0

Н а 22 октомври се навършиха 120 години от рождението на Златю Бояджиев, а

годишнината бе отбелязана с две изложби и нов албум в едноименната къща-музей в Пловдив.

Изложбата в града под тепетата включва творби на големия български художник от фонда на Градската художествена галерия, Общинския институт "Старинен Пловдив", както и непоказвани досега картини.

Столица

Миналия месец бе открита и специална - ретроспективна изложба в Националната художествена галерия. В 12 зали, на два етажа в Двореца са представени живописни платна, подготвителните ескизи към три от емблематичните сред тях - „Сватба в Брезово“ (1939), „Брезовски овчари“ (1941) и „На нивата/След оран“ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ. Включени са произведения от различни галерии в страната и частни колекции. Експозицията „Послания" може да бъде разгледана до 7 януари.

Каталогът към изложбата „Послания. 120 години от рождението на Златю Бояджиев“ излезе от печат навръх рождения ден на художника - 22 октомври. Той може да бъде намерен в книжарниците в Двореца и „Квадрат 500“, съобщават от Националната галерия.

Талант

Златю Бояджиев е признат за един от големите живописци и един от най-добрите български художници на XX в. Той твори в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа, а творчеството му се дели на два основни периода. През първите 20 години от творческия му път художникът е изключително пълноценен и продуктивен. Той рисува хиляди картини, изпълнява поръчки, рисува за приятели, подарява много от творбите си. Картините му са вдъхновени от атмосферата на родното Брезово, изпълнени с предимно битови и фигурални композиции, сюжети от селския бит, портрети, пейзажи. Сред тях са „Портрет на майката на художника“ (1937), „Зима в Пловдив“ (1939), „Сватба в Брезово” (1939), „Баба и внуче“ (1940), „Зафирка“ (1940), „Есен“ (1941), „Семеен портрет – диптих“ (1941), „Овчари край село Брезово“ (1941), „На нивата“ (1942), „Косач си кове косата“ (1942), „Клане на прасета. Коледа“ (1943), „Пейзаж край с. Брезово“ (1944), „Копачки почиват“ (1945), цикълът „Мини Димитрово“ (1945), „Бригадири“ (1947), „Мините Хунедоара“ (1947).

Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г. на път за ателието си в Пловдив. След смъртта му неговият внук Златин Бояджиев споделя: „Дядо ми беше такъв човек, че като кажеше нещо, то ставаше. При него няма "ако може" или "ще видим". Той винаги беше наясно какво ще се работи, къде ще се ходи и как да се организират нещата.“