъде категорично забранено и да се заложи определена възрастова граница.
- Следя в социалните мрежи активността на „Майки за донорство“ и оставам с усещането, че броят на донорите на яйцеклетки се увеличава и все повече жени са готови да дарят част от себе си, за да сбъднат мечтата на някое семейство. Така ли е?
- Аз непрекъснато се възхищавам на прекрасната работа на „Майки за донорство“, защото те работят непрекъснато и безкористно за тази кауза. Те милеят яйцеклетките да бъдат от българки за българки и това е нещо, което има своя смисъл. Най-красивото в случая е, че те успяха да накарат хората да мислят за донорството не като нещо, което носи определени материални облаги или бонуси, а носи блага за душата на човек и щастието да си помогнал на някого.
- Как обаче стои въпросът с донорите мъже и каква според вас е логиката те да са по-малко, след като за разлика от жените те не преминават през стимулация, нямат ограничен резерв, както е с яйцеклетките...
- Факт е, че мъжете са по-малко. Без да слагам паралел между майчинство и бащинство обаче, чувствителността и сензитивността на жените към акта на даряване и към желанието за дете е по-силна. Само една жена, която е майка, може да разбере какво се случва в сърцето на друга жена, която има нужда от донор. При мъжете е малко по-далечно това като усещане. И може би това е причината да бъдат по-малко. Не смятам, че мъжете не са толкова съпричастни или не искат да помагат, просто те не могат да почувстват нещата по начина, по който го правят жените.
- Знаем, че заради липсата на достатъчно дарители се налага в страната ни да бъде внасян донорски материал от чужбина. Продължава ли тази тенденция и отразиха ли се на този процес пандемията и войната?
- Засега не наблюдаваме проблем. Внасянето на генетичен материал е установена практика във всички страни по света и дори в големите държави с многомилионно население. Така че това не е нещо, което трябва да бъде укорявано. Но е много по-човешко българи да помагат на българи.
- А като цяло отрази ли се пандемията на дейностите по асистирана репродукция и как се случваха нещата през изминалите повече от две години?
- В условия на пандемия се работи трудно - с намалени капацитети, с уплашени хора, с жени, които трябваше да прекратяват стимулацията си, защото са се разболели, и с такива, които са загубили бременности, след като са се разболели. Но аз отчитам трудностите, през които преминахме, като урок. Защото когато човек работи в комфорт, си мисли, че това е завинаги, а ние разбрахме, че нещата много бързо могат да се променят. Въпреки това ние не сме спирали работа нито за секунда, борили сме се за всяка бременност, за всяка възможност и, слава Богу, по време на пандемията много жени заченаха успешно. Отчитам като грешка обаче, че като специалисти, като лекари, като експерти не можахме да надвикаме социалните мрежи и в крайна сметка не можахме да убедим хората, че трябва да се ваксинират. Това щеше да спаси много човешки животи. Но не се случи. Дори и политиците не зачетоха гласа на експертите.
- Преди коронавируса с вас говорехме за възможността в България да бъде извършена първата трансплантация на матка. Смятате ли, че това ще се случи скоро?
- Поли, намерих едно старо научно списание, в което се твърдеше, че 2024 г. на Луната отново ще стъпи човешки крак. За съжаление обаче човечеството стъпи в грешна посока и скоро човек на Луната няма да видим. По отношение на матката ще кажа, че дори и по време на COVID не спирахме да работим по темата, но пандемията безспорно ни забави. Защото ние бяхме направили специализации в няколко части на света на наши специалисти, но коронавирусът блокира тази възможност. Сега всичко бавно започва отново да стартира, а през това време ние усъвършенствахме нашите техники и не сме се отказали. Затова ще отговоря на въпроса ти така - да, ще дойде сутринта, в която „Телеграф“ ще излезе на първа страница с новината „За първи път трансплантираха матка в България“.
- От няколко години насам слушаме за фирми, които посредничат на българки да заминават за инвитро процедури в чужбина. Защо се случва това, превъзхождат ли ни по нещо съседните държави?
- Превъзхождат ни в маркетинга. Имаме още много, много да учим за рекламата от тях. От другата страна обаче стои недоверието в българския лекар. Много хора с големи материални възможности смятат, че българските болници са втора ръка. Това важи не само за асистираната репродукция. При нас обаче идват хора от Австралия и Япония, за да ги лекуваме, както и българи, които са се върнали от неуспешни процедури в чужбина. И третото, което не мога да не спомена, е, че ние, лекарите, също носим вина с позволяването на лоши практики, заради които много хора остават разочаровани. Разбира се, това не е навсякъде. България има много прекрасни клиники с прекрасни специалисти, но има и такива, които не практикуват качествено медицина. Така че проблемът е комплексен - маркетинг, недоверие и разочарование.
- Кажете нещо хубаво за финал...
- Да не забравяме да се усмихваме, защото и COVID, и войната, и всичко, което се случва, сякаш ни откраднаха усмивките. А не бива да забравяме, че когато се събудиш сутрин и можеш да дишаш, да ходиш по улицата, да подскачаш дори, а защо не и да си подсвиркваш, това значи, че си щастлив човек. Всичко останало ще се нареди и ние имаме грижата за това.
Това е той:
Роден е през 1970 г. в София
Завършва Медицинския университет в София
Специализира акушерство и гинекология в „Майчин дом”
През 2005 г. създава център за репродуктивно здраве „Надежда“, който осем години по-късно прераства в МБАЛ „Надежда“
Поли Пантева
