Ч истачки задръстват дъждоприемните шахти. Те редовно изхвърлят отпадъците в тях. Това показа проверка на „Телеграф“. Поводът за нея са предстоящите за сезона интензивни валежи, с които се повишава и рискът от наводнения. По данни на Националния статистически институт само през 2020 година са регистрирани 100 наводнения в страната. Те са причинили щети за над 16 000 лева, които са били покрити с държавни средства и от застрахователни обезщетения.
Отводняване
В цялата страна отводняването е чрез дъждоприемни шахти. Проблемът при тях е, че често те са пълни с кал или събрана шума и прах. Друг проблем, който е доста съществен, е липсата на наклони на новоремонтираните тротоари и пътни платна, вследствие на което се образува огромна локва, която не може да достигне до шахтата, която е на пет пръста разстояние от гьола. Това пречи на пешеходците да пресекат, без да се намокрят. В Ямбол например проблемът с наклоните е решен, като тротоарите се асфалтират и се премахват плочките. Не липсват и случаи, в които се реконструират платна, но се забравя изграждането на отводняване.
Общини
От общините в София, Стара Загора, Бургас, Варна, Ямбол, Карлово ни уверяват, че проблемът с наводненията, е преодолян, въпреки че проверката ни в София показа, че не са малко местата, където и днес шахтите не поемат водата и се образуват огромни локви и завирявания. От Столичния инспекторат увериха, че контролът е ежедневен и уточниха, че грижата за тях е на почистващите фирми и ВиК, като вторите се грижат за проводимостта до канализацията. Въпреки това се стига до това да се изпраща аварийният екип на Столичната община, за да отводнява различни участъци в града - между тях са както квартални улици, така и пътни платна, мазета и пр. От общината в Кюстендил признават, че имат проблем с отводняването и уточняват, че шахтите се чистят от ОП „Чистота“. От другите администрации в страната обясняват, че почистването на съоръженията, както и на другите места, е два пъти в годината - напролет и през есента, когато типично има увеличение на дните и количествата валежи.
При нужда се извършват и извънредни почиствания. Секретарят на община Стара Загора Делян Иванов каза пред „Телеграф“, че около 3000 шахти и линейни отводнители има на територията на града. „Бедствие или потоп при нас няма как да стане“, категоричен е той. Иванов пояснява, че е бил създаден експертен технически съвет. „Той направи оценка на всички водни обекти в общината и прехвърли собствеността към новосформираното предприятие за водните обекти. Така реално в общината останаха общинска собственост 9 езера и язовири“, уточнява той.
От думите му става ясно, че на всичките тези обекти са монтирани нивомерни рейки за нивото на водата. Според него на 50-100 години не е изключено да се случи бедствие, като последното е от 2014 година. Тогава дъждовете достигат рекордните 200 литра на кв. м. Бедствено положение е обявено в общините Опан, Гълъбово и Раднево. Екипи на пожарната и Гражданска защита вадят хора, потопени под вода над 2 метра в някои села в Старозагорската община.
От общината в Бургас твърдят, че нямат сериозен проблем със задържането на водата при дъжд. “Дерета и корита на реки се почистват ежегодно. Този процес се организира от общината. Дъждоприемните шахти се почистват от ВиК“, коментират от пресцентъра й. Оттам добавят, че в битката с наводненията, също както и в София, е внедрена система, която в реално време следи нивата на водните обекти и в случай на опасност имат готовност да реагират. Става ясно, че е направена корекция на коритото на река Отманлийска, която назад във времето е преливала, като за последно по-сериозен инцидент е имало през 2014 г.
В черноморската ни столица Варна отводнителните шахти са собственост на общината, а обслужването им е поверено на външни фирми. На територията й има 25 основни дерета и 6 отводнителни/охранителни канала. Свои шахти на територията на града имат също и местното ВиК и БТК. Петър Петров от Ямбол обяснява, че общинско дружество се грижи за състоянието на шахтите и признава, че проблем има само в кв. „Каргон“, тъй като той се намира в най-ниската точка на града и в един от участъците на р. Тунджа, на който все още не е направена корекция.
Пресаташето на община Карлово Александър Перпелиев коментира, че няма канализационна система, която да поеме огромни количества вода. Той увери, че на този етап се следи ситуацията и при повишаване на нивата на реките веднага влиза техника, която да почисти коритата, особено в пострадалите от наводнението села - Богдан, Каравелово, Слатина. Перпелиев обясни, че общината се грижи за 26 населени места и подчерта, че нямат проблем с отводняването. Той добави, че решетките на дъждоприемните шахти не са унифицирани и има такива, които са самоделно изработени - от заварени винкели или железа.
Кражби
Намалява броят на кражбите на решетки на дъждоприемни шахти в страната. Причината за това е, че доста от тях вече не са железни и чугунени, а са подменени с полимер-бетонни. Те не се изкупуват от пунктовете за вторични суровини. Въпреки това кражбите във Варна не са изчезнали. Крадците сега трошат капаците и решетките, за да извадят желязото от тях. Вече има единични осъдителни присъди за опити да се откраднат и такива капаци и решетки от отводнителните шахти. Много рядко крадците на капаците обаче биват открити от полицията, тъй като стойността на кражбата е минимална - един капак струва около 10 лв. Предвид ниската му стойност наказанията на заловени извършители са до 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване обикновено се отлага с изпитателен срок от 3 години.
Водните бедствия на XX век
През 1906 г. най-голямото от поредицата наводнения е връхлетяло град Търговище. С настъпването на пролетта и покачването на нивото на река Врана се достига до ситуация, която никой не помни. Центърът на града е залят от придошлата река, повече от няколко хиляди декара ниви са жертва на стихията, градската канализация избива. Минаващата жп линия София-Варна е прекъсната за дълъг период от време, докато се оправят нанесените повреди. През 1924 в София при наводнение загиват повече от 200 души, а броят на ранените и до днес остава неизвестен. То се счита за най-голямото дотогава. Причините не са ясни, но се предполага, че до бедствието се стига след проливен дъжд и сериозно повишаване на подпочвените води.
Това води след себе си до сериозни разрушения на складове и фабрики. Най-голямата водна стихия за Пловдив е през 1929 г. След обилни дъждове през пролетта прелива река Марица. В случая това, което помага много на пловдичани, е, че за разлика от случаите в София и Търговище те виждат задаващата се стихия от по-рано и се подслоняват във високите части на града. Много от постройките в града на тепетата са потопени, налага се мобилизирането на военните, които да помогнат за справянето с природното бедствие. През март 1942 г. във Видин замръзналите притоци около остров Богдан водят със себе си до рязко покачване на нивото на река Дунав, която прелива в ниските части на града. Местните власти реагират бързо и предупреждават населението за идващата опасност с камбанен звън. Въпреки това не всички успяват да реагират и се знае поне за 13 души, които са загинали.
Много къщи са потопени, налага се дълго време след наводнението да бъдат разчистени, за да може да се нормализира животът в града. Врачанци също преживяват водна стихия. Тя се случва през 1966 в града и село Згориград. На 1 май по време на тогавашната тържествена манифестация поройните дъждове разрушават стената на хвостохранилището на оловно-цинковата фабрика “Мир” и рудник “Седмочисленици”. Това води след себе си първо заливането на селото, а след това през проход Вратцата и прииждащата река Лева влиза във Враца. Цялата тази 3-метрова вълна от тонове метали, камъни и дървета залива града. Налага се войниците да се включват в разчистване на ужаса, застигнал населеното място. Броят на жертвите е неизвестен, официалните данни споменат малко над 100 души. Според друга информация се споменават много повече загинали, след като се знае, че телата им са намирани с километри по течението на река Лева.
Проектират корекциите на реките в Богдан, Каравелово и Слатина
Проектират се нови корекции на реките в пострадалите от наводнението карловски села Богдан, Каравелово и Слатина. Това обяви за „Телеграф“ пресаташето на общината Александър Перпелиев. Той обясни, че засегнатите села са били посетени от австрийски инженери, които са дали предписания и са заявили, че няма как да се предвиди подобно бъдещо бедствие. От думите му стана ясно, че е избран изпълнител за проектиране на мост в Богдан и Каравелово. На територията на трите села също така са укрепени или изградени временни мостови съоръжения. Мостът над р. Мъртвица е укрепен, в Каравелово е поставен втори железен мост. В Слатина са сложени два малки моста, изградени от траверси. Изграждането на съоръжението „Розино - Слатина“ ще струва 3-4 млн. лева, което по думите му е непосилна сума за община Карлово и пояснява, че бюджетът на капиталната им програма за 2022 г. е малко над 2 млн. лева. Предстои да започне и ремонтът на детската градина в Богдан, за който общината ще плати 240 000 лева.
*По темата работиха: Владимир Христовски, Елена Дюлгерова, Добромир Радушев
