- Професор Пимпирев, на 26 януари потеглихте на поредна експедиция към Антарктида. Кажете нещо за групата, с която пътувате.
- Аз съм в една почти дамска група. Освен моя милост, пътуваме заедно с Любов Костова, бивша директорка на Британския съвет в София, която ще работи по образователен проект за ученици и студенти.
В тази група е и Иглика Трифонова, също по проект с образователна насока, както и д-р Севдалина Михайлова от „Пирогов“, която ще е лекар на българската база през втория етап на 32-рата ни полярна експедиция.
С нас пътува и журналистката от БНТ Мария Чернева, както и геолозите доц. Дочо Дочев и доц. Любомир Методиев.
- Какво следва в дневния ред на експедицията.
- Пристигнахме в Буенос Айрес в събота след 14-часов полет от Рим. Там ни чакаше нашият посланик Стоян Михайлов, който също ще пътува с нас към Антарктида. Той е човекът, който ни оказва огромна помощ при антарктическите експедиции още от времето, когато беше консул.
В Буенос Айрес към нас се присъединиха флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на висшето военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, и Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, които летяха с турските авиолинии. В понеделник трябва да сме стигнали до Рио Гажегос със самолет, оттам с автобус продължаваме за Чили през Патагония до Пунта Аренас на Магелановия проток.
Част от групата ще нощува при една от дългогодишните ни приятелки в Чили – Инес Луна. Тя завеща на Българския антарктически институт и на нашите полярници целия си триетажен дом в Пунта Аренас след нейната кончина, дано да живее още дълго. Инес е влюбена в България, идвала е на гости у нас и винаги ни помага, когато сме в Пунта Аренас.
Там на първия етаж на къщата има и специална „българска“ стая с много снимки и сувенири от родината, където се събираме, докато чакаме транспорт до остров Кинг Джордж.
Инес Луна, жената, която завеща триетажния си дом в Пунта Аренас на нашите полярници
- Как ще стигнете тази година до там?
- На 1 февруари летим със самолет, нает от португалската антарктическа програма до остров Кинг Джордж. Там ще имаме среща с посланика на Турция в Буенос Айрес Сюлейман Будак и с директорката на турския полярен институт в Истанбул. Ще посетим уругвайската и аржентинската база на острова. После с нашия военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ продължаваме до българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.
- Какво предвижда по-нататъшната програма?
- Имаме амбицията да отидем до няколко острова от Южношетландския архипелаг, които досега не са изследвани. Един от тях е остров Смит. Искаме да дебаркираме на острова – ще слезе геолог с помощта на двамата наши алпинисти Дойчин Боянов и Кирил Досков, които са също в състава на 32-рата ни антарктическа експедиция.
Работа на терен сред ледовете
На 10 февруари корабът ще се отправи обратно към Южна Америка, като се очаква да достигне до аржентинското пристанище Комодоро Ривадавия, където и днес продължават да живеят много наши сънародници, с които възнамеряваме да се срещнем. Ще се видим и с губернатора на провинцията, с кмета на града. Нося и предложение от кмета на Бургас Димитър Николов за побратимяване на двата града. Ще подпишем меморандум с кмета на местния университет за сътрудничество със Софийския университет.
Представители на българската общност там ще се качат на борда на нашия кораб. Ще има и прожекция на филма на Мария Чернева за българските емигранти в Аржентина. След това корабът продължава към Мар дел Плата и после до бразилското пристанище Рио Гранде. Това ще е нещо като политическо посещение – в знак на благодарност към бразилската полярна програма, която неизменно ни е подкрепяла през последните години.
- Свърши ли вече антарктическото стопаджийство?
- Да, много съм щастлив, че сега, когато искаме някаква услуга, много лесно я получаваме, защото и ние можем да предложим нещо в замяна. Мен ми омръзна да прося и се бях превърнал в антарктическия просяк, не само стопаджия. Горд съм, като виждам с какво уважение се гледа на нашата страна от другите полярни нации – японци, китайци, американци, вече имаме собствен кораб, с който нашите експедиции пътуват от Варна дотам и обратно.
Българският полярен кораб
По този начин излизаме от забутания югоизточен край на Европа на границата с Азия. Доказваме, че сме една сериозна морска държава. През последните 30 години ние де факто нямахме морски флот под български флаг в Световния океан.
Корабите ни ловяха риба в Черно море, което си е направо едно езеро. Сега доказваме, че сме морска държава. Купихме кораб, който с изцяло български екипаж успешно стигна до Антарктида и се върна обратно. Доста малко нации го правят в света.
- А какво се случва сега на българската база на остров Ливингстън, г-н Пимпирев?
- Може да се каже, че базата тези дни е пренаселена. Учените продължават своите проекти. Вземат се проби от дъното на Южния океан. Изследва се рибното богатство в района със специфичните му представители, които успяват да живеят в ледените води и са уникални в този район.
Ще направим пореден опит да бъдат докарани живи антарктически риби до Природонаучния музей в Пловдив. Миналия сезон това не се случи, защото те не успяха да оцелеят при високите температури при пресичането на екватора от нашия кораб. Дано тази година да имаме повече късмет. Така Пловдив ще стане първият град в света от вътрешността на страната, които ще изложи живи антарктически риби.
Полярници в действие
- Продължава и строителството на новата научна лаборатория на базата, нали така?
- Да. Целта е до края на март, когато ще приключи експедицията, да бъде построена изцяло и затворена новата постройка. Сегашната експедиция стартира по-късно и съответно ще приключи по-късно в началото на пролетта, когато в Антарктида свършва летният сезон. Корабът стовари на брега около 80 тона строителни материали и работата по лабораторията продължава на пълна пара, независимо от суровите метеорологични условия и често силните пориви на студения вятър.
- Гледам на снимки, че на мястото на една от първите постройки на нашата база сега има нещо като юрта. Какво представлява тя?
- Там се намираше фургон, който заедно с „Куцото куче“ - друг емблематичен фургон, бяха доставени на острова по време на първата експедиция през 1988 г. През последните две години, които се случиха снежни, единият фургон бе затрупан и затиснат от снега. Наложи се да бъде демонтиран и изнесен от базата. Сега там има едно иглу, подарък от нашите съседи на острова - испанските полярници. Там в момента са разквартировани екипите от строители на новата лаборатория. Иначе го използваме за склад.
- Винаги в нашите интервюта съм ви питал и за романтиката, за изпитанията по време на експедициите. Какво се промени през последните години. Изчезна ли първопроходчеството като онова, когато за първи път щурмувахте Ледения континент преди повече от 37 години?
- Сега с изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ нещата се променят тотално. Но колкото повече напредват годините, толкова повече изчезва и първоначалната романтика на първопроходчеството. На базата ни на остров Ливингстън в Антарктида вече има интернет, корабът втори сезон е на регулярно плаване до там и обратно, все повече, и то млади хора, се включват в полярните изследвания.
Дебаркиране на остров Ливингстън
Романтиката отстъпва на прагматизма. А и Антарктида крие невероятни природни богатства, които след отпадането на забраните за експлоатация след години, ще бъдат в полза на цялото човечество. България вече е сериозен и уважаван партньор в полярните изследвания. Работим съвместно с големите световни играчи. Те също ни уважават като антарктическа сила...
- Професоре, моля ви накрая да разкажете повече подробности за откритите тези дни останки от самолет на остров Ливингстън.
- Както в. „Телеграф“ писа, през 2019 година транспортен самолет С-130 „Херкулес“ на чилийските ВВС се разбива над пролива на Дрейк, загиват всичките 38 души на борда. Вероятно силното вълнение и течението са докарали останки от машината на остров Ливингстън.
Отломките бяха качени на борда на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и ще бъдат предадени в чилийската база „Фрей“ на остров Кинг Джордж на 31 януари, когато нашият кораб ще акостира, за да вземе последните групи български полярници и да ги откара към българската база.
Катастрофиралият самолет е произведен през 1978 година, но този модел се слави с дългогодишната си безаварийна експлоатация по целия свят. И досега не е установена причината за катастрофата. Излита на 19 декември 2019 г. от Пунта Аренас с крайна цел остров Кинг Джордж.
Започва веднага спасителна операция, много държави изпращат кораби и самолети. След два дни са намерени отломки в пролива на Дрейк, открити са и човешки останки. Голяма трагедия е тази катастрофа, за съжаление причините за нея все още не са известни. Още едно доказателство, че районът в пролива на Дрейк не е никак безопасен, не само за кораби, но и за самолети.
Това е той:
Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
През 2013 г. покорява Южния полюс
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Удостоен е с отличието "Командор на Ордена на Исабел Католическа" с указ на краля на Испания Фелипе VI
Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
Автор на множество статии, книги и сценарии за филми, като в игралния „Писма от Антарктида“ изигра самия себе си
Пламен Енчев
