0

У никална по своя характер карта с природните богатства на България от далечната 1882 година пази в колекцията си старозагорецът Николай Гичев. Картата е била отпечатана в Прага, тя е дело на Херменегилд Вацлавович Шкорпил (1858-1923), който е завършил естествена история със специализация „Минералогия и ентомология“ в Университета в Лайпциг и по него време е работел като учител в Сливен.

Чехът е имал научни интереси и приноси в българската ботаника, ентомология, минералогия, обща геология, полезни изкопаеми, палеогеография, карстология, спелеология, хидрология, демография и география. Работел е съвместно с брат си Карел Шкорпил (1859 - 1944) в областта на археологията.

За интереса на Х.В. Шкорпил към геологията става ясно от публикуваната през 1882 г. първи отчет на сливенската областна реална гимназия негова статия „Геологическа карта на Южна България“, в която за пръв път се прави обобщение за минералните богатства по българските земи.

Съществуването на тази карта в мащаб М 1:420 000 (46 х 94 cm) не е цитирана или коментирана в нито една геоложка публикация досега. В литературата по геология на България се споменава по-малка карта в мащаб 1:3 000 000, приложена към книгата „Природни богатства в целокупна България“ (Шкорпил, 1884; Бончев, 1955), твърдят изследователите на двамата братя. Според тях геологическата карта на Шкорпил в мащаб 1:420 000 може да бъде видяна само в две частни колекции, едната е във Варна, а другата в Стара Загора.

Колекционерът Николай Гичев си спомня, че на уникалната карта попаднал по „волята“ на прекупвач, който му предложил да я закупи в спешен порядък преди около 15 години. Продавачът споделил, че картата е принадлежала на стар сливенски род, чиято фамилна къща била пред разрушаване. Тя била захвърлена на полусрутения таван заедно с много други документи и книжа.

„Продавачът държеше да получи поисканата сума кеш, беше доста късно през нощта, нямах толкова пари в себе си и затова взех в заем от приятел. Заедно с нея закупих и няколко стари фотографии, на които се виждат мъже с военни униформи в епохата някъде около Съединението. За съжаление няма никакви указващи надписи. Търговецът категорично отказа да даде повече информация за продалите му ценностите, сподели само че на обитавания от тях етаж имало изключително богата домашна библиотека. Предполагам, че къщата отдавна е съборена, а какво е станало с книгите - мога само да предполагам...“, коментира Гичев.

Досега геологическата карта на Шкорпил е напускала само веднъж дома му, тя е била показана в Пловдив по повод кръгла годишнина от Съединението. Картата е с внушителните размери 1,20х0,8 м и най-вероятно е била използвана като учебно пособие.