Е дин от най-значимите османски пълководци от Средновековието е бил погребан в Казанлък.
Лала Шахин е живял в периода от 1360 до 1389 година, а седем години преди смъртта си завладява Сердика. Той бил погребан на метри от уникалната гробница, където са били положени останките на тракийския цар Ройгос. Това разказа в Казанлък историкът проф. Николай Овчаров при представянето на най-новата си 73-та поред книга под наслов „Господарите на Крън и техните съкровища. Средновековната история на Казанлък“.
Архиви
Доказателство за твърдението си проф. Овчаров намерил при последните проучвания на османските архиви, а издигнатият в далечното минало мавзолей е запазен и до днес. Най-вероятно той бил преизползван за нуждите на наследници на следващи местни владетели от османската епоха. Мястото е познато под името Тюлбето, което пък е производно от тюрбе. Гробницата на цар Ройгос е открита на 19 април 1944 г. при изкопни работи за противовъздушна батарея. Още същият ден тогавашният ръководител на казанлъшкия музей „Искра“ писателят Димитър Чорбаджийски - Чудомир предприема всички възможни мерки находката да бъде съхранена за бъдещите поколения. Днес гробницата е сред обектите под закрилата на ЮНЕСКО.
Замък
В проучванията си за средновековното минало на Казанлък проф. Овчаров се спира специално на темата за известното Крънско деспотство, като прави извод, че родовият замък на деспот Алдимир и наследниците му се е намирал само на около 200 метра встрани от тюрбето на Лала Шахин. Сред доказателствата за това той сочи черно-бяла снимка, на която се виждат съхранените докъм 1916 г. величествени останки от каменното съоръжение върху площ от близо 80 кв и височина от 10-12 м. По спомените на казанлъчани по онова време замъкът бил познат като Бялата кула, а след гибелта на последните крънски деспоти от коляното на Алдимир тя най-вероятно е била използвана от османските завоеватели докъм средата на ХIХ век.
Проучвал лично уникални накити, принадлежали на болярка
Проф. Николай Овчаров благодари на съдбата, че е имал лично възможността да проучва иззети от казанлъшки иманяр преди пет години уникални дамски накити, за които е намерил достатъчно доказателства, че са принадлежали на болярка от най-близкото обкръжение на крънските деспоти, а защо не и на деспотицата Марина - Мария, починала през 1355 година и погребана в Скопие. Скоро след нейната кончина войските на Лала Шахин превземат територията и крепостите на крънските деспоти. Днес това съкровище е сред експонатите на музей „Искра“ и на практика с тях се бележи финалът на епохата на Българското Средновековие и на някога цветущия град Крън и господарите му, категоричен е изследователят на Перперикон и Татул. По думите му това са били времена на героични битки, но и на интриги и предателства.
Христо Христов
