„Скъпи мои приятели, днес избраната от Господ величествена траектория на живота на моето татенце - професор Христо Минков Мермерски, достигна своя край“, съобщи във вторник в социалните мрежи д-р Йонко Мермерски.
Така стана ясно, че прочутият му баща е издъхнал на 88-годишна възраст навръх Игнажден. Народът ни смята, че светлите души издъхват точно на най-важните празници. „Професорът отиде на лекува в рая“, пък веднага възкликнаха негови следовници.
Сили
Йонко Мермерски въздъхва още: „Скъпи мой татенце, няма думи, които могат да опишат колко безкрайно ще ми липсваш. За милионен път благодаря на Господ за това, че отреди на мен честта да бъда твой син. Благодаря ти за това, че си мой безкомпромисен учител, вдъхновител и най-всеотдаен родител. Нека пътят на баща ми към светлото му небесно царство бъде озарен със светлина, както бе слънчева и светла днешната сутрин, когато той си тръгна от нашия свят“.
После продължава: „Ще ми липсва безмерно, но Благодаря на Господ за щедростта към баща ми и живота, който му е дал. Живот, пълен с безброй предизвикателства, но с още повече триумфи и най-вече с енергия, за да бъде изживян пълно и докрай.
Живот на дете, родено изтърсак (последно) в семейство на учител в миниатюрното село Ботево с очакванията да се грижи за своите родители, когато те остареят, без перспектива за развитие. На този изтърсак обаче Господ дава сили и устрем да ходи пеша 5 километра всеки ден на училище в съседното село Липница, за да завърши начално училище. На същия този изтърсак Господ дава устрем и сили да завърши прогимназия и гимназия в Хайредин. За да събере финансов ресурс и да следва, изтърсакът постъпва във военно училище в Хасково, защото то е единственият безплатен вариант за учене и развитие. След военното училище траекторията продължава възходящо с успешно кандидатстване и прием в Селскостопанската академия в София“.
Йонко Мермерски припомня още за житейския път на родителя си: „След завършването си с огромен труд, устрем баща ми преминава през всички фази на развитие в академичната сфера - асистент, доцент и професор. В този период защитава кандидатска и 3 докторски дисертации. Заради успехи, открития и научни разработки изтърсакът от село Ботево успешно специализира в Рим, Лондон, Москва и САЩ. Преподава като лектор в над 20 държави, включително САЩ. Заради успехите си Христо Мермерски става дипломат във Вашингтон като съветник на посланика в областта на трансфера на технологии. Заради труда и успехите си баща ми става заместник-министър на Министерството на земеделието по трансфера на технологии. С всичката си заетост, устрем и работа моето татенце имаше време и за мен, за да бъде моя опора и учител. Поклон пред светлата му памет, поклон.“
Библиотека
Проф. Христо Мермерски дълги години бе уважаван автор и на в. „Телеграф“. Бе превърнал дома си в нещо средно между библиотека и аптека. Идеално пасва на неговата натура, издава неговите страсти - писането и създаването на природни лекарства. Автор е на 31 книги, свързани със здравословните, противораковите, лечебните и питателните храни. Създал е десетки медикаменти, включващи натурални продукти.
Интересът му към билките пламва, докато е студент. В първи курс, когато взима изпита по ботаника, от 1200 растения, които трябва да познава, 550 били билки, по признанията на самия професор.
„Оттам любовта ми към лечебните растения“, допълва той. Беше работохолик. Пред „Телеграф“ преди време обясни: „Не почивам! На мен ми звънят дневно не по-малко по 30-50 души. Който каквото го боли - търси съвет. Аз съм като Бърза помощ! Ако се сравнят моите изследвания с такива на хора, които пушат, пият и не спазват никакъв режим, ще видите, че аз съм момченце в сравнение с тях“.
Обичаше да ходи пеш, да яде диетични храни. Сам се определяше като роб на философията, че 60% от това, което ядем, трябва да е от растителен произход. Професорът тогава издаде и как стартира деня си: „Вземам два-три хубави домата. Слагам зехтин и солчица. Сега живея на пъпа на София, близо до парка „Заимов“, където всеки ден много се разхождам“.
Детството му минава в родното му село Ботево. И дядо му, и баща му са учители. Той следва примера им. Но разширява дейността си на университетско равнище по целия свят. Като лектор, изследовател и специализант е гостувал в повече от 150 университета в САЩ, Русия, Европа, Африка и Азия.
Машина
Първото му откритие е комбинирана машина за извършване на пет операции едновременно. Вместо да мине един трактор да подготвя почвата, да мине втори за торовете, трети да пръска против плевели, четвърти да сее и пети да подравнява. „И оттогава, където и да се появя с нея, внасях респект и уважение“, спомня си ученият. В Русия се запознава с ректора на най-големия институт по лекарствени растения, който още повече разпалва любовта му към лечебните растения. После, докато е в Илинойския университет, получава предложение и в Миланския за съвместна работа по тези теми. Първата му книга излиза, докато е в Америка, и е посветена на лечебни и противоракови храни.
Любов
В Илинойс професорът работи 20 дни в една ферма като тракторист и комбайнер, за да покаже, че неговите методи действат.
Спомня си, че за пръв път се влюбва в съученичката си Венета, когато е бил шестокласник. „Тогава учех в прогимназията в Хайредин. Толкова много я обожествявах, гледах на нея като на богиня. Започнахме да си пишем любовни писма. Тя ми отговаряше със същото“, разказваше спомени Христо Мермерски. Заради хубавата Венета младежът се мести в гимназията в Хайредин. По-късно пътищата им се разделят и Венета се жени за партиен ръководител. В София проф. Мермерски пък среща Емилия, която е негова студентка. „Хубава и интелигентна, работеше в областта на лекарствата“, спомняше си с въздишка професорът. И казваше, че двете жени си остават най-големите му любови в живота.
Екипът на „Телеграф“ изказва най-искрените си съболезнования на Йонко Мермерски и семейството на легендарния професор.
Георги П. Димитров
