Т елефонна целувка точно преди половин век свързва завинаги Явор Милушев и Цветана Манева. По това време те са почти непознати - знаели един за друг, но нищо повече. Явор е последен курс във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Във фоайето има стационарен телефон. Цветана, която вече е завършила и била актриса, говори по този телефон. Минава Явор и я целува по бузата. След време тя си спомня: „Беше зима. Той влезе отвън. Аз продължавах да си говоря. Той се наведе, целуна ме по бузата. Беше много усмихнат и ухаеше на чистота. Бях го срещала и преди, знаех кой е, но толкова близо никога не се бяхме приближавали. Нямах никакво време да разсъждавам в този момент. Усетих аромат, дъх, който като че ли ме омагьоса. Омагьоса ме!“ Тази невинна целувка ще роди след време най-дългото звездно съжителство. Любовна история, в която Ромео и Жулиета порастват, но отново не се разделят.
Известно време след телефонната целувка Цветана Манева снима в Киноцентъра в Бояна филма „Последната дума“ на Бинка Желязкова. Тя е в ролята на учителката. Спомня си: „Бях качена на някаква платформа, по-висока. Виждах всичко от високо. Видях го как се появи. Беше дошъл до Киноцентъра и влезе при нас на снимките. Приближи се до платформата и протегна ръце към мен. Аз застанах на ръба и също протегнах своите. Явор ме хвана и ме свали от подиума. Пулсът ми полудя, замаях се, разтреперих се, ето на това се казва „да ти омекнат коленете“. За този момент говоря. Идва отникъде. Беше като вятър. Вятър, който те поема и... край. Какво да го мисля?! В такива случаи не се мисли, то ако се размислиш, може и да не ти се случи. Погледът му. Абсолютно незабравим. Всъщност бях го запомнила от финалния кадър на филма „Игрек 17“. Оттам си спомнях очите му“. И когато филмът излиза по кината на 7 септември 1973 г., двамата вече са гаджета.
А Манева допълва: „Тогава Явор ме гледаше в очите. И продължаваме да го правим и двамата и до днес. Ние не сме две половини на едно цяло. Ние с него сме две цялости, които не могат една без друга, но всяка си има собствената пълнота и смисъл. Явор и аз, след 50 години заедно, мисля, че няма нужда от формулировки какво сме един за друг и дали можем един без друг. Мисля, че отговорът е кристално ясен.“
А Явор Милушев разказва за продължението на историята след това. Случило се на снимките не петия епизод от сериала „Синята лампа“, излязъл през 1974 г. по телевизията. Спомня си: „С Цветана изкачихме на коне връх Ком. И по едно време казах: „Нека конете си почиват.“ И спрях снимките. Поговорихме си. После с конете заслизахме надолу. И както вървим надолу, аз водя и двата коня, до мен е Цветана, някак почти мълчаливо стигнахме до това, че ще живеем заедно“. И разсъждава: „Любовта е божия повеля. Всеки трябва да носи любов в себе си. Вярващ или невярващ в Бога! Потушаването на любовта в себе си не е борба за реализация, а е път към безмислието.“
Явор Милушев, който на 9 януари навърши 73, си спомня, че навремето слушал много класическа музика. Имали електрически грамофон и много плочи. Особено го впечатлил хорът на евреите от „Набуко“ на Верди и той тогава решил да става диригент. Обаче съдбата си била намислила друго и го пратила да учи за радиоинженер в Прага. Но после отново се обръща и записва актьорско майсторство в София. Казва, че си изкарвал преди това прехраната и по други начини - бъркал бетон, бил моряк известно време, но актьорството накрая го обзело.
Негови набори пък си спомнят, че той след университета служил като помощник взводен командир в химически войски. Но в казармата бил с по-малки набори, защото първо завършил висше, а след това влязъл в армията.
Бил в Пловдивската драма, после се премества в „Сълза и смях“. Прави забележителни роли в телевизията и киното, но голямата му емблема е ролята на Яворов. „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ излиза на екран през 1984 г. и до ден-днешен остава пример в жанра, но там най-голямото впечатление прави именно Милушев, който по неповторим начин пресъздава образа на влюбения, но и обсебен от демоните на смъртта поет.
Актьорът споделя: „Сигурно през целия си живот съм извършил един процент от това, което съм искал. Не знам. Но си върших достойно работата. Трябваше през цялото време да преодолявам това, което ми казваха, че трябва да правя, за да правя това, което искам да правя.“
В интервю за БНТ Явор Милушев отсича по повод и на филма, и на живота: „Срещал съм се със смъртта на моите родители и на много познати и любими хора. Аз не изпитвам никакво безпокойство от смъртта, тя е просто финала на едно човешко пътуване. Така е устроен човекът. Важното е да не бъде болезнена. Но когато животът е болезнен, тогава всички разсъждения за това какво е битието, какъв е изходът, къде е логосът отиват на кино“.
Явор Милушев е от актьорите, които с началото на промените заеха активна гражданска позиция. Беше депутат, беше и зам.-министър на културата. Кратка биографична справка сочи, че като актьор е давал интервюта за чуждестранни медии от Франция, Гърция, Кипър, Германия, Чехия, Словакия, Русия, Англия, Италия, Армения и др. Като парламентарист и заместник-министър на културата участва във форуми на високо равнище в ЕС, ЮНЕСКО, ЮНКТАД и ООН. Осъществява благотворителни инициативи, насочени към опазването на културно-историческото наследство. И сред тях се откроява съхраняването на оригинала на „История Славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски.
Първо го хулят, после му шият ризи
Преди да снима филма за делото срещу Яворов, Милушев вече е известен и хората го заглеждат по софийските улици.Спомня си какво се случило веднъж в центъра на столицата, в началото на 80-те години: „Вървях, мисля по „Ангел Кънчев“, тогава ходех с една дълга коса и излязоха две шивачки, казаха: „Ах! Боже, Боже! Държавата за такива уличници дава пари за филмовете да ги показват“. Съвсем скоро обаче се случило така, че отново попаднал на тези шивачки и те трябвало да му ушият ризите за филма „Дело 205/1913 П. К. Яворов“.
Иречек довежда прадядо му
По майчина линия родът на Явор Милушев произхожда от Швейцария, а лично Иречек довежда прадядо му след Освобождението. Родът на майката се нарича Бернкопф (Мечата глава) и произхожда от Берн и Шафхаузен, Швейцария. Кристоф Бернкопф слага началото на рода в Бохемия през 1600 г. Неговият потомък Антон Бернкопф, който е прадядото на Милушев, е роден през 1835 г. С посредничеството на Константин Иречек през 1880 г. той идва в Пловдив и става прокурор на Източна Румелия. Прави много за развитието на правната система в държавата.
Бащата - Тодор Милушев, е от стар възрожденски патриотичен род, в който личат имената на видни индустриалци, учители, духовници, прависти, някои от които са запомнени и като дарители за просвещенското дело в България.
Братът на Явор – Боян Милушев, също е актьор и се прочу в Холивуд. Той е сред първите, които доведоха у нас големи имена на американското кино. Заради него в България стъпи Ричард Чембърлейн. Доведе също и Дженифър Тили.
Георги П. Димитров
