С една единица е по-ниска средната оценка на матурата по български език и литература на зрелостници, които завършват професионално образование. „Това се асоциира с по-ниско качество на обучението по този основополагащ предмет“, коментира Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика. Последният анализ на ИПИ изследва индекса на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката. Според Георгиева особено важно е обаче ученикът да знае български език, защото това му помага не само в професията, но и в реализацията като цяло в живота.
Работа
В България почти половината ученици в професионални паралелки няма да работят това, за което са учили, сочи анализът на ИПИ. Според икономистите ситуацията е такава, защото се придава тежест на професии, които на практика не се търсят, например в селското стопанство. От друга страна – обучението в тези специалности не изисква големи разходи. Ако в общообразователните дисциплини издръжката на един ученик е 3332 лв., то в професионалните паралелки с направление здравеопазване тя е 4023 лв., а в транспорт – 4609 лв. Затова за част от училищата е по-удобно да обучават готвачи в специалностите, свързани с туризма, отколкото техници на прецизна техника примерно. Приблизително половината ученици у нас са в общообразователни паралелки, а другата половина в професионални. Случва се в някои училища в малки населени места да се прехвърлят ученици от общообразователни в професионални паралелки заради по-високата издръжка. Напоследък доста се раздували и така наречените ИКТ паралелки – информационни и комуникационни технологии, но поне при тях се получават базисни умения. Трябва да се има предвид обаче, че част от зрелостниците, които завършват както общообразователни, така и професионални паралелки, постъпват в университет. Тези, които остават със средно професионално образование, имат значително по-добра реализация, но и при тях далеч невинаги има съвпадение с усвоената професия и търсенето на пазара на труда.
Индекс
Изследването на ИПИ обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили. Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда. Напоследък все пак някои нови специалности набират популярност. Такива са „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“ и други, които отговарят на новите технологии.
Ревизия
Според Зорница Славова, старши икономист в ИПИ, която периодично изследва индекса между професионалното образование и профила на икономиката по области, необходимо е да се направи ревизия на професиите. В момента са одобрени и регулирани 600 професии. Някои от тях са безвъзвратно остарели, но продължават да функционират в образователната система. Част от професиите, които се изучават, са тесни и не предполагат лесна и бърза преквалификация при нужда. В същото време в училищата все още се обучават за професии, които принципно се търсят, но не и в дадения регион. Примерно в Северозапада има значителен брой паралелки с профил туризъм, а туризмът не е чак толкова застъпен в местната икономика. Бъдещето е на по-широки специалности, които дават основа от знания и умения, които могат да се надграждат, категорични са икономистите.
Пречки
Само 8% от учениците се обучават в дуална форма, сочи проучването на ИПИ. Оказва се, че за този вид образование има значителни законови и административни пречки. Работодателите, които искат да приемат ученици, които да практикуват в тяхната компания, трябва да гарантират в заявката си, че след 3 години задължително ще приемат определен брой от тях на работа. Това обаче е твърде ангажиращо условие за по-малките предприятия. Затова и приемът в този тип паралелки е минимален – от 20 професионални паралелки в 15 няма прием.
По трима напират за стругар и шлосер
В едни от най-търсените професии в индустрията и строителството като заварчик, шлосер и стругар приемът клони към нулата. В някои паралелки кандидатите са по трима или по-малко. За три специалности пък изобщо няма прием. Никой не иска да учи за шофьор в градския транспорт, въпреки че има професионални гимназии точно с профил транспорт. А търсенето в този сектор особено в столицата е огромно и се налага позициите да се заемат основно от пенсионери. Не са малко обаче случаите на пътни произшествия по здравословни причини с водачи на пенсионна възраст.
Сияна Севова
