С татуя без глава, тракийско злато и олтари за кървави жертвоприношения изровиха археолозите след шеметното археологическо лято. Хиляди туристи вече се стичат да видят новите находки. Новината обиколи световните агенции, тъй като подобни находки са рядкост в световен план.
Мрамор
Сред топ откритията на сезона са изящните антични статуи, които бяха намерени в древния град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите. През юли там беше изровена скулптура, висока над 2 метра, изваяна от мрамор. Тя е най-добре запазената у нас и е на владетел, изобразен като бог. Щурото археологическо лято поднесе и друга изненада - археолозите откриха и втора антична статуя, но този път главата й липсваше. Тя е с около 150 години по-късна от първата, открита в Големия канал на Хераклея Синтика. По-късно археолозите се натъкнаха на главата, която идеално пасна на втората скулптура. Според ръководителя на разкопките проф. Людмил Вагалински втората статуя е от II век сл. Хр., но двете са заровени едновременно след голямото земетресение през IV век. Засега изправянето на втората статуя в Петричкия музей се отлага, тъй като пукнатината в бедрото е голяма и е по-правилно да се избегне рискът, като се направи цялостна реставрация и консервация, съобщава Archaeologia Bulgarica.
Съкровище
Лятото донесе и златно тракийско съкровище на 20 века. Богато погребение на тракийски воин от римските войски, датирано от началото на първи век след Христа, е находката, по която работи екипът на археолога проф. Даниела Агре. То е открито в тополовградското село Капитан Петко Войвода. В гроба бил намерен златен венец с листенца и плодчета. Артефактите, сред които масивни мъжки гривна, пръстен и огърлица, бяха открити при спасителни разкопки. Учените намерили и два меча, единият от които е много богато украсен със сребърни апликации. Влагата обаче е разрушила част от тези сребърни апликации по меча. По-голямата част от откритото оръжие е изработено от желязо. Сред уникалните находки е ловен нож, украсен със скъпоценни камъни. Върху една от златните ленти на хладното оръжие има изобразени ловни кучета. Местните власти в Тополовград продължават да работят за изграждане на трезор, където да се съхранява тракийското злато.
Герб
Скалният град Перперикон за пореден път поднесе изненади. „Най-интересните находки, които лично открих, са олтарите за кървави жертвоприношения. Засега те са два и са направени извън сградите, т.е. те са олтари за публични жертвоприношения. Със сигурност са се използвали през римския период през 3-4 век, но някои от тях може би са по-древни и отиват към тракийското минало. Другата важна находка е разкриването на голям средновековен квартал от 13-14 век. От това време има много артефакти, сред които искам да открия бронзова платина с изображение на хералдически лъв.Т ова изображение е било включено в края на 14-и век в герба на Второто българско царство. Открихме и сребърни монети на цар Иван Александър“, отбеляза ръководителят на разкопките пред в. „Телеграф“ проф. Николай Овчаров. По думите му е много важно инициативата за приоритетните археологически обекти, които се финансират специално, да продължи. Това са Перперикон и Хераклея Синтика, които тази година дават големите находки, Рациария, Провадия- Солниците и Мисионис, отбелязва още той.
При подводни проучвания: Откриха антични амфори и котва
Антични амфори и котва открива учените по време на подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов. Тя беше проведена в западната част на Созополския залив. Проучванията са финансирани от Министерството на културата.
Същинската подводна работа се извърши от екип от 5 водолази, работещи в 4 обособени зони в южната и югозападната акватория на полуостров Хрисосотира. По време на огледа бе картирана зона, наситена с множество цели и фрагментирани късноантични амфори, както и отделни фрагменти от други керамични съдове. Документирани са амфори от тип LR1, LR2, Samos Cistern Type и северноафрикански амфори. Тяхната датировка е V-VII век. Съдовете са открити върху пясъчното дъно, частично зарити с пясък, на дълбочина от 6 до 10 м. Интерес предизвиква и откритата желязна късноантична котва, която показва също мястото на приставане на византийски кораби в тихия залив.
