Е попеята при Завоя на река Черна в Македония е една от най-кръвопролитните битки на българската войска в Първата световна война и въобще във войните за национално обединение. Боевете на дедите ни с германска подкрепа от Централните сили срещу частите на Антантата започват в началото на октомври 1916 г. и продължават до 29 септември 1918 г.
При Завоя на Черна се водят боеве за всяка педя земя, за всеки окоп и за всяко камъче. Всяка атака се отблъсква и следва контраатака. Скрити зад скалите самотни храбреци удържат с дни и нощи цели взводове и дори роти на противника! Войници и офицери се бият рамо до рамо срещу налитащия на вълни противник – „сглобка“ от руски, британски, френски, италиански и сръбски нашественици. После тръгват в атака на нож с мисълта: „Майка си ли търсите по нашите земи?!“.
Голгота
Битката на завоя е кървава, страшна, безпощадна - истинска Голгота. Нашите войски воюват под адския огън на превъзхождащия ги по численост противник. След тежки боеве българите отстъпват само една ивица земя, която включва Битоля, а до края на войната удържат линията Пелистер - Червената стена - кота 1248, кота 1050 – Маково – Рапеш – Стравина - Градешница.
На 26.04.1916 г. между Русия и Франция се подписва споразумение за включването на многохилядна руска войска на Солунския фронт срещу България. Френското правителство поема разходите за транспортиране, въоръжение и издръжка на тези части. Главното руско командване създава 4 специални бригади и предоставя на съюзника си Франция общо 745 офицери и 43 547 подофицери и войници.
Специалната 2-ра бригада „братушки“ е превозена с кораби от Архангелск до пристанището Брест в Североизточна Франция, след което с влак са транспортирани до Марсилия. Оттам отплават за Солун.
Първите руски части пристигат в Солун на 30.07.1916 г. Посрещнати са тържествено с почетен караул от всички съюзни армии. В Солун се очаква пристигането и на още една, 4-та руска специална бригада, под командването на генерал Максим Леонтиев - бивш военен агент (аташе) на Русия в България (1905-1911). Бригадата е сформирана в Москва и прехвърлянето й на Солунския фронт става по същия маршрут, използван от 2-ра специална бригада: Архангелск – Брест – Марсилия – Солун. В Солун пристига на борда на парахода „Лютеция“ от 10 до 20.10.1916 г.
Мемоари
Бъдещият министър-председател на България Константин Муравиев е млад поручик и командир на рота в 21-ви Средногорски полк. В мемоарите си за боевете при завоя той пише: „…След падането на Каймакчалан, който е пример за упорита отбрана, боевете не стихнаха и в района на р. Черна. Те представляваха непрекъснато и постепенно къртене на този скалист масив.
Противникът си служеше с пресни войски, винаги по-многобройни от нашите и подкрепени от мощна артилерия. Боят беше неравен. Убитите често пъти стояха с дни непогребани и заразяваха въздуха непоносимо. Подкрепления идваха понякога, но винаги късно. Те идваха отдалече, бяха уморени до капване и веднага хвърляни в боя без оглед на времето и обстановката. Така посред бял ден настъпиха току-що пристигналите с усилен марш от Беломорието 39-и и 40-и полк. Те настъпиха по открита местност, попаднаха под страшен ураганен артилерийски огън и станаха жертва на безразсъдно командване…“
Хитринки
В сборника „Кенали“ френският сержант Жер Оливие от 54-и колониален полк, пленен от българите на 28.10.1916 г., пише в дневника си, попаднал в наши ръце: „Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите – те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сварихме да се изпокрием…“.
Подобни хитринки французите опитват и в участъка на 33-ти Свищовски полк. Офицери от полка разказват по-късно: „Още не настъпил денят 7 октомври, оръдията пак засолютуваха; аероплан лети по продължението на позицията и пуща лисчета, които като конфети падат по земята - това са позиви към българите. Френското командване съобщава, че насреща са руси - синове на тия, що даваха живота си за свободата на България и пита: ще се бият ли свободните българи срещу тия синове. Истина - трогателно! Фактите показаха, че тези освободители са били роби на собственото си отечество.
Характерно беше, че когато в миналите позиви, пущани по същия начин по позициите обръщенията бяха обикновено - татари, гагаузи или най-много тракийци. Най-после французите бяха разбрали, че се бият с българи и обръщението им в последния позив с едър шрифт бяха отправили към българи…“
Май 1917 г.
9 май 1917 г. е „черният ден“ за руската армия в Македония. Рано сутринта 2-ра специална бригада заедно със 17-та френска колониална дивизия атакуват в участъка Дабица 22-ра българо-германска бригада. Атаката е отблъсната и вечерта следва образцова контраатака. Германските егери настъпват от запад, а 6-а българска рота на капитан Шишков от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк атакува на нож от изток. Повечето от руските войски, укрепили се временно, са избити от снарядите и бомбите, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. Дабица става руска гробница. В 20.15 ч. българо-германските части окончателно овладяват височината.
Българските и германски загуби са нищожни. Убитите са само 670 воини - 487 от 302-ра дивизия и 183 души в атакувания от руснаците участък „Ройтер“. Руските войски са разгромени - 1325 са убити, ранени, контузени и безследно изчезнали само този ден.
Командващият частите на Антантата, френският генерал М. Сарай, приема рапорта на руския генерал М. Дихтерис и на 24.05.1917 г. издава заповед за отстъпление на руската 2-ра специална бригада. В тила е изтеглена и 4-та специална бригада на генерал Максим Леонтиев. На 13 юни 1917 г. остатъците от 2-ра и 4-та руска специална бригада окончателно напускат фронта и минават в тила. По руски данни загубите на 2-ра специална дивизия на фронта в Македония са 65 офицери и 4149 унтерофицери и войници убити и ранени.
53-ти пехотен полк от 7-а Рилска дивизия, в който воюват и много българи от днешните Западни покрайнини, обикаля Балканския п-в, изминавайки хиляди километри в победоносни сражения. В Македония през 1915-а, Беласица и Серското поле през 1916-а, Добруджа в 1916-а, река Серет в 1917-а г. в състава на Сборната дивизия на генерал Тодор Кантарджиев и накрая отново в Македония. Юнаците се сражават в Завоя на Черна на кота 1050 през 1918 г.
Полкове от 5-а Дунавска дивизия участват последователно в „месомелачката“ при Завоя на Черна от октомври 1915 до 29 септември 1918 г.
Румен Жерев
