Б огородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
Той е от 1 до 14 август. Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне на 6 август и Успение на Пресвета Богородица на 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен канон.
До края на 12-и век Богородичният пост не е бил задължителен навсякъде в християнския свят. Той е вписан в църковните устави едва през 14-15 век. Преданието за него е, че когато почувствала своето представяне пред Господ, Богородица се молила и постила. Не смъртта, а заспиването (успението) празнуват християните.
Правила
Както при всеки православен пост по време на Богородичния пост трябва да се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, пороците и да вършим добри дела. На 31 юли за последен път може да се ядат месо и млечни продукти.
По строгостта на въздържанието от храна Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио или масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
Не е диета
Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни. Те не са начин за отслабване, макар че може да са здравословни. Покаянието и молитвата са основните добродетели по време на пост. Ако не постигнем покаяние, то напразно бихме лишавали тялото си.
Макар да е тежък и строг пост, Богородичният пост не е труден за спазване, тъй като е през горещия август, в който предпочитаме сурови зеленчуци, салати и студени постни ястия пред тежки мазни меса и горещи храни.
