- Д-р Добринов, от две години живеем в условията на пандемия, а сега сме свидетели и на войната между Русия и Украйна. Как се отразяват тези събития върху психиката ни?
- Мисълта за война, още повече с евентуална употреба на ядрено оръжие, както и пандемията от COVID-19, се отразяват зле както на хората с психични разстройства, така и на тези, които приемаме за психично здрави. Разбира се, в тези условия хората с психични проблеми се оказват най-уязвими и раними. Съществена роля за това играе масираната информационна атака, на която всички сме подложени, липсата на ясни насоки за действие и организационният хаос.
- Променя ли се нашият светоглед след сблъсъка с тези изпитания?
- Да. Това е време на крайности, на разбити стереотипи, на страх и мобилизация, на мощни предизвикателства и трудности. Период за смирение и болка от загубите, но и на надежда. Създалата се ситуация ни върна към базисни човешки ценности: взаимопомощ, грижа за околните, приятелство, лоялност и дисциплина. Напомни ни по един доста драматичен начин, че ние, човешките същества, сме в неразривна връзка с природата. Рухнаха изведнъж градени с години фалшиви пясъчни кули, илюзии и самодоволни авторитети.
- Всъщност, преди началото на истинската война, много анализатори сравняваха пандемията с войната. Имат ли право?
- Да, д-р Какарашев, имат право. За да оцелеем, се налага да учим бързо, да се променяме в нужната посока, да носим отговорност не само за себе си, но и за околните. Егоцентризмът, безпочвените претенции, фиксацията върху материалните ценности, съпротивата срещу правилата и конспиративното мислене могат да се окажат смъртоносни.
- Какви практически съвети ще дадете на хората с повишено ниво на тревожност?
- Много е важно в тези условия да прецизират източниците си на информация. В кризисна ситуация трябва да вярваме на малък брой компетентни експерти, да полагаме грижи за своето здраве и за здравето на околните, да не се поддаваме на паника и да търсим своевременно помощ. Необходимо е да изтърпим известен дискомфорт, но това е ключово за оцеляването. Добре е хората да се концентрират върху определени смислени дейности, структуриращи ежедневието им, да отделят време за почивка, хоби, музика, приятни и интересни занимания.
- С какви случаи се сблъсквате в ежедневната си психиатрична практика?
- При нас често постъпват пациенти в ужасно занемарено състояние – голи, мръсни, без лични документи, без здравни осигуровки, без никаква информация за здравния им статус, с множество недиагностицирани и нелекувани телесни болести, често настанени на задължително или принудително лечение със съдебно решение. И се започва едно ходене по мъките…
- Как лекувате психично болни, заболели от COVID-19?
- В България не бяха създадени специализирани звена за помощ на хора с психично заболяване и коронавирусна инфекция. Специалистите в инфекциозните отделения не могат да овладяват буйстващи хора, а в психиатричните отделения нямаме никакви компетентности и ресурси да лекуваме инфекциозно болни. Наложи се да разчитаме основно на късмета.
- Пандемията задълбочи ли нерешените проблеми на психиатричната помощ?
- Да, д-р Какарашев, от години недостигът на лекари, медицински сестри и санитари в държавните психиатрични болници е зловещ. В тези заведения попадат най-тежките случаи. Персоналът е претоварен, преуморен и отчаян. Обученията ни са рядкост, инцидентите – ежедневие. Подкрепа няма. Диагностиката, тестването, изолацията, проследяването, изпълняването на предписания, необходимите консултации с външни специалисти – всичко това се оказва мисия невъзможна. Допълнително напрежение създадоха и противоепидемичните мерки, включващи временното спиране на плановия прием, забраната на свижданията, прекратяването на отпуските и отлагането на някои от рехабилитационните програми.
- Стресът доведе ли до увеличаване на невротичните разстройства?
- Аз през последните двадесетина години работя основно със зависими, така че нямам преки наблюдения. Колегите – амбулаторни психиатри, обаче споделят, че работата им се е увеличила по отношение на тревожно депресивните, паническите, обсесивно компулсивните разстройства, безпокойството, злоупотребата с алкохол, агресивните прояви и домашното насилие. Много от болните се притесняват да търсят своевременно помощ заради риска от заразяване и това води до влошаване на състоянието им.
- Увеличи ли се броят на хората, употребяващи психоактивни вещества през последните две години?
- Липсата на система за обхват на хора със зависимост от години създава сериозни трудности. Много болни нямат достъп до консултативни и терапевтични програми. Те са оставени сами или на грижите на семействата си. Броят на постъпващите в отделението ни пациенти не е много променен в сравнение с предишни години, но прави впечатление запуснатото състояние на дълго нелекувани болни с тежки проблеми – агресия, автоагресия, психози, телесни усложнения, тежък срив на социалното функциониране, често без средства за препитание, без документ за самоличност, без мрежа за подкрепа, понякога дори без дрехи и обувки. Възстановяването им е огромно предизвикателство.
- Какво показват проучванията по отношение на разпространението и употребата на психоактивни вещества в условията на пандемия?
- Според Европейския доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите от 2021 г. всяко намаление на употребата на наркотици, наблюдавано при първоначалните ограничителни мерки, бързо изчезва след облекчаването на мерките за социално дистанциране. Отчита се по-малък интерес към наркотици, свързани с развлекателни събития и по-голям интерес към наркотици, свързани с домашна употреба.
- С кои субстанции се злоупотребява най-често?
- Забелязва се повишена консумация на алкохол и по-често експериментиране с халюциногени. Предварителни констатации сочат, че хората, употребявали наркотици от време на време, може да са намалили или прекратили употребата и обратно – редовните потребители може да са я увеличили. Нараства злоупотребата с бензодиазепини. Докладвани са повече случаи на употреба на канабис, който е подправен с токсични и рискови синтетични канабиноиди. Броят на търсещите лечение рязко е спаднал и се отчита широко разпространена полиупотреба. Зачестяват случаите на инжекционна употреба на стимуланти и се наблюдава ръст на онлайн пазарите.
Това е той:
Д-р Иван Добринов е завършил медицина през 1996 г. в Тракийския университет
През 2002 г. придобива специалност „Психиатрия“
Началник е на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница – Раднево, където се лекуват пациенти с оформена зависимост към психоактивни вещества
Има множество обучения в областта на терапията на зависимости и психосоциалната рехабилитация
Д-р Румен Какарашев
