0

11 579 мераклии за книжка са били скъсани при първото си явяване на изпит по кормуване.  Това е около един от седем явили се, сочат данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, предоставени на „Телеграф“, според които от началото на годината на практически изпит за книжка са се явили 72 753 кандидат-водачи. Същевременно 61 730 желаещи са се явили на теоретичен изпит, а от тях 10 533 са били скъсани при първото си явяване.

Грешки

Според данните на ИААА (широко известна като ДАИ) на изпита по кормуване се отбелязват два вида грешки – такива, които сериозно застрашават безопасността и водят до директно късане на кандидата и по-маловажни. Сред сериозните грешки са минаване на червено, влизане срещу движението в еднопосочна улица, неспазване на знак „Стоп“ и допускане на катастрофа. Кандидатът се къса и ако изпитващият се наложи да натисне спирачка или да коригира волана, за да се избегне пътнотранспортно произшествие.

Нарушения

Според запознати обаче в повечето случаи кандидатите биват късани за маловажни нарушения, с които обаче инкасират наказателни точки с натрупване. Мераклиите за книжка могат да минат изпита с до 8 наказателни точки, а при 9 или повече се насочват към допълнителни часове обучение и ново явяване на изпит. Мигач и предимство са основните причини за трупане на наказателни точки, сочат данните на ДАИ. Най-честите грешки се допускат при включване в движението, при завиване, заобикаляне на МПС и спиране, при което неопитните кандидати често пропускат да включат мигача. Изобилстват и нарушенията, свързани с неосигуряване на предимство на друг автомобил. Тъй като всяко от тези нарушения води до 3 наказателни точки – два пропуснати мигача и едно предимство гарантират сбогуване с мечтата за книжка от първо явяване.

На теоретичния изпит пък най-често срещаните грешки, допускани от кандидатите, са свързани с престой, паркиране, преминаване през кръстовище, пътен възел, тунел, стеснен участък от пътя, жп прелез, както и с движението по магистрала.

Според експерти в бранша на автообучението броят скъсани на листовките е прекалено висок, като причините са две – автошколите масово претупват теоретичните лекции, а листовките са пълни с безсмислени въпроси. „Просто се съставят от хора без никакъв опит в тази дейност. Защо например е нужно кандидат-водачите да бъдат питани за регистрации на МПС? Защо кандидат-водачи за любителската категория биват питани за камиони и дори за трактори? Всичко това води до зубрене без вникване във важните за безопасността на движението аспекти“, коментира за „Телеграф“ шефът на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) Красимир Георгиев.

НЯМА ШЕСТ-ПЕТ: Джипиесът за книжка влиза от Нова година, край на шашмите с шофьорските курсове!

Обратно, Георгиев счита, че скъсаните от първи път на кормуването са по-малко, отколкото би трябвало. „На фона на това, което виждаме по пътищата като способности от групата на младите водачи (б.р. - до 25-годишна възраст и с книжка от по-малко от две години), един скъсан от седем явили се е малко“, смята Георгиев. Според него причината е, че масово автошколите не спазват програмата за обучение и с цел да спестят разходи преподават по-малко часове и с орязани елементи. 

Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи пред "Телеграф": Само камерите могат да спрат войната на пътя!

Скорост

„Шофьорският курс в голяма част от школите тече с 25-30 км/ч максимална скорост по няколко научени наизуст улици от кандидата. Същото се случва после и на изпита, тъй като по „финансова уговорка“ между школата и изпитващия последният проявява „толерантност“ и изпитът се провежда на същите тези няколко улички. Какво се случва след това? Същият този водач взема книжка и законно влиза в движение, за което не е подготвен. И после четем за поредното кърваво ПТП“, обяснява шефът на АКАБ. Според него уличната инфраструктура у нас е в състояние, даващо безброй основания на изпитващия да скъса кандидат, като основната причина е лоша или липсваща маркировка, или липсващ или скрит от дървета знак. Липсата на толерантност от другите водачи също влияе, тъй като агресивното поведение от тях стресира изпитваните и те по-лесно допускат грешки.

НОВИ ПРАВИЛА: Демонстрираш шофьорски умения направо пред ДАИ

Искат даиджията да седи отзад

Една от причините за късане дори и на добре подготвени кандидати според експертите е това, че изпитващият в България седи на седалката до шофьорската. Това стресира младите водачи и дава възможност на изпитващия да се меси в шофирането и психически да ги притеснява. „От години се борим да пратим изпитващия на задната седалка, където му е мястото. Защо в Германия, Унгария, Северна Македония, Хърватия може да седи отзад, а у нас не?“, коментира Красимир Георгиев. Според него съгласно нормативната уредба изпитващият може само да дава нареждания за посока и да записва грешките – дейности, за които няма нужда да бъде на предната седалка.

Подпис на министър бави джипиеса на курса

Липса на съгласувателен подпис от министъра на образованието бави влизането в сила на промените в наредбата за обучението на водачите, с които се въвежда джипиес, който да следи за неговото качество. Наредбата е в ресора на транспортния министър Георги Гвоздейков, но вече месец чака чисто формалния подпис на колегата му Галин Цоков. Ако подписът бъде положен скоро, има шанс системата, която ще дебне инструкторите на уроците по кормуване, да навлезе реално от 1 януари 2025 г. Целта й е да прекрати практиката автошколи да преподават по-малко от задължителния брой часове и да не покриват ключови шофьорски упражнения, за да пестят от разходи за гориво и труд, като крайният резултат е лошо подготвени млади водачи на пътя. В основата на нововъведението е понятието „Електронен учебен картон“ – пълна дигитализация на досега съществуващите хартиени картони, в които инструкторът можеше да запише, че е преподал час по шофиране на автомагистрала, докато учебният автомобил не е напускал града. Новата система ще следи скорост и местоположение на автомобила, както и времетраене на учебния час и няма да го зачита, докато критериите не бъдат изпълнени. Така курсистът няма да може и да отиде на изпит.