П ловдив е най-шумният град в България. Само през май в Министерството на вътрешните работи са получени над 5000 сигнала, от които 1035 са от града под тепетата, казаха оттам за „Телеграф“. Гонят го София, Варна, Бургас, Русе, Хасково, Стара Загора.
„Например във Велико Търново и София има наднормени нива на шум в централните градски части, също и по транспортните шосета, които са при входовете на градовете“, коментира пред медията ни инж. Петя Иванова, главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи.
Източници
Инж. Иванова посочва, че пътният трафик е основният източник на шумово замърсяване, като през следващото десетилетие се очаква нивата да се увеличават както в градските, така и в селските райони поради развитието на урбанизацията и повишената нужда от мобилност. Главният източник на шум са превозните средства, но не е за подценяване и състоянието на пътната инфраструктура.
“В много градове липсват обходни маршрути за транзитно преминаващи тежкотоварни транспортни средства. Също така минималното разстояние между сградите и пътните платна оказва влияние, както и липсата на достатъчно паркоместа в градовете и недостатъчното екраниране на шума с активни шумозащитни съоръжения“, посочва тя.
Като източници на шум се нареждат още: строителните обекти, градският транспорт, увеселителните заведения, гонките, почистващите фирми, които при събирането на сметта блъскат контейнерите, шумните компании пред блоковете, ремонтите, говорещите на високо по улиците, уличните музиканти, сватбите, фойерверките, футболните стадиони, прелитащите самолети над градовете, преминаващите влакове през жил. квартали и др.
Въздействие
Високите нива на шум могат да бъдат вредни, дори опасни за здравето. „Като вредни ефекти от шума се посочват исхемичната болест на сърцето, силен дискомфорт и сериозни смущения на съня“, казва инж. Иванова. Високите нива се срещат обикновено в работна среда - при различни производства. „Понякога звукът с ниски нива може да бъде дразнещ и да създава дискомфорт, но тогава говорим за шума в жилищната и околната среда, който ни съпътства“, уточнява експертът.
Противодействие
Петя Иванова посочва, че в битката с намаляването на шума в населените места държавата изготвя стратегически карти. „Планове за действие се разработват на всеки 5 години, след като се актуализира стратегическата карта за шум и там се отразяват необходимите действия, които трябва да се предприемат. В последните години наблюдаваме ново проектиране, изграждане на редица транспортни инфраструктурни обекти, реконструкции и ремонт на настилките, върви се към регулиране на пътния трафик, ограничаване на скоростта в жилищните райони, около училища, детски градини, болници“, коментира тя. Инж. Иванова добавя, че също така се подновява градският транспорт, а при санирането на сгради се включват материали, които допринасят за по-добрата шумоизолация на жилищата. В последните години се изграждат и шумозащитни съоръжения, които виждаме по пътищата на страната - по магистрали, жп гари, основни пътища и др.
Наблюдение
Инж. Иванова обяснява, че наблюдение на шума у нас се прави от 80-те години на миналия век, като от 2006 г. редовно се издават доклади, които отразяват нивата му в страната. Експертът посочва, че оттогава насам данните от мониторинга показват, че в диапазона над 82 децибела не попада нито един пункт за наблюдение. В този от 78-82 децибела много рядко попада някой пункт. Нивата между 73-77 намаляват във всичките години след 2006 г. досега. „Висок е броят на пунктовете, където се измерват между 63 и 67 децибела. Те се намират в градските райони, жилищните квартали и централните градски части. Там нивото на шума е високо и е над нормите за тези територии въпреки тенденцията към намаляване“, обобщава Петя Иванова. Тя добавя, че в столицата нивата се следят в 75 пункта, като общият им брой в страната е около 700, от които в около 500 се установяват превишения.
РЗИ мери звука само по сигнал
Регионалните здравни инспекции мерят нивата на шум, но само по сигнал. „От началото на годината в РЗИ - София са постъпили 120 сигнала за шум. От тях са извършени 97 проверки, като останалите са пренасочени към други отговорни институции. Съставени са 2 предписания - и двете за шумни вентилации и климатични инсталации от нощни заведения. Нарушенията са отстранени”, казаха за „Телеграф“ от РЗИ-София. При неизпълнено предписание за отстраняване на проблем има санкции. За физическите лица те са от 200 до 500 лв., за юридическите - от 500 до 2000 лв. При последващо нарушение глобите скачат, съответно за юридическо лице - от 1000 до 5000 лв., а ако се констатира отново - от 3000 до 12 000 лв.
От инспекцията посочват, че най-често сигналите, от които се жалват хората в столицата, са свързани с неизправни вентилации, климатици, външни хладилници, нерегламентиран шум от заведения, както и висок говор, викове, събиране на групи хора и уличен трафик, но част от тях се предават на други институции, тъй като РЗИ не може да вземе отношение по тях.
Реагиране на служители от Охранителна полиция на сигнали за нарушение на тишината през 2023 г. *
Месец Общ брой сигнали
ОД МВР с най-много сигнали през текущия месец
Брой сигнали
Януари - 3918
Пловдив - 883
Февруари - 3747
Пловдив - 964
Март - 4062
Пловдив -1165
Април - 3969
Пловдив - 1004
Май - 5338
Пловдив - 1035
Източник: МВР
Владимир Христовски
