С мятаме, че след всеки клас трябва да има годишен изпит, а не само след 4-ти клас. Това заяви пред „Телеграф“ председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров.
Той уточни, че той не трябва да обхваща само математика и български език, а да включва всички дисциплини. „В българската история виждаме, че дори след 1, 2, 3, 4 клас има годишен изпит, в който се прави обобщение на знание на учениците. Това би трябвало да бъде стимул за самите ученици да внимават и да бъдат на ниво, и да нямат дефицити под една определена норма“, коментира синдикалистът. Той добави, че в момента експертите на МОН твърдят, че имат много добра действаща система, но според него времето е показало, че това не е така и има нужда от преосмисляне на началния етап. „Нека да получим готовите отговори с дебат между експерти и задължително с българските учители“, призова Петров и припомни, че преди 12 години за първи път са предложили да отпадне НВО след 4-ти клас, но не са били чути.
НОВО 20: Отпадат малките матури?
Кандидатстване
По отношение на възможността деца да кандидатстват в математически паралелки след 4-ти клас Петров заяви, че под 1% от учениците използват националното външно оценяване (НВО) за приемен изпит, заради което не трябва всички деца да бъдат подлагани на стрес. Според него училищата могат да организират допълнителен изпит, за да избират кандидатите си. Председателят коментира, че направеният анализ от тях е показал, че от малките матури нищо не зависи, те не са преход към следващ клас и от тях не се формира нищо за самия ученик. „Отмяната на НВО би трябвало да бъде едно начало на разговора за начален етап, където учениците преминават към 5-и клас с огромен брой дефицити“, заяви той.
Позиция
В отговор на запитване от МОН изпратиха писмена позиция до „Телеграф“. В нея заявиха, че във всяка образователна система има външно оценяване, която измерва придобитите компетентности в процеса на обучение, а не на определен клас. Те подчертават, че провеждането на национални външни оценявания в края на IV, на VII и на Х клас е задължително и произтича от Закона за предучилищното и училищното образование. „Всяка промяна на закона, включително и по темата за НВО, задължително преминава през обсъждане и постигане на консенсус със социалните партньори и е много важно да бъде чуто мнението и на директорите, учителите, родителите и всички заинтересувани страни”, подчертават от ведомството.
Според тях темата за отпадане на НВО след 4-ти и 10-и клас може да бъде поставена за обсъждане от всяка от синдикалните организации и в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование, в който участват представителите на работодателите в системата за един експертен и детайлен разговор.
„Следва да се отбележи, че основната цел на НВО в края на началния, на прогимназиалния и на първия гимназиален етап е установяване степента на постигане на ключови компетентности, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и свързани съответно с базовата и с функционалната грамотност на учениците”, коментират от ведомството. Оттам припомнят, че в изпитните варианти се залагат приоритетно задачи с практическа приложимост, а не насочени към самоцелно възпроизвеждане на знания. По този начин форматът на изпита и задачите в него се доближават до международните изследвания, които мерят уменията, които ще са полезни в живота на младите хора.
Учениците с 4 дни бонус ваканция заради избори в една учебна година!
Също така наличието на държавни образователни стандарти налага необходимостта да се търси обратна връзка за постигането на определените изисквания към обучението по учебните предмети и тази обратна връзка да е видима за обществото. Именно резултатите от НВО и анализите им са основа за разработването и прилагането на политики на училищно, регионално и национално равнище и използването им като инструмент за идентифициране на областите, които се нуждаят от подобрение, както и за планиране на необходимата подкрепа, която ще доведе до повишаване на резултатите на учениците. Резултатите от НВО не ограничават правата на учениците по отношение на продължаването на образованието им в следващ етап и биха били полезни като информация и за учителите, и за учениците, и за родителите.
Владимир Христовски
