С лужебният министър на културата и известен български диригент маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония направиха нови дигитални записи на химна на Република България и този на Европейския съюз.
Новите записи ще бъдат качени на сайта на Министерския съвет, откъдето всички институции и граждани да могат да си ги изтеглят безвъзмездно, като този на родния химн вече е наличен ТУК.
Версия
Това стана ясно от информация, публикувана от правителствената информационна пресслужба навръх Гергьовден. Новите записи са направени в зала „България“ и освен че притежават висока художествена стойност, отговарят и на техническите изисквания на новото време. „През XXI век – времето на интернет и изкуствения интелект, България заслужава да има дигитална версия на оригиналния български химн и на химна на Европейския съюз“ – сподели министър Тодоров. Основа на музиката и текста на химна на Република България е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Песента е утвърдена за химн през 1964 г. През годините текстът е променян многократно. Оркестрацията на официалната версия на българския химн е на големия български композитор Александър Райчев.
Забрана
Оригиналният български химн на Царство България - „Шуми Марица“, така и не е върнат за изпълнение в годините след 10 ноември 1989 г. След като Отечественият фронт завзема властта на 9 септември 1944 година, българската държава и общество са връхлетени от драстични промени, аргументирани солидно с идеология. Борбата с монархофашизма не подминава и химна „Шуми Марица“. За новата власт той е „буржоазен остатък“, несъвместим с новата действителност. От 1947 до 1950 година като заместител на „Шуми Марица” се изпълнява химнът на БКП „Републико наша, здравей!“. През 1972 г. Съветът на Европа приема „Ода на радостта“ за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на Европейската общност за официалния химн на Европейския съюз. Музиката е част от финалното Presto на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, в което е включен и текстът от „Ода на радостта“ от Фридрих Шилер.
