Д о 30% ръст на исковете за поставяне на хора под запрещение отчитат родни съдилища, показа проверка на „Телеграф“. Повод за проверката ни станаха инцидентите, свързани с душевноболни от последната седмица.
По правило най-много са делата в Софийския градски съд, обявиха оттам. От 174 молби за 2023-та миналата година те са скочили на 195.
Скок
30% скок отчитат делата за поставяне под запрещение и в Окръжен съд-Благоевград. Там за миналата година са образувани 36 дела, като 26 от исковете са напълно уважени. Това означава, че въпросните лица са поставени под пълно запрещение, тъй като са в такова състояние, че не осъзнават правните последици от своите действия. Най-често става дума за възрастни хора, тъй като с напредването на годините те са предразположени към психични заболявания. Но има и малък процент дела срещу младежи, които губят контрол над действията си заради прекомерна употреба на наркотици. За 2023 г. делата в Пиринско са 28. Лек ръст има и на производствата в Окръжен съд - Русе, от 36 през 2023 г. на 38 за миналата година, като тук са и делата освен за пълно и за частично запрещение. Исковете за пълно запрещение за миналата година са били 27. „Правя уточнението, че тези производства не са за настаняване на лицето на задължително лечение в специализирано заведение, защото често процедура за поставяне под запрещение се бърка с производствата по Закона за здравето. В някои случаи, макар и рядко, заявителят, който иска запрещение на свой роднина, може да заведе конкретното дело с користна цел, като твърди, че ответникът е с психическо увреждане – деменция, а в действителност цели имотна облага за себе си –желае да се разпореди с имуществото на възрастен роднина в своя полза, поставяйки го под запрещение и извършвайки действия пред нотариус от негово име“, поясни пред „Телеграф“ председателят на Окръжния съд в Русе Николинка Чокоева.
Трудности
„Първата трудност е с получаването на съдебните книжа на лицето, на което се иска запрещение“, обясни адвокат Жерко Жерков. По думите му често ответникът реално живее на един адрес с този, който иска да го постави под запрещение. ГПК забранява да се връчват книжата на ищеца. „Това е първата трудност - идва призовкарят на адреса, на който живее и ищецът, и ответникът, но вторият не е в състояние дори да се подпише“, казва юристът. Следват тежки процедури по назначаване на особен представител, което усложнява процеса и в крайна сметка състоянието на лицето. „Тази обмяна на книжа е безсмислена, защото в 90% от случаите тези дела се решават от заключението на психиатричната експертиза, която се назначава задължително по делото. Другите 10% се решават, след като лицето бъде изслушано. Това също създава проблеми“, продължава Жерков. Съдът е длъжен да изслуша лицето и да се убеди в неговото състояние. Това създава големи затруднения, особено когато човекът не може да се придвижва сам.
Случаи
„Имали сме случаи, в които човекът, чието запрещение се иска, е в лечебно заведение и цялото съдебно заседание се мести в болницата. Имал съм случай, в който на неподвижна жена с шизофрения, която не може да комуникира, трябваше да наемем специализиран транспорт, за да я придвижим, защото съдът отказа да я посети, тъй като не е в болница. Фелдшерът обаче не успя да я вдигне и да пренесе жената до съдебната зала. Наложи се съдът да слезе и на тротоара на ул. „Позитано“ и да се увери, че жената е един напълно вегетиращ организъм. Тя нямаше съзнание. Защо трябва да подлагаме човек на такова нещо?“, пита адвокатът. По думите на юриста е редно да се помисли за някакъв ред, който да е по-удобен, също както децата се разпитват в синя стая. Изслушването да не е в разширен състав. Отделно само в София има специализирани състави, които се занимават по принцип с по-особени производства - брачните състави в СГС, а за всички градове това са съдии, които гледат всякакви други дела. „Този тип дела трябва да се гледат от съдии, които се занимават само с това“, категоричен е Жерков. Не специализирани съдии само по запрещенията, а по дела, свързани с лица в неравностойно положение. „Не става дума само за психичноболните. Представете си човек, парализиран след катастрофа. Как си представяте да го внесем в Съдебната палата.“ Жерков попита защо видеоконферентната връзка не се използва. Друг голям проблем е, че клиничните психиатри в България, които могат да дават компетентни експертизи по такива дела - поставяне под запрещение и/или принудително лечение, са 108 за цялата страна. Системата е оголена откъм вещи лица.
Недокомплект
Недокомплектът при психиатрите в България е точно 100% според данните от последния доклад на стратегическия съвет към редовното правителство на Николай Денков, който бе публикуван през ноември 2023 година. „Много неща засягаше докладът, но едното от тях е отчетената липса на 560 психиатри. В момента регистрираните в лекарския съюз сме горе-долу толкова или малко по-малко, като не всички работят и практикуват. Освен за клинични психолози налице е огромна липса на клинични социални работници, арт терапевти, медицински сестри...“, отчете пред „Телеграф“ директорът на държавната психиатрична болница „Иван Рилски“ в Курило д-р Цветеслава Гълъбова.
Настаняват ги в болници, за да ги пазят и от измами
Двете производства - това по Закона за здравето и това по Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), преследват съвсем различна цел. Първата предвижда мерки за защита на едно лице с психично заболяване, когато то е опасно за себе си и за останалите. Целта е да се настани за лечение, когато то отказва такова. Тук се цели защитата на здравето на лицето и на околните. Тук сроковете са по-кратки, настанява се до 3 месеца, след което съдът може да преразгледа случая.
Поставянето под запрещение има друга цел - отново е да защити интересите на лицето, но като гражданско-правен субект. Тук става въпрос за случаи, когато един човек заради свое заболяване не може да взима разумни решения и може да стане жертва на манипулации и измами. Целта на поставянето под запрещение е лицето да бъде защитено от самото себе си.
Д-р Цветеслава Гълъбова от болницата в Курило: Има пациенти, които си живеят при нас от десетилетия
„При нас винаги е пълно, но проблемът не е в липсата на легла. Легла има, но те не лекуват, лекуват хората. При нас следобед, когато си отидат другите лекари, дежурният лекар остава сам за 120 души. И така е от години“, коментира д-р Гълъбова.
„Като липсва системата за извънболнична грижа, пациентите се влошават, не са контролирани дали си взимат лекарствата, защото близките не издържат и попадат отново в болница. А в държавните психиатрични болници имаме и такива, които си живеят постоянно. Те или няма къде да отидат, или близките им отказват да си ги вземат вкъщи. Такъв пациент имаме от 30 години“, каза още д-р Гълъбова и отчете като проблем и това, че болниците като цяло са отдалечени от градовете и специалистите в тях отделят доста време за пътуване. „Този проблем е не само за нас, но и за болните и техните близки. Природата е чудесна, но ние отдавна не лекуваме с разходки в парка. Освен това има заболявания, които изискват компетентна диагностика и лечение и тази отдалеченост от многопрофилни болници ни затруднява. На близките им е трудно да идват на свиждане и пациентите се чувстват откъснати. Тези болници трябва да са приюти и да функционират по различен механизъм“, добави експертът.
* Темата подготвиха: Тереза Тренева, Людмил Христов, Жанета Йорданова, Владимир Симеонов, Любомир Славов
Екип на Телеграф
