Г-н Драганов, както „Телеграф“ писа, около 550 000 българи ще пътуват за празниците, кои места ще посетят в България?
Очаква се основните пътувания да бъдат насочени към близки, роднини и приятели. Също така къщи за гости, семейни хотели, балнео- спа и уелнес центрове и планинските курорти.
Има изискване за представяне на зелен сертификат за посещения на обекти, но точно за кои от тях важи?
Навсякъде се изисква зелен сертификат в местата за настаняване, където трябва да са туристите. Препоръчително е да имат този зелен сертификат, което означава или да бъдат ваксинирани, или преболедували. Съответно тези, които не разполагат с този сертификат, ще имат бърз антигенен или PCR тест.
Смятате ли, че мярката за представяне на сертификат ще спре посещенията на хотели и къщи за гости и ще отблъсне туристите?
Това не може да отблъсне никого. Който не отговаря на тези изисквания, тоест не е преболедувал, няма ваксина или отрицателен тест, е по-добре да си остане вкъщи. Не е препоръчително по Коледа и Нова година да пътуват хора, които не са ваксинирани. Също така и такива, които имат странични заболявания. По принцип, за да не се ваксинират част от хората, са с други проблеми.
Но това може да се третира като дискриминация.
Не, това е самостоятелен избор на тези, които не искат. Основната цел на тези мерки е предпазване. Така че тези, които не са ваксинирани, трябва да се предпазват, тъй като болестта протича много тежко. Виждаме, че над 95% от смъртните случаи са на такива, които не са ваксинирани. Така че и в туризма и обществото трябва да предпазва тези хора и да се съобразява с тяхното желание да си останат вкъщи.
Колко българи се очаква да пътуват в чужбина по празниците?
От общия брой около 40-50 000 се очаква да пътуват към страни в ЕС. Най-много ще са с цел посещение при близки и приятели в ЕС и съответно към други туристически дестинации. Тези, които ще излязат с туроператори, в направления като Египет, Карибския басейн и други туристически места, ще са около 6000, включително и в Европа. Това са пътувания в Гърция, Македония, Сърбия и Турция, в съседните страни.
Около 50 000 българи ще посрещнат празниците извън страната, има ли намаление спрямо предходни години?
Не, няма намаление. Миналата година много успешно се проведоха чартърни пътувания до Египет и сега виждам, че цените не са променени и те се извършват в същите обеми. Дори се наблюдава увеличение с около 20% на тези пътувания.
Има тенденция за увеличение на цените на нощувките в хотелите в България, каква е разликата спрямо миналата година? Колко ще ни струва тази година ваканцията за Коледа и Нова година в един 4- или 5-звезден хотел например?
По принцип една голяма част от записванията бяха направени предварително. В последните години има тенденция хората да си запазват почивката още предходната година, особено когато става въпрос за къщи за гости, хубави вили или самостоятелни обекти. Те се ползват фамилно или корпоративно години наред, така че ние имаме една константа по отношение на запазване и ангажиране на такива места. В същото време се наблюдава, както и в предходни години, че записванията приключиха към средата на ноември по отношение на Коледа и Нова година и цените не бяха повишени в този момент. Така че всички, които са заплатили на цени в предходен период, те остават такива каквито са. При справка в сайтовете ние наблюдаваме различни цени, като в някои от случаите дори се дава намаление за Нова година. Например публикувана е една цена от 1400 лева, а се предлага за същия период с около 20% по-евтино. Има различно търсене и предлагане, като най-високите цени, които ние наблюдаваме, стигат до няколко хиляди лева, но те не са за едно лице, а са за апартамент, който се намира в луксозен комплекс и обикновено за няколко дни може да нощуват 4 или повече лица. Така че средно за Нова година нощувките са от порядъка от 100 и 250 лева на лице и съответно трябва да се добавят и куверти за празнична вечеря, които варират в същите граници.
Кои са най-предпочитаните екзотични дестинации от българите?
Има дестинации, които се предлагат по-рядко, но има оферти за тях, което означава, че се търсят. Но най-често срещани са пътуванията към Дубай, Египет и Карибския басейн.
Как ще се отрази разпространението на новия вариант на коронавируса на пътуванията, очаква ли се отлив от желаещи?
Това, което наблюдаваме през целия период, е, че самите туристи доста волно пътуват. И идващите в България, и тези, които ходят навън, някак си няма притеснение. Наблюдава се мода по отношение на това да си антиваксър и е демоде, ако защитаваш някакви правила. Модата в туризма е да се пътува и не се очаква отлив, а напротив едно съпротивление по отношение на мерките, независимо че се спазват. Туристът просто иска да чуе какви са мерките. Защото те непрекъснато се променят и именно това кара хората да ги неглижират. Освен това те се налагат от правителствата на страните в ЕС, които са доста политически ангажирани и очевидно представляват някаква фалшива загриженост за здравето на обществото. В същото време има абсолютно либерали политики, които се срещнат в страни извън ЕС по отношение на пътуванията, какъвто е примерът на Занзибар. И в двата случая на мода е да се пътува.
Според вас трябва ли да има други мерки, които да се въведат във връзка с пандемията или това, което в момента се прилага, е напълно достатъчно?
Никой не може да каже какво е достатъчно и какво не по отношение на мерките. Те са компрометирани изцяло. Очевидно, че бабиното правило: „Мий си ръцете“ и „Не си бъркай с пръст в устата“ продължават да са по много по-силно въздействащи отвсякакви други политически мерки.
Какви са очакванията на бранша от новото правителство?
Аз съм много доволен от начина на провеждане на дискусията от Кирил Петков в частта туризъм. Ние видяхме хора от четири политически формации, които съвсем свободно изложиха своите виждания по отношение на бъдещето на туризма. Това, което направи силно впечатление, е, че всички предлагани политики са за устойчив туризъм. Много малко бяха коментарите и предложенията, свързани с неустойчивия туризъм, тоест масовия туризъм, който видяхме, че буксува в последните две години по Българското Черноморие и планинските курорти. Става въпрос за тези гигантски инвестиции, които бяха направени в нищото с цел голям туристооборот. Предложенията на тези хора от дискусията бяха свързани с малките населени места в Дунавския регион, отдалечените места в планините, в които има уникални продукти, които могат да бъдат прикрепени към различни видове туризъм. И нито едно гигантско предложение по отношение на масовите неустойчиви форми на туризъм.
То ние си го имаме вече.
Да, но много интересно беше, че тези хора се насочват към съществуващи, но вече позабравени форми като бозаджийство и шекердчийство, което на нас може да ни звучат смешно, но става въпрос за устойчив туризъм. Това е нещо, което почива на традиции, на занаяти, обичаи. Независимо от неговия обем, то има своята уникалност и неповторимост. И виждаме, че това са форми, които работят в цял свят добре и целогодишно. Тук се поставя и въпросът България да бъде четири сезонна туристическа дестинация, което е очевидно. Имаме съвсем ясно изразени четири сезона и ако стъпим на традиционна среда, ще бъде много добре.
Какви мерки бяха предложени във връзка с кризата в сектора?
Например удължаване на мярката за намалена данъчна ставка от 9 на сто след 1 януари 2022 г. за туризма. Укрепване на мярката 60/40 и 80/20 и съответно подпомагане на пътуванията с чартърни полети – с държавна помощ от 35 евро на седалка, като се поправи грешката в бюджет 2021, където не са предвидени средства, но тази мярка се очаква от чуждите туроператори. Това, което беше в частта туризъм, бяха зелените политики, а именно създаване на туристически бизнес паркове, така че да може местното производство на плодове, зеленчуци, напитки, млечни, местни продукти да достига до нашите туристически места. Което прави туризма устойчив и подпомага местните икономики. Също така дигитализацията, подобряване на пътната инфраструктура.
Какво ще представляват тези туристически бизнес паркове?
То е кръговата икономика, каквато се прилага в Албена. Там отпадъците както от хранителни продукти, така и от други чрез разделното събиране отиват за последваща преработка за производство на еленергия чрез метановата станция, която е построена там. Производството на плодове и зеленчуци, производството на месо, което директно отива за консумация на туристите. Отпадъците от фермите и от житните паркове също могат да отидат за производство на ток. Такива туристически бизнес паркове може да бъдат изградени в Поморие, Златни пясъци, Слънчев бряг. Да вържем производството в рамките на 50-100 километра с туристическите места. Така вместо в нашите курорти да се продават пластмасови гръцки и турски зеленчуци, да имаме хубаво българско производство, което е свежо и да привлича туристите.
Каква е ситуацията с кадрите за този зимен сезон?
По отношение на кадрите първо трябва да си зададем въпроса за устойчивостта на сектора. За това се планира изработване на стратегия за развитие на туризма 2022-2032. Тук трябва да си зададем въпроса дали ще продължим да развиваме неустойчив туризъм, който е свързан с хотели мамути, в които обслужваме нискобюджетния туризъм на Европа с кадри от Украйна, Молдова, Киргистан, Таджикистан, Пакистан. С тези мамути хотели за туристите няма значение в коя страна се намират, просто изсипваме самосвали със зеленчуци, купени от чужбина на ниски цени, работим с персонал отвън и обслужваме туристи отвън. Ако това е целта, няма смисъл да се занимаваме. В същото време, когато става въпрос за устойчив туризъм, е ясно, че говорим за семеен бизнес. Например къщите за гости храни едно семейство и когато идват, празници работят всички, включително децата и старците, а в останалото време работят само майката и бащата. В тази връзка подготовката на кадри, които да работят в устойчив туризъм, изисква нови технологии, но изисква и този традиционен продукт. А другото е един изкуствено създаден туристически продукт, без значение в коя страна се намирате.
Това е той
Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма
Роден е през 1952 г. в София
От 1992 до 1994 г. е главен изпълнителен директор на "Балкан холидейз интернешънъл"
От 1997 г. е председател на Комитета по туризъм и зам.-министър на търговията и туризма, член на националния борд по туризъм
От 1999 до 2006 г. е председател на Съвета по туризъм – София
Елена Иванова
