К оледа се празнува в България от приемането на християнството до 1944 г. По време на османскoтo робство българите отбелязват празника скромно и тайно. Те ходят на църква и спазват всички християнски обреди. На Бъдник се приготвят нечетен брой постни ястия, а още по тъмно сутринта на Коледа се коли прасето в двора като знак, че постите свършват.
Дърво
Според редица източници първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на генерал Гурко. В края на следващата година в Пловдив, столицата на Източна Румелия, грейва първото коледно дърво. Инициатор на това Рождественско тържество във вече свободна България е губернаторът на града - 56-годишният генерал-лейтенант Александър Столипин, участник в Освободителната война. На тържеството са поканени най-прилежните деца от всяка народност, както и техните учители. Госпожа Столипина и дъщеря й раздават играчки, други подаръци и лакомства.
Подаръци
Известно е също, че още на първата година от управлението си княз Александър Батенберг се разпорежда да има украсено дърво на частния прием, който дава за Коледа. Той дори лично влиза в ролята на Добрия старец, като раздава подаръци на присъстващите. През 1882 година първата обществена елха в София събира софийския елит във Военния клуб. Княгиня Клементина, майката на новия български княз Фердинанд Сакс Кобург Гота, организира пищно тържество за учениците от основните училища. Огромна елха с шарени дрънкулки сияе в центъра на бляскаво осветения дворцов салон. Княгинята майка откъсва от елхата малки куклички и ги подарява на всяко от децата.
Премиер
Малко известен факт е, че първата семейна коледна елха е поставена в дома на Стефан Стамболов, предполага се около 1888 г. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния прием гостите са поканени от домакина да отнесат по една играчка за спомен. Елхата навлиза масово в домовете на българина сравнително късно - около 20-те години на миналия век. Първоначално нашенци украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки.
Тържества
С прохождането на Третото българско царство Коледните балове с изискано меню и тоалети, с участието на заможни дами и господа от чужбина също навлизат от Европа при празнуването на Коледа и Нова година. В края на 1880 година княз Александър I Батенберг организира първия Коледен бал в България, известен от тогавашните вестници като „вечерна забава с танци“! На нощното забавление присъстват 116 отбрани гости, сред които дипломати, родни държавници, млади офицери, висши служители от управата на Княжеството. Тоалетите на присъстващите 23 дами не се отличават с особена изисканост и стил. Някои от тях дори са облечени с вълнени рокли, нямащи нищо общо с европейската изтънченост, отбелязват любопитни журналисти. През следващите години дворцовите балове се утвърждават в многоликия живот на нова България, доближавайки се до изискания стил и лукс на подобните светски събития в европейските дворове.
Честитки
Сред любимите коледни обичаи е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за каймака на обществото, но и за обикновените хора е въпрос на престиж и късмет да украсят домовете си с „подвижни картинки”, както тогава наричат пощенските картички, в тихата и свята Рождествена нощ.
Разнообразието от картички в началото на XX век е впечатляващо. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои дори са изрисувани на ръка, изработени са от коприна или друг фин план и щедро са обсипани със златен и сребърен прах. В първите следосвобожденски години поздравленията задължително се изписват на лицевата страна, а гърбът остава за адреса. През 30-те и 40-те г. на миналия век интересът към коледно-новогодишните картички затихва, защото се утвърждава модата на визитките. Представителите на артистичните среди и интелектуалния елит започват да подаряват свои визитки на близки, роднини и познати, за да честитят празниците. На момиченцата се подаряват ръчно изработени кукли, а по-заможните родители поръчват кукли от чужбина. На момченцата се подаряват топки и дървени кончета. На децата се подаряват също книжки с детски стихове, разкази и приказки, предимно от български автори. И до днес българинът не забравя на всяка Коледа да постави на елхата поне по една нова играчка, с вярата, че това носи здраве и късмет.
СЛЕД ДЕВЕТИ
В България след 9 септември 1944 година празнуването на Рождество Христово е официално забранено. Пропагандата измества фокуса от традиционния християнски празник към светския - Нова година. И на Дядо Коледа е намерен заместник - от СССР с „шейна“ пристига Дядо Мраз с внучката си Снежанка. Така 45 години българите работят навръх Коледа, 25 декември. Коледарите са прекръстени на сурвакари и със сурвачки обикалят домовете на 1 януари!
ОТКАЗ
През 1960 година един писател се опитва да поиска възстановяването на Рождество, но не като християнски празник, а като народна традиция. Димитър Осинин, приближен до комунистическата власт, пише писмо до Тодор Живков с молба да се върне Коледа на народа.
Тато приема сериозно молбата и се съветва с учените от БАН. След дълго мислене обаче от БАН отговарят с НЕ НА КОЛЕДА! В отговора учените се мотивират, че това е християнски празник и в атеистичната НРБ не може да се чества: „От проучванията, които направихме, става ясно, че коледуването има религиозен характер, който народът свързва с рождество христово (с малки букви в доклада на БАН). Етнографският институт на БАН е включил в своя план изцяло проблемите за старите народни обичаи , те ще бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо съдържание. Съгласно тазгодишния план (1960 г.) институтът се занимава със сватби и кръщенета, защото това са обичаи с най-масово и ежедневно практикуване. Всички останали обичаи също ще бъдат разработвани”. Отговорът е подписан от завеждащия-отдел „Наука, образование и изкуство” на ЦК на БКП Румен Аврамов.
И така е до 1990 година, когато с решение на Народното събрание Рождество Христово отново е признат за празник на всички християни и църковните обичаи се възстановяват.
Румен Жерев
