Н аскоро се навършиха 110 години от рождението на българската легенда в световната опера Борис Христов. Опитал от меда и жилото в живота си, той остава до последния си дъх родолюбец.
Роден е на 18 май 1914 г. в Пловдив, с баща Кирил Христов Совичанов, преселник от Битоля в Македония, и майка Райна. Денят на рождението му съвпада с военен празник и Пловдив се оглася от оръдейни салюти. Таткото Кирил казва на жена си: “Райна, чуй с какви аплодисменти посрещат сина, който ти роди днес!".
Малкият Борис наследява певческата дарба от дядо си Христо, първия псалт на българската църква в Битоля. Баща му Кирил учителства в Беломорието, в Пловдив и след това в София. Той е изявен певец на църковна музика и на български народни песни. Казва на сина си: „Обичай музиката и направи всичко да я усвоиш – песента облагородява сърцето на човека, тя го възвеличава…“.
В София малкият Борис свири на цигулка и китара, но неговият глас впечатлява едва когато започва да пее в детския хор „Софийски славейчета“. От 1933 г. е в хор „Гусла“, същата година завършва 2-ра мъжка гимназия. Записва и завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което Борис Христов е зачислен в Първи конен полк, в школата за запасни офицери получава званието подпоручик.
Среща
Младият талант е в хора към храм-паметника „Св. Александър Невски“. На Богоявление, 19 януари 1942 г., певците са поканени от царското семейство за литургия в дворцовия параклис. След службата царят ги приема на закуска, където монархът е впечатлен от гласа на своя съименник, който изпълнява песента „Зададе се Крум страшни“. Царят е възхитен:
- Браво, младежо! Кога ще ви чуем в операта?
- Аз съм стажант юрист, Ваше Величество. Нямам възможност да се занимавам професионално с пеене.
– Добри юристи имаме много, но такива гласове са рядкост. Заминавате за Италия! - отговорил царят.
Борис не може да повярва на думите му. Една седмица след разговора хористът получава стипендия и тръгва към Италия.
Перипетии
Навръх рождения си ден, 18 май 1942 г., Борис Христов заминава за Милано, за да учи при музикалния педагог Рикардо Страчари. Войната е в разгара си и през 1943 г. той се връща в България. Тогава Страчари го търси чрез българското посолство: „Намерете го и го доведете с полиция! Знаете ли какво губите? Та той е изключение. Неговите заложби не могат да бъдат проигравани - те принадлежат на света!“.
Борис Христов остава в България няколко месеца и на 1 ноември 1943 г. заминава за Австрия, където още е спокойно. Веднага след 9 септември 1944 г. новата власт обявява война на Германия. Александър Цанков организира доброволчески отряд за борба срещу комунистите. Като царски офицер Христов е поканен от Цанков да се присъедини, но певецът отказва. Арестуван е и изпратен във военнопленнически лагер. След десетина месеца е освободен от французи в Чуждестранния легион.
Идва краят на войната, Борис Христов се връща отново в Милано и продължава обучението си при Рикардо Страчари. Маестрото подновява уроците си безвъзмездно за младия си ученик, предишният му хазяин го настанява също безплатно, а от Ватикана му отпускат купони за храна веднъж дневно.
Оперният си дебют Борис Христов прави на 12 май 1946 г. в ролята на Колин от операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. В следващите години гастролира с различни роли из цяла Италия. Някои от сцените, на които пее, са оперният театър в Рим, театър „Комунале“ във Флоренция, театърът „Ла Фениче“ във Венеция, „Сан Карло“ в Неапол, миланската Ла скала. Той покорява и Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро, Москва, Сан Франциско, лондонската опера „Ковънт Гардън“.
Знакова е ролята на Борис в „Борис Годунов“. Изпълнява я повече от 600 пъти и се счита за една от най-добрите. Борис Христов влиза и в образите на крал Филип в „Дон Карлос“, Банко в „Макбет“, Мефистофел във „Фауст“ и „Мефистофел“, дон Базилио в „Севилският бръснар“ и др. Повече от 400 пъти той изпълнява ролята на крал Филип в кариерата си. Световната музикална критика оценява Борис Христов с титлата „Цар на басите“ и „Бас № 1“.
Архиви
Въпреки световната си слава Бас №1 е обявен от комунистическата власт за „враг на народа“. Бил е подпоручик от конния полк, знае и за връзките на баща му с ВМРО. Брат му Николай също е запасен офицер, а и деец на македонската организация. Преди преврата е адвокат в столицата. После е въдворен в концлагер, подложен е на мъчения - там отрязват крака му. Борис Христов е в течение и се опитва да помогне с лечение. Властта обаче му забранява и през 1954 г. братът на великия оперен бас умира. Борис не е допуснат дори на погребението. Седем години по-късно бащата Кирил също среща смъртта си. Получава входна виза едва през 1962 г., когато идва в родината си след 20 години.
Тези и други факти стават известни едва след като Комисията по досиетата разсекретява архива на Държавна сигурност. Агент Карапетров от Шесто управление донася: „През 1972 г. Р. Кабаиванска, на която й гостувах в Италия, ме запозна със стария директор на Ла Скала - Гирингели - същия, който двукратно води миланската Скала на гости в Москва. Поинтересувах се от него защо Б. Христов не пее вече в Скала и какви са отношенията му с Гяуров. Каза ми, че след като през 1963 г. Христов лично е довел Гяуров в Скала и по негово настояване са включили Гяуров да пее Великият инквизитор в спектакъла „Борис Годунов“, в който Борис пее Филип, отношенията са започнали да се изопват. Гяуров започнал да претендира за главната роля - Филип - и скоро я получил. Започнал антагонизъм между тях - кой да бъде първият бас на света - до момента Христов е без опасни съперници. Скоро Гяуров започнал да разпространява, че Христов е фашист, а италианците са смъртно наплашени от фашизма, чиято попара ядоха, докато Христов почнал да твърди, че Гяуров е комунист фанатик, едва ли не от рода на Мао Дзе Дун. През 1965 г. Христов отива при Гирингели и му заявява: „Комунистите убиха брат ми. Аз не мога да пея с един от убийците му. Братът на Гяуров е голям партиен ръководител в България и пречи на моите гостувания“ (става дума за Костадин Гяуров, член на Политбюро на ЦК на БКП по това време – бел. ред.).
Оферта
През 1969 г. от Скопие се свързват с Борис Христов. Предлагат му огромен хонорар в долари, за да изпълни ролята на цар Самуил не като български владетел, а като „македонскиот княз Самоил“. След прочитане на либретото Борис Христов веднага отказва предложението със следното писмо:
„Господин Македонски,
Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини... Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така, както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.
12 януари 1969 г., Борис Христов“
Кончина
На 28 юни 1993 г. световноизвестният оперен певец умира в дома си в Рим на 79-годишна възраст. Изпълнено е неговото последно желание и на 30 юни 1993 г. със самолет в София са докарани тленните му останки, където е погребан. Опелото се отслужва в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Борис Христов е първото светско лице, за когото се извършва траурна церемония в храма.
Румен Жерев
