Е динствената икона у нас, на която е изобразен закрилникът на Ирландия свети Патрик е дело на един от най-близките сподвижници на Василев Левски, роденият преди 120 години казанлъшки зограф Пеньо Илиев Стефанов /1839-1913/ по-известен с името на майка си Ганин, разказва изследователят на живота му и дългогодишен директор на музей „Искра“ Косьо Зарев.
По събраната от него документация той се ражда на 25 август 1839 г., в семейството на Илия Стефанов и Гана Стефанова от Калофер. Семейството се преселва в Казанлък, а синът завършва взаимното училище на даскал Филип Велиев с отличие и е избран за стипендиант на Цариградския лицей. След завършването му ученикът трябвало да продължи да учи медицина със специално определена за него стипендия. Но той не заминал, защото майката била силно привързана към него и той отказал учението.От стипендията в онзи момент се възползвал бъдещият д-р Христо Стамболски /1843-1932/, който е патрон на днешната болница в Града на розите.
Бъдещият зограф школува при дебърския майстор Антон Дебралията и през 1860 година получава първата си майсторка задача , а осем години по-късно му поръчват изографисването на новопостроената църква „Св. Илия Пророк” на Куленската махала. Интересна подробност е, че към онзи момент Ганин е главен декоратор при театъра на читалище „Искра”, по него време изписва върху ламарина логото на читалище „Изворът на щастието се състои в съгласието”, което се съхранява в историческия музей..
С Васил Левски, Петьо Ганин се запознава в една мразовита януарска вечер на 1869 г., по времето на първата обиколка на Апостола, когато след вечерната служба в Новенската църква отец Сеизов го води в хана на баба Гана. Зографската работа му помага и в неговите задължения като куриер на Казанлъшкия революционен комитет. Той винаги придружава Васил Левски до Калофер, Шипка или Мъглиж, посреща го и заедно с баба Гана стават най-верните закрилници на Апостола в Казанлък и района. По характер бил мълчалив, но отговорите му били точни и духовити. Тези качества, по всяка вероятност, харесва и Апостола, за да каже, че Петьо Ганин е най-верният му съратник от Казанлък. Казанлъчани с гордост разказват за различните начини, по които бил скриван Васил Левски в хана на баба Гана от постоянното дирене от полицейския началник Куртчи Осман, който след 1871 г. разполагал с портрет на великия революционер.
Иконописецът и зограф, който е роден преди 184 години.
През 1909 г. Петьо Ганин приема да направи стенописи в Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”, като темата представлява мост между източноправославната църква и християнския Запад. Средствата са осигурени от ирландеца Пиърс Омахони, депутат в английския парламент през 1882 г. и съратник на българофила Уйлям Гладстон .Фреската показва светите братя Кирил и Методий и свети Патрик Ирлански, а точно срещи техните образи са изписани Св. Николай Чудотворец и Св. Георги Победоносец.И до днес тази творба на казанлъчанина продължава да бъде обект на специални изследвания от богослови, теолози и философи.
Христо Христов
