- Г-н Драганов, колко студенти се очаква да пътуват за 8 декември?
- Тази година ще празнуват около 227 000 първокурсници, които са приети тази година, заедно с останалите. Тези, които ще пътуват с цел туризъм, ще бъдат от порядъка на 28 000. Основно ще прекарат празника в къщи и вили за гости, които побират по-големи компании. Останалите ще празнуват в близост до университетите. Около Търново, Свищов, Варна, Бургас, Благоевград, София и навсякъде, където са учебните заведения. Има различни оферти за една или две нощувки, свързани с 8 декември. Предлагат се куверт с нощувка, като цените им са между 180 и 280 лева.
- Около празниците се оформя една голяма коледна ваканция тази година, защото работните дни между Коледа и Нова година са само 2. Накъде се отправят българите, в страната ли ще празнуват или в чужбина?
- Да, наистина има много почивни дни, в които се очаква да пътуват около 560 000 българи. Въпреки че Коледа е семеен празник, ще има много българи, които няма да са у дома, а ще го прекарат с близките си в хотели. Очаква се обаче тази година да се възстановят и корпоративните партита по случай празника. Някои от хотелите вече са изцяло ангажирани.
- Колко обаче ще са хората, които ще празнуват извън дома?
- 560 000 са българите, които ще ползват хотели и база за настаняване. Около 70 000 ще празнуват извън страната. Една част от тях отиват при близки и приятели в другите европейски държави, тъй като ние се сродихме с много европейски нации, а Коледа и Нова година са именно да се събера роднините. Ще има и много пътуващи към съседните страни. Офертите за Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия са много добри. Има и българи, които ще празнуват в топлите дестинации като Египет, Карибския басейн, Средния изток и островите в Централна Африка.
- Изострените отношения между България и Северна Македония влияят ли върху интереса към пътуванията?
- Различията изобщо не влияят върху пътуванията и интереса на българите продължава да е траен. Много се харесва продуктът на Северна Македония, обслужването е много добро. Има приятелско отношение. Тези настроения са изолирани в малки кръгове и като цяло не оказват съществено влияние върху туризма. Като цяло българите са много добре посрещнати в Северна Македония.
- Има ли увеличение на българите, които ще пътуват по празниците, спрямо миналата година предвид, че тогава все още имаше ограничения заради пандемията?
- Има увеличение и то личи по търсенето на пакети на Черния петък, когато се предложиха около 30% намаление на цените на програми за периода около празниците. Има опашки пред туристическите агенции. Очаква се ръстът на пътуванията спрямо предходната година да е с около 20 на сто.
- Ще има ли тапи по границите и къде ще са най-големи опашките от чакащи да празнуват?
- Очакванията са турската граница да е най-натоварена, защото там цените са най-ниски като съседна дестинация. Също така на Сърбия и Гърция.
- Какви са цените на пакетите за празниците, които се предлагат през тази година?
- Увеличението на пакетите е в рамките на 11 -18 на сто. Няма значителни скокове в цените. Там, където сумите са по-високи, се дължат на програмите, организирани за празничната вечер, както и това, че са поканени DJ и изпълнители. По мое мнение цените са коректни от гледна точка на това, че това увеличение отива директно за изпълнителите и музикалната част.
- Каква е средната сума за новогодишен купон в България и чужбина?
- Пътуването в чужбина не е за един ден, тоест само за вечеря, там са включени и нощувки. В България кувертите се движат на цени от 150 до 350 лева. В чужбина за 350 лева може да изкараш три дни в Турция. Като цяло офертите за България са по-скъпи, отколкото в Турция, както и Сърбия, Северна Македония и дори Албания, за където също има голям интерес.
- Лишава ли се българинът от допълнителна нощувка или нещо друго с цел да не превишава бюджета за пътуване?
- Нямам такива наблюдения. Това, което се видя през лятото, а именно увеличението на цените, страхът от поскъпването на тока, инфлация не повлия на пътуванията. Те бяха повече от предходната година. Очевидно все още инвестицията в туристическо пътуване е изгодна и се явява евтина от гледна точка на това, което човек трябва да похарчи. Тоест тя е възможна за хората, които работят, особено тези със свободни професии като архитекти, лекари, инженери, IT специалисти, юристи и други, които имат собствен бизнес. Те не изпитват затруднения по отношение на пътуванията и го правят по няколко пъти. Тези, които си пътуват, си пътуват и това са около 3,280 млн. българи, които ползват туристически услуги многократно.
- Споменахте, че България е по-скъпа от някои съседни дестинации като Турция, Северна Македония, Сърбия. Може ли да кажете с колко по-скъпо е у нас?
- Например на цената за куверт в петзвезден хотел в центъра на София може да се изкара три дни в Турция заедно с новогодишната вечер, но в хотел с по-ниска категория. Ако искате луксозен хотел в Турция, трябва да си приготвите 15 000 евро.
- И в България има хотели с такива цени, и то не само в центъра на София, но и във Велинград.
- Да, 11 000 лева за четири нощувки в апартамент, но с тази цена не можем да шашнем Европа.
- Очаква ли се да дойдат чужденци за Нова година у нас и от къде?
- Да, очакваме около 70 000 посетители от чужбина да дойдат на празниците у нас. Част от тях са такива, които вече имат роднини у нас. Българите много са се сродили с германци, французи, нидерландци и други. Те идват тук при семействата си, защото за тях е много атрактивно да дойдат в България. Освен това идват много и по програми, свързани със ски почивки в зимните курорти от Великобритания, Израел, Турция, Гърция и други. Интересът е голям. Идват не малко чужденци на културен туризъм и за балнео, спа и уелнес.
- Какво се случва с ваучерите за храна, които могат да се ползват и за пътуване, срокът за разплащания с тях изтича в края на декември?
- Няма никакъв проблем да се ползват ваучерите, тъй като независимо че настъпва новата година, фирмите, които ги обработват, ще го правят през целия януари. Размерът на ваучерите е до 200 лева, а офертите са за над 200 лева. Не трябва да има притеснения по отношение на ваучерите, след като са издадени преди 31 декември.
- След Нова година ще има ли възможност ваучерите за храна да се използват и за пътувания?
- Това зависи от парламента и това какво ще се приеме. Ако няма нов бюджет и се приеме стария, може да се окаже, че те ще важат, докато не се приеме нов. Важно е хората да знаят, че ваучерите за храна могат да се ползват и за ресторантите, което няма връзка със Закона за бюджета.
- В момента се обсъжда Законът за туризма, има ли вече внесени предложения, в какви посоки се работи?
- В момента тече процедура за предложения за промени. Идеята е да има ясни текстове, било като промяна на самия закон или създаване на група от нормативни документи, за да не е тромав самият Закон за туризма. Аз като директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма предлагам един пакет от 7 закона. С тях вместо да увеличаваме текстовете в настоящия документ, да бъдат самостоятелни. Моите предложения са за създаване на туристически камари по реда на самия закон. Според него имаме хотелиери и ресторантьори, туроператори и туристически агенции, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, планински водачи, ски учители и екскурзоводи. Всичките тези, които са по Закона за туризма, трябва да бъдат регистрирани като търговци и след това, ако искат, могат да бъдат регистрирани по предназначение, а именно като ресторантьори или хотелиери, туроператори или турагенти. Идеята е всеки, който иска, да подаде молба, за да предоставя съответния продукт. Единствената разлика в случая е кой да държи регистъра. Дали той да се води от чиновници в Министерството на туризма, или да мине към тези камари, които ги познават и трябва да бранят доброто им име. Те от своя страна трябва да са направени така, че да имат местни структури и централна. Те също така трябва да могат да категоризират или декатегоризират или да влияят върху нея.
- Предвижда ли се създаване на гаранционен фонд?
- В момента нямаме гаранционен фонд по отношение на туроператорите, нещо, което се изисква с европейска директива от правителството за създаване на достатъчни гаранции за хората, които пътуват и за това, че парите ще им бъдат върнати, ако пътуването се провали. В момента няма такава и видяхме какво се случи по време на пандемията. Обществени средства бяха необходими, за да бъдат налети в туроператорите, за да може недодялаността на закона да бъде компенсирана. Това обаче е неправилно. Няма как данъкоплатеца да плаща за това, че някой не отишъл на почивка. Очаквам, че ще има отзвук и от Европа, защото това е скандално.
Проблем е още и че всеки, който реши, може да направи туроператорска фирма. За това ние имаме четири пъти повече такива фирми, отколкото във Великобритания, която е доста по-голяма и с повече пътувания. В същото време у нас никой няма ясна гаранция за пътуванията. Имаме абсолютна несигурност, ако един чартър не се върне.
- Какво друго трябва да се въведе със закона?
- Другото, което е необходимо, е тези камари да участват в националната туристическа организация, което не е нещо по-различно от другите страни, която се занимава с бранда, с реклама и харченето на обществени средства в това направление. Трябва да има и закон за туристическите зони и паркове и точки, който е за управление на публичната държавна и общинска собственост, в частта туристически ценности. Защото в момента ние не знаем кой е собственикът на която и да е тях. Включително за Царевец, Белоградчишките скали. Трябва да се направи така, че браншът да контролира бранша. Тази анархия и при хотелите, и при туроператорите не може да бъде, трябва да има ред. Аз нямам хотел или ресторант или туроператорска фирма.
Това е той:
Завършил е средно образование в 7-о СПУ – София, през 1970 г.
Магистър е по специалност „Мениджмънт и маркетинг в международен туризъм“ в УНСС
Получава докторска степен в СУ "Св. Климент Охридски"
До края на 2021 г. заема академичната длъжност доцент в катедра Културно-историческо наследство и туризъм в УниБИТ.
Работил е в хотели на различни позиции от пиколо до директор дирекция във ВТО “Балкантурист”
Бил е главен изпълнителен директор на “Балкан Холидейз” АД и президент на фирмите “Балкан Холидейз” в много държави
Бил е зам.-министър по въпросите на туризма в Министерството на търговията и туризма и председател на Комитета по туризъм при Министерския съвет на Република България
Многократно е награждаван с почетни грамоти от асоциациите в туризма, а през 2021 г. е удостоен със специалната Годишна награда на Министерството на туризма "За цялостен принос в развитието, популяризирането и създаването на историческа памет за туризма в Р. България"
Понастоящем е директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, в структурата на Университета по библиотекознание и информационни технологии
Елена Иванова
