12 ръкописни преписа на „История славянобългарска“, излезли изпод ръцете на 1424 жители на пет области и неколцина българи, живеещи в Кипър, Гърция и Франция, през последните няколко месеца ще бъдат подредени за две седмици в библиотеката на Зографския манастир „Свети Георги“. Те бяха връчени на специална церемония в старозагорската регионална библиотека „Захари Княжески“ на епитропа на обителта отец Гавраил.
Инициатор
Начинанието е по повод 260-ата годишнина от създаването на „книжицата“, 300 години от рождението на автора й и 60-ата годишнина от обявяването му за светец на Българската православна църква. Инициативата е на старозагореца Димо Узунов, който вече трето десетилетие води поклоннически групи в българския манастир на територията на атонската монашеска република, за да помагат по поддръжката на храмовете и килиите. През 2001-ва бившият енергетик от ТЕЦ „Марица-изток 2“ и автор на две стихосбирки за пръв път успял да се докосне до оригинала, изваден от специалното хранилище за него от тогавашния библиотекар дядо Пахомий. След няколко разговора с монасите идеята получила благословението от игумена архимандрит Амвросий. Над 20 са членовете на инициативния комитет, които съвместно с регионалната библиотека „Захари Княжески“ са подготвили „почвата“ за начинанието. Няколко месеца е продължило избистрянето на идеята и „хвърлянето на семената“ сред читалищни дейци, учители и културно-просветни кадри, малко преди старта получили разрешението и от Министерството на образованието и науката, защото се оказало, че няма как без нея в класните стаи малчуганите да препишат словата Паисиеви. Всеки от 12-те преписа на историята на Паисий започва с послание на игумена на дядо Амвросий и с предисловие от сегашния пазител на историята – библиотекаря йеромонах Атанасий.
Имена
В преписването са участвали от съвсем невръстни момченца и момиченца, които наскоро научили азбуката до почти столетници. В хода на подготвителната работа Димо Узунов и сподвижниците му преброили 131 училища и 136 читалища с патрон хилендарския монах, само в Старозагорска област читалищата са 13, а училищата - 9. В чужбина пък името на светогореца носели 207 български школа.
Основният инициатор припомня, че в първия масов препис през 2017 година са се включили 202 души. Първия откъс преписал Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, а последния – дядо Добри от село Байлово, който тогава бил вече на 102 години. Тогава бил подготвен и електронен вариант, от манастира заръчали 300 бройки, като текстът е както в оригинала, така и на съвременен книжовен език. Онова начинание започнало на 28 март 2016-а и завършило за Великден на следващата година. Личният си препис Димо пази до домашната си библия.
Самият Паисий е казал: „Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и я пазете да се не погуби“, обяснява старозагорецът и припомня, че точно знайните и незнайни преписвачи в онази далечна епоха са спомогнали първоначалното пламъче да не загасне. Йеромонах Паисий (за чието светско име се спори още дали е било Пенко или Петър) започва делото си през 1760 година, когато е 38-годишен, завършва го през 1762-а, след което започва да разнася ръкописа и собствените си 6 преписа по българските земи буквално до кончината си в манастира край село Амбелино (днес квартал на Асеновград) през 1773 година.
Последователи
Изследователите са успели да проследят със сигурност 70 преписа и преправки на оригинала, като пръв е направеният от котелския свещеник поп Стойко (митрополит Софроний Врачански) през 1765 година. Следва го самоковският поп Алекси Велкович Попович от 1771-ва... Два преписа е правил поетът Петко Рачов Славейков, три са на монаха Харитон през 1831-ва, като единият от тях е създаден в Чирпан. Преписи се съхраняват както в България, Румъния, Сърбия, Русия и САЩ – в библиотеката на щата Охайо. За пръв път „История славянобългарска“ е отпечатана през 1914 година под редакцията на проф. Йордан Йорданов, припомни отец Гавраил при приемането на 12-те преписа. След благословение от игумена на манастира те ще бъдат върнати обратно в общините като спомен за родолюбивото начинание. Монахът е категоричен, че шестте преписа на преподния Паисий са за съжаление безвъзвратно загубени за родните историци, затова и монасите пазят като зеницата на окото черновата на „История славянобългарска“, редом с нея е преписът, направен по разпореждане на някогашната Държавна сигурност в хода на акция „Маратон“ през 1984 година за пренасяне на оригинала в България. Историята, излязла изпод перото на Паисий Хилендарски, е върната обратно на 12 януари 1998 година, но изчезването й се отразило много тежко на някогашния библиотекар дядо Пахомий, който месеци наред бил разкарван по следствени участъци и съдилища в Гърция.
Христо Христов
