С пасяването на американския спелеолог Марк Дики от пещерата Морджа в Турция беше сред темите, които развълнуваха човечеството през изминаващата седмица. В акцията по стабилизирането и извеждането му взеха участие и 16 българи и 1 украинка. Мисията продължи 10 дни, а самото изваждане отне 58 часа. Дики напусна пещерата на 12 септември малко след полунощ и беше транспортиран до лечебно заведение. За работата на терен, емоциите и смисъла разговаряме с Ивайло Колчаков, който е член и ръководи групата на „Пещерно спасяване“ в съседката ни.
Акцията
Получихме сигнал на 3 септември, че има такъв човек и да имаме едно наум, че може да започне спасителна акция, започва разказа си Ивайло Колчаков. Прави проверка на хората, които при нужда са готови да се отзоват. „На 4 септември получихме мейл, че имат нужда от помощ и да се включим спешно. Организирахме се. 4 човека отидохме натам със самолет“, разказа той. За това колко разчитат на тях и колко са им спешни в тогавашната ситуация свидетелства изискването да носят само лична предпазна екипировка, без да е необходимо да носят допълнително оборудване и да отидат максимално бързо, тъй като им трябват хора, които могат да слязат до самия Дики. „Трябваше да се свалят кръв и кръвни продукти до Марк Дики. Нашата задача беше двама да слезем до него, а другите двама да изградим базов лагер на 680 м в пещерата и да разширим едни стеснения.
Взривове
„Правят се едни минивзривове, те са колкото пиратки, супермалки. Като се детонират и се откъсват парчета от скалата или камъните. „Нашият екип не успяхме да го разширим. После друг български екип започна да работи по това разширяване. Вторият екип от 8 души тръгна с микробус, те пристигнаха след 35 часа на мястото. С тях тръгна и българският ни лекар. Ние имаме само един медик, който е пещерняк и може да достигне такива дълбочини“, продължава разказа си. Тяхната задача била да изградят още един лагер до минус 500 и да вкарат спасителни въжета и оборудване в пещерата. Колчаков уточнява, че в спасителната акция са участвали близо 200 души, сред които поляци, италианци, румънци, унгарци, хървати, турци. „Понеже нашите хора вече бяха долу, ни дадоха най-долната част от минус 1040 м до минус 920 м дълбочина да работим. Над нас трябваше да са поляците, после бяха италианците до -500, после унгарци, после пак хървати, после българи имаше и най-отгоре бяха турците. Те нямат традиции в пещерното спасяване“, разкри още той и добави, че най-трудно е било в ниските части, където е трябвало да се закарат хора, на които да им се осигури храна и да имат къде да спят.
По думите му не е прецедент част от спасителите да спят по 30 минути за два дни. „Имаше много хора, които спяха по толкова време. Не е лесно“, каза ръководителят. Той обясни, че битката със съня печелили с неспирна работа и консумирането на сладко, което в дадени моменти обаче свършва. Колчаков обясни, че работата на третия ни екип от 5 души, пристигнал на място, е била да свали 10 торби с храна за спасителите.
Време
Ръководителят посочи, че слизането в пещерата без багаж отнема 7 часа, но с две торби времето драстично нараства и достига до 13-14 ч. „Това са две торби, които тежат по 15-20 кг всяка и трябва да се лази през тесни пространства. Тези торби непрекъснато се закачат, едната- другата, буташ отпред, отзад, доста трудоемко е. В същото време някаква река, водата минава през теб, доста трудно е, трябва да си издръжлив и да имаш много търпение“, разказа Колчаков, който е пожарникар и парамедик по професия. От думите му става ясно, че когато екипът достигал меандрите на пещерата, лекарят подсилвал Дики и той сам успявал да извърви тесните участъци. Според Колчаков в противен случай акцията по изваждането е щяла да продължи два пъти по-дълго, а благодарение на общите усилия са успели да направят това за 58 часа. По пътя към повърхността Дики също така е бил носен на носилка и на ръце от спасителите.
Случаите
Ивайло Колчаков призна, че тази акция е била най-трудната му до момента и подчерта, че това е втората подобна, при която се вади човек от такава дълбочина. „Не знам да е имало по-тежка акция“, подчерта той. Ръководителят на групата посочи, че друга тежка, но като случай, е била акцията по откриването на удавен водолаз в пещера край Кипилово, който няколко месеца не са успели да извадят. Парамедикът разказа, че на Духла са спасявали деца, които са били затапени от вода, а преди това са търсели изгубени. „Постоянно, всяка година, ходим да вадим иманяри от пещери, които ходят да търсят съкровища“, заяви той. По думите му най-важното за успеха на една акция е организацията и да имаш правилните хора. „Това означава, че те трябва да са много тренирали, трябва дълго време да са се занимават с това нещо. Цялото това нещо изисква да имаш възможност да го правиш, да имаш времето, парите, екипировката“, споделя пожарникарят. Според него основният проблем на дейността им е, че те са изцяло доброволци и всичко правят за своя сметка и тази на семействата им и благодари на Националната асоциацията на доброволците в България, които са поели да покрият разходите за път и храна в Турция. Колчаков каза, че сега трябва да си купят нова екипировка, защото при мисията в Турция тя се е счупила. От думите му стана ясно, че организацията им наброява около 80-90 души, като от тях активните са 20-30, като сред тях има пожарникари, лекари, строители, програмисти, готвачи и много други професии.
Търсят ни по два пъти в годината да помагаме. Ние също участвахме в издирването на Сашко от Перник
Търсят ни по минимум два пъти в годината да помагаме. Миналия месец вадихме загинали в мина в Перник. „Преди това хора бяха решили да търсят съкровище в пещера и бяха се обгазили. Друг човек беше увиснал на въже и беше загинал, търсейки съкровище“, изброи Ивайло Колчаков от „Пещерно спасяване“. Колчаков каза, че са претърсвали също така дерета, както и че са участвали в издирването на малкия Сашко от Перник. Спасителят разказа още, че са помагали и след земетресението в Антакия, като сподели, че е удовлетворен от свършеното и подчерта, че това рядко му се случва. „Аз лично се мотивирам и се чувствам полезен на такива места, където знам, че няма кой друг да отиде. Не е като на един горски пожар, който събира стотици доброволци. На тежките технически акции няма кой друг да отиде“, смята той. Колчаков споделя, че понякога спасителите са сред пострадалите – както загиват на място, така претърпяват и инциденти. За него тази работа е хоби и призвание.
