- Доц. Груев, България излъчва днес своя 48-и поред парламент. Много или малко е това за новата история на страната?
- Първо искам да внеса едно пояснение относно номерацията на българските парламенти. След преврата от 1944 г. тоталитарният режим започна да брои отново от едно. Така избраното през 1949 г. НС, което всъщност е 27-о поред, е обявено за първо и така до 1986 г., когато е избрано 9-о народно събрание, което всъщност е 35-о. След 1989 г. историческата хронология бе възстановена и през 1991 г. гласувахме за 36-о. А иначе - 47 парламента за вече 143 години не е нещо необичайно - почти три години средно на мандат.
- По какъв начин са избирали навремето депутатите?
- Днес дискутираме машинното и електронното гласуване, но в първите парламентарни избора след Освобождението все още нямало дори хартиени бюлетини. Ползвали са бял и черен боб или царевица и боб - семена с контрастни цветове, които дават възможност за бързо и лесно броене. Било е доста ефективно - както поради двупартийната система - консерватори и либерали - така и поради ниския процент на грамотни българи. Постепенно се дублират бюлетини и боб, докато накрая остава бюлетината. Но и тя е цветна, за да могат по-неграмотните избиратели да се ориентират за своята партия и кандидат. Що се отнася до избирателната система, тя отначало е мажоритарна. Но тъй като в началото на миналия век българската политическа система е вече силно фрагментирана, то мажоритарният вот става все по-неприемлив и се заменя с пропорционален такъв на изборите през 1911 г.
- Другата дискутирана тема в последните години е броят на депутатите?
- Броят на народните представители за разлика от сегашния ни основен закон не е фиксиран в Търновската конституция. Там е записано, че един депутат представлява 10 000 души - не избиратели, а общо население. Това обаче на практика не се е спазвало. Броят на депутатите, общо взето, се е движел около сегашните 240 и дори повече, при това при население по-малко от днешното. Изключения правят 24-тият и 25-ият парламент, в които съгласно царския указ броят на депутатите е редуциран до 160 .
- Кои са според вас най-интересните избори по времето на Царство България?
- След преврата от 19 май 1934 г. в продължение на 4 години България няма парламент. Накрая цар Борис III решава, че е по-добре да управлява с НС. Тогава се връща класическата мажоритарна система, но тя дава интересен краен ефект. Тъй като партиите са разтурени, то кандидатите за депутати се явяват в лично качество. Но това пък става причина опозицията да се консолидира и да се обедини в различните едномандатни райони около кандидат, който е най-популярен и с най- големи шансове за победа. Така в избраното през 1938 г. 24-то народно събрание се формира силна опозиционна група. В тези избори за пръв път. т. нар. пасивно право получават омъжените жени - могат да избират, но без да могат да се кандидатират за депутати. Тук е мястото да отворим една скоба - във Франция и Италия жените получават избиратели права след Втората световна война, а в Швейцария чак през 1971 г. Отначало правителството на Георги Кьосеиванов успява да си осигури мнозинство, но скоро част от него преминава в опозиция. Затова парламентът е разтурен и през 1940 г. се провеждат нови избори. Друг интересен момент е, че изборите през 1938 г. и през 1940 г. са продължили цял месец. Всяка неделя изборите са се провеждали в 2 различни области и така, докато се гласува във всички.
- Споменахте решението на цар Борис III да възстанови парламентаризма. Какви са били правомощията на монарха по отношение на Народното събрание, ако се стигне до политическа криза?
- Противно на установеното в обществото схващане, че Търновската конституция е много либерална и демократична за времето си, тя дава много власт на българския княз, от 1908 цар. Той е имал правото да свиква и разпуска камарата и често това е зависило от неговите лични предпочитания.
- Значи е назначавал и служебни правителства при политическа криза?
- Формално такова понятие в Търновската конституция няма. Но на практика има такива кабинети. Като например този на Петър Гудев през 1907 г. или този на Васил Радославов - непосредствено преди идването на Стефан Стамболов на власт през 1887 г. Тяхната задача на пръв погледа наистина прилича на тази на служебните кабинети от наше време - просто да проведат избори. Разбира се, често назначените министър-председатели са новите фаворити на княз Фердинанд, които провеждат изборите и така формират редовно правителство, какъвто е случаят с кабинета на Константин Стоилов през 1894 г., назначен след свалянето на Стефан Стамболов.
- След началото на демократичните промени в България управляват коалиционни правителства. Такава ли е българската политическа традиция?
- Това е закономерно, защото много рядко са се формирали стабилни еднопартийни парламентарни мнозинства. Така че и еднопартийните кабинети се броят на пръсти. Това са кабинетите на Петко Каравелов през 1880-1881 г. и 1884-1886 г., на Стефан Стамболов (1887-1894), на Константин Стоилов (1894-1899), на Александър Малинов (1908-1911) и на Александър Стамболийски (1920-1923). През останалото време се сменят коалиционни кабинети в различен формат.
- Кой е най- уникалният от тях?
- Безспорно това е кабинетът, или по-точно двата поредни кабинета на Теодор Теодоров (1918-1919 г.). В тях участват всичките партии, които били в опозиция на либералната коалиция на Васил Радославов, въвлякла България в Първата световна война. Това са Народната партия, Демократическата партия, Прогресивно-либералната партия, Радикалдемократическата партия, БЗНС и „широките“ социалисти. Отсъства само партията на „тесните социалисти“, която междувременно се е преименувала на БКП.
- Социолозите до последно прогнозираха колко хора ще излязат днес пред урните. Има ли някакви данни каква е била избирателната активност в миналото?
- Отначало тя е била по-ниска и от тази, която наблюдавахме на последните избори. Причините за това са две. Първата е, че отначало избирателни бюра, както са се наричали днешните секции, е имало само в околийския град и така е било доста време. Така че, за да гласува, един селянин трябва да пропътува до града понякога 20-30 километра само в едната посока, често пъти пеша. Втората е, че, общо взето, се е знаело кое село за кого гласува и неудобните избиратели са пресрещани от проправителствените шайки и полицията и са отнасяли боя. Така че правоимащият гласоподавател е рискувал и времето си, и здравето си. По-късно, когато се отварят секции в селата, които са общински центрове, избирателната активност рязко скача. На изборите за 23-то народно събрание през 1931 г. тя достига 85 процента.
- Както е писал Алеко, управляващите са оказвали “морално влияние“ на избирателите...
- Щастливецът наистина гениално е описал политическите нрави по неговото време. Постепенно изборите започват да се провеждат по-цивилизовано, но насилието и фалшификациите продължават чак края на Третото българско царство. Изборите за 26-о обикновено народно събрание през 1945 г. са бойкотирани от опозицията. Те са, както се казва, състезание с един кон. Съвсем друга е ситуацията при изборите за VI Велико народно събрание през 1946 г. На тях комунистите получават 53,14% от гласовете и 277 от 465-те места в парламента. Останалите партии от Отечествения фронт печелят 89 места, а опозиционните партии - 99. Изборите са проведени в условията на терор и фалшификации. Убити са 23 застъпници на опозицията, а хиляди са арестувани и бити. Но така или иначе това са последните многопартийни избори и последният парламент с реална опозиция в него преди 1990 г., когато отново бе възстановена многопартийната демокрация.
Това е той:
Роден е през 1972 г. в София
През 1994 г. завършва специалност история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
През 2001 защитава докторат
От 2002 г. е асистент в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 2009 става доцент
Гост-преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград
От 27 февруари 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“
Константин Събчев
