О т дистанцията на времето нека да разсеем малко мъглата около живота на един от онези българи, чиято противоречива съдба е белязана с драматични събития. Павел Поцев Шатев, един от солунските съзаклятници, е роден на 2 юни, точно шест години след гибелта на Христо Ботев. Съдбата го е пожалила, оставя го жив, за да остави своите спомени “Македония под робство”.
Бунтар
Как ли не са го наричали през годините - гемиджия, динамитар, анархокомунист, терорист, агент на Коминтерна, бугараш?! Роден е в градчето Кратово, останало в пределите на срутващата се турска империя. Прогимназия учи в Скопие, после постъпва в Солунската мъжка гимназия. В гимназията основават кръжока “гемиджиите”. Кръвно свързал Павел Шатев с Орце Попйорданов и Константин Кирков. Скоро към “кръжочниците” се присъединяват Илия Тръчков, Марко Бошнаков, Милан Арсов, Цветко Трайков, Георги Богданов и по-големият от тях Димитър Мечев. Останали в историята като Солунските съзаклятници или атентатори!
Подвластни на идеите на анархизма, гемиджиите, още ненавършили 18 години, замислят вече своите първи акции за освобождението на Македония. По-умерен е бил донякъде Павел Шатев – идеите на социалдемокрацията го привличат все повече. Орце и останалите са твърди последователи на руските декабристи и анархисти. Смятали са за неморално да останат живи след атентатите. Докато по-умереният Павел Шатев ги убеждава, че на делото ще са нужни и след взривовете. От ръководството на ВМОРО подкрепа получават само от Борис Сарафов.
Подготовка
През 1900 година се подготвят серия атентати в Цариград и Солун. Заедно с друга група патриоти плануват взривяване на Банк Отоман - централната в Цариград и дъщерната й в Солун. Наемат се два дюкяна в улиците срещу главните входове на банките и в пълна секретност започват прокопаване на тунели. В Цариград става провал. Турците залавят динамита, който идва с кораб от арменци. 18-годишният Павел Шатев, разбира се, е тук и арестуването му е първото бойно кръщение. Тунелът не е открит, доказателства турците не събират и Шатев е проводен пеш до родното си Кратово. През 1902 година се приобщава към братята си гемиджии в Солун и се включва в подготовката на наближаващите вече атентати, които ще отекнат в цяла Европа.
Атентатите
Събитията в Солун от 15 до 18 април 1903 година (стар стил) са подробно разказвани. Павел Шатев взривява френския кораб “Гвадалкивир”. На същия ден през нощта Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов, с предварително приготвен взрив, повреждат железопътната линия Солун – Дедеагач, като локомотивът излиза от релсите, без да го катурнат. На 16 април вечерта Коста Мечев взривява станцията, която разпределя светлинния газ, и Солун потъва в мрак. Което е знак за Орце Попйорданов и фитилът под Банк Отоман е подпален. Рухва цялата банка.
После съзаклятниците изпълняват втората част от плана си – саможертвата. През целия 17 април те хвърлят бомби из центъра на Солун, избират умишлено безлюдни места и после сами се подлагат на куршумите. Когато заптиетата опитват да линчуват убития вече Орце Попйорданов, техният командир Хюсни-Ефенди или Арап-Бинбаши, негър, ги спира и, посочвайки убития Орце, им казва: “Ето така се умира за отечеството! Нека той да ви служи за пример как трябва да се жертвате за отечеството!”. Смъртта си намират по този начин Коста Кирков, Димитър Мечев, Илия Тръчков и Цветко Трайков. Арестувани са Павел Шатев, Милан Арсов, Георги Богданов и Марко Бошнаков. Осъдени на смърт, някои от тях не доживяват помилването от султана. Павел Шатев е заточен дълбоко в пустините на днешна Либия и е амнистиран през 1908 година.
Отново смъртен
Павел Шатев идва в София и завършва Юридическия факултет. В следващите трийсетина години се занимава с адвокатлък и журналистика. През двайсетте години е и окръжен управител на днешния Момчилград. Левите му убеждения отново го тласкат към конспиративна дейност в края на трийсетте и началото на четирийсетте години. Чрез шифровани телеграми, които разменя с Москва, но и с Лондон, спомага за доставка на оръжие за сръбските партизани. Пипалата на Гешев не го подминават и през 1942 година е арестуван и осъден отново на смърт. Този път в името на Негово Величество Борис III. Отново помилван, Павел Шатев излиза от затвора на 9 септември 1944 година. Започват най-противоречивите дни в живота му.
Среща
През 1945 година е прословутата тайна среща Сталин, Тито и Димитров в Кремъл. Дава се ход за създаването на Балканска федерация и се пръква официално македонска нация. Пиринският край е обещан за “дел” от новата Македонска народна република със столица Скопие. За министър-председател е назначен Методи Андонов (Ченто), а за министър на правосъдието - Павел Шатев. Скоро той осъзнава, че е оръдие в ръцете на Сталин, Тито, Лазар Колишевски и другите сърбомани около тях. Скоро е свален от министерската длъжност и арестуван.
Тормоз
Дъщерите му свидетелстват, че той е арестуван през юни 1949 година в техния дом - отишъл е да види семейството си. Девет месеца е изолиран в килия за смъртни в скопската УДБА. Взимат му очилата под предлог, че ще си пререже вените. Всъщност, за да не чете. След това удбашите го изолират в изоставена къща в Битоля. Спират му тока и отоплението през зимата на 1950-1951 година. Силите постепенно го напускат. Вече не може и да излиза денем от къщата, за да събира остатъци от вестници из улиците на Битоля. В края на януари е закаран в затворническото отделение на битолската болница. Там на 30 януари 1951 година умира от глад и студ.
Удбашите пускат само петима на опелото му
Тялото на последния Солунски съзаклятник е захвърлено на битолското сметище след смъртта му. УДБА разрешава само на петима негови близки да присъстват на погребението – съпругата му Вера, сестра му и други трима роднини. “Ех, Павле, Павле, защо не си отиде с братята си гемиджии...“, стене сестра му на гроба според свидетели.
Румен Жерев
