Р аботната група, която трябваше да обсъжда в детайли промените в Изборния кодекс, приключи с публичните срещи с експерти. Тепърва сътрудниците на правната комисия ще изработят общ доклад на закона за второ четене. Именно на правна комисия ще се реши и кои от всички разнородни предложения ще отпаднат и кои все пак ще бъдат приети. Дебатите по поправките в ИК обаче показват няколко неща и по кои теми има съгласие между партиите в НС.
Народното събрание тепърва ще обсъжда на второ четене изборната технология.
Въвеждането на преброителни комисии като че ли не се харесва и по-скоро ще се върви към покупката на скенери, в които ще се пуска хартиената бюлетина. Самите устройства ще отчитат вота ни, дали е валиден или не, а в края на деня ще пускат разписка за броя на подадените бюлетини. Така ще се избегне и ръчното броене на бюлетините. Тази нова технология обаче няма да бъде въведена веднага. Първо ще се планират експериментални гласувания.
Проблеми
С промените на ИК обаче не се правят цялостни изменения и някои проблеми просто се отлагат за по-нататък. Такъв е казусът с т.нар. избирателен район „Чужбина“. В настоящите текстове на ИК той трябва да заработи пълноценно именно от 2025 г. Това обаче така и няма да се случи. В едно предложенията за измененията на ИК – това на ИТН, се планира район „Чужбина“ да се отложи за 1 юни 2026 г. Тази идея обаче среща разбиране сред партиите в мнозинството, а и в част от опозицията. Поне в тази насока бяха и повечето изказвания на едно от последните заседания на работната група по ИК. Какви са пречките район „Чужбина“ да заработи ефективно? Първата, а и най-съществената, е, че няма методика, по която да се определи броят на мандатите за този район. Или по-просто казано – не е ясно по какви критерии колко точно депутати ще излъчва район „Чужбина“.
Методиката, която се използва за определяне на мандатите по райони в страната, не е приложима, защото тя се базира на броя на населението от последното преброяване. НСИ обаче има данни колко са българите на територията на страната, но не и за тези зад граница. Това по същество е и втората пречка пред образуването на такъв район. Дори и обаче да се определи колко са българите в чужбина, има и друга неяснота. По какъв критерий те ще се записват в избирателните списъци, което се явява и още една пречка.
В момента списъците в страната се съставят на база постоянния ни адрес. Нашенците зад граница подават заявления за гласуване, за да бъдат включени към конкретна секция. Ако не го направят, не е фатално. Могат да упражнят вота си от всяка една секция, стига на място да попълнят декларация, че не са гласували на друго място. В това отношение гражданите ни извън страната са облагодетелствани. Главна дирекция ГРАО към регионалното министерство също не може да помогне особено, за да каже колко българи имат настоящ адрес в чужбина. Причината за това се крие във факта, че много нашенци не сменят настоящите си адреси, нито постоянните, след като се установят в друга държава. Така по документи те се водят в България.
Идеи
Именно затова експертите препоръчват просто на район „Чужбина“ да се дадат между 4 и 6 мандата. Именно 4 е минимумът. Това, разбира се, поставя и друг въпрос – от кои други райони ще се отнемат тези 4-6 мандата. Най-застрашени са най-големите – тези в София, Бургас, Варна, Пловдив. Изборният експерт Михаил Константинов коментира на последната работна група, че българите в чужбина са около 1,9 млн. души, като тези от тях с изборни права са около 1,4 млн. човека. Ако за определяне на броя на мандатите за район „Чужбина“ се взима именно населението, то трябва да се отделят между 30-40 мандата от общо 240. Според Константинов въвеждането на такъв район няма да измени особено изборния резултат, но ще окаже влияние върху т.нар. евтини мандати. Т.е. депутати да влизат в НС само с 400-500 гласа. Константинов напомни, че има райони в страната, където за депутатско място са нужни поне 8000-9000 гласа.
Според проф. Емилия Друмева, бивш съветник на президента Румен Радев, въвеждането на район „Чужбина“ трябва да се отложи, защото времето сега е неуместно. „Неоправдано, неуместно и няма да произведе желан ефект“, аргументира се Друмева.
Шефката на ЦИК Камелия Нейкова на свой ред каза, че една от възможностите е просто да се отредят минималният брой мандати за район „Чужбина“ – 4. Тя добави, че ЦИК е искала данни за броя на българските граждани с настоящ адрес в чужбина, но дирекция ГРАО не може да го установи.
Адрес
От външното министерство пък напомниха, че най-много българи са гласували в чужбина на вота 2 в 1 през ноември 2021 г. – над 230 000. И добавиха, че лицата с регистриран настоящ адрес в чужбина са 780 000. Политологът Стойчо Стойчев пък попита дали проблемът на българите зад граница не е липсата на преференциален вот за конкретен кандидат. В чужбина се гласува само за партия, но не могат да отбележат преференция за кандидат-депутат от дадената листа. Той напомни, че преди повече от 20 г. гласовете от чужбина са се разпределяли към конкретен район в страната. Така през 2005 г. половината от мандатите в район Добрич са избрани именно с гласове от Турция. Той даде и предложение от трите на-големи района в страната да се вземат по два мандата, за да се дадат за „Чужбина“. Според Михаил Константинов 2 или 3 мандата могат да се вземат от 23-ти МИР в София и по 1 от Бургас и Варна. И призова ГРАО да даде данните колко са българите с ЕГН, които по думите се равняват на тези с постоянен адрес у нас – около 8,2 млн. човека.
При дебатите за пореден път стана ясно, че мнозинството предпочита хартиената бюлетина да остане като основен способ на гласуване. Зам.-шефът на ЦИК Росица Матева предложи да се мисли както хартията, така и машините и софтуерът да станат част обектите за критична информационна свързаност. Политологът Стойчо Стойчев на свой ред заяви, че може да се мисли машините да се съхраняват в обекти на армията.
И експерти, и политици обаче са съгласни, че има нужда за по-добро обучение на членовете на секциите. Към настоящите поправки в ИК има множество становища, които предлагат обучението на СИК да стане задължително, като членовете на секциите да получават сертификат или пък да полагат изпит, за да бъдат включени в състава на една такава изборна комисия. Сред идеите е да се въведе образователен ценз, да има юристи или съдии в една СИК, които да се назначават за шефове и зам.-председатели, да се ограничи възможността на партиите да сменят в последния момент представителите си в СИК. Дали всичко това ще намери подкрепа, тепърва ще става ясно.
,
Тихомира Михайлова
