П ървият влак в България пъплел със скорост едва 25 километра в час. Преди 156 години били необходими около 10 часа да се измине разстоянието от Русе до Варна по жп линията, свързваща река Дунав с Черно море. През 1866 г., когато е открито първото жп трасе у нас, дългото пътуване не било неудобство, а истинско преживяване за хората, които имали щастието да се качат на трен. Посрещането му на гарата било събитие за местното население. Днес мнозина не искат дори да помиришат влак, но в онези години и бедни, и богати слагали най-хубавия си кат дрехи и отивали да видят чудото на релси.
Мода
Така било и в Русе. Европейската култура вече навлизала в този напредничав град в поробена България. Скоро започнало все по-често да се чува: „За първи път в Русе...“. Тук се появили улиците с имена, бордюрите, тротоарите, уличното осветление и въобще неща, каквито отдавна имало на Запад. От брега на Дунав тръгнала и първата железопътна линия у нас, свързваща Русе с Варна. По-заможните русенки обличали купените си от Виена модни дрехи и отивали на гарата, за да посрещнат влака. Не защото очаквали някого.
Тази гара на брега на Дунав вече не се радва на същото оживление, но дебелите й каменни стени пазят спомена от времето, когато тук идвали и тръгвали влакове. В сградата сега се помещава Националният музей на транспорта, където се пазят твърде любопитни експонати от прохождането на железопътния превоз у нас. Реставрираните вагони уникати и автентичната обстановка са превърнали това място в предпочитан декор за филмови снимки, когато трябва да се покаже обстановка от втората половина на XIX век.
Първата железопътна линия у нас Русе – Варна се изгражда за две години вместо за предвидените три – от 1864 до 1866 г. Дължината на трасето е 224 километра. Първоначално то е трябвало да премине през Шумен, но впоследствие е изместено с 25 км встрани до Каспичан. Освен двете крайни гари по протежението имало още спирки – Червена вода, Ветово, Каспичан, Провадия и други. За съжаление при строителството на гарите и трасето са използвани камъни от останките в старите ни столици Плиска и Преслав и така е унищожено ценно наше историческо наследство.
Музей
Двете крайни централни гари започват да се изграждат едновременно. Русенската се намира на брега на Дунав, под мястото, където сега е Паркът на младежта. На 26 октомври (7 ноември) 1866 г. управителят на Дунавския вилает Мидхат паша се качва на влака, изминава разстоянието от Русе до Варна и обявява линията за открита. След това е издадена специална разпоредба за пътуване по железопътното трасе. В трена не се допускало да се качват пияни, въоръжени и нечистоплътни хора, а жените трябвало да пътуват отделно от мъжете. Движението на влака ставало само в светлата част на денонощието.
Перлата на Националния музей на транспорта е вагонът „Султание“. Боядисаното в турско синьо триосно возило е доставено от Брюксел през 1866 г. специално за посещението на султан Абдул Азис в България. Турският велможа се качва на луксозния вагон година по-късно с престолонаследника Юсуф Изедин, връщайки се от световното изложение в Париж. Този вагон и след височайшето посещение запазил специалното си предназначение и още 40 години бил използван за превоз само на знатни особи. С него са пътували цар Фердинанд и майка му – княгиня Климентина.
Музеят пази в автентичния си вид и салонния вагон на цар Фердинанд. Той е построен специално за него през 1894 г. в Бреслау, Германия. Стените са с махагонова облицовка, а на няколко места са инкрустирани символите на царската власт – короната и инициалите на Фердинанд. Салонът трапезария заема половината от царския вагон, а строго официалният стил се подчертава от вградения герб на България.
Реликви
Цар Борис III също е бил почитател на добрата обстановка при пътуването с влак. Кристални огледала, полилеи с меден обков, вентилатори са осигурявали удобство на знатната особа. Известно е, че цар Борис III има голям принос за развитието на железниците в България, като превръща грижата за тях в държавна политика. По негово време са построени над 1000 километра нови линии, много от които открива самият той. Участва в изпитанията на новопостроени локомотиви и често ги управлява. Цар Борис III се е отнасял с голямо уважение към железничарската професия.
С вагоните уникати, съхранени в музея, са пътували и други знатни особи като Александър Батенберг и императрица Евгения.
В Националния музей на транспорта под номер 148 се съхранява най-старият запазен у нас парен локомотив, произведен през 1848 г. в Манчестър, Англия. Смята се, че този локомотив е теглил влаковата композиция по новата линия Русе – Варна.
Декор за кинопродукции
Вагоните експонати в Националния музей на транспорта често „участват“ в български и чуждестранни кинопродукции. Вагонът „Султание“ е използван при заснемането на кадри за филма „Турски гамбит“. В ценните возила са снимани сцени от „Демонът на империята“, „Капитан Петко войвода“, „Записки по българските въстания“ и други.
Напоследък все повече младоженци избират Националния музей на транспорта за своята празнична фотосесия. Предпочитан, разбира се, е луксозният вагон „Султание“, но и другите експонати остават запечатани в семейните албуми на брачните двойки.
Жанета Йорданова
