Н а 5 септември 1944 г. с фалшивия претекст, че току-що встъпилото правителство на земеделеца Константин Муравиев продължава да подкрепя Хитлерова Германия, СССР прекратява дипломатическите отношения и обявява война на Царство България.
Три часа след като Сталин обявява решението си да нахлуе в България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва обаче отказва. На 8 септември 1944 г. армиите на III Украински фронт „прецапват“ Дунав и навлизат на българска територия. Нахлуват 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танка и САУ, 1026 самолета плюс цялата мощ на Черноморския флот. Москва игнорира факта, че по време на войната България не е изпратила нито един войник срещу СССР, че страната ни не е късала дипломатическите отношения, както и че към 5 септември 1944 г. на наша територия няма военни подразделения на Третия Райх.
Предистория
На 23 август Румъния е завзета от руснаците, а на 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет. То се разпорежда германските войски незабавно да напуснат страната, а отказалите да бъдат разоръжени. Всъщност това няма никакво значение. Сталин се подготвя да окупира България още от месец по-рано. Целта е да я завладее бързо, за да изпревари Великобритания, която се готви да направи десант и да открие свой фронт в Гърция. Обявяването на войната съвпада с водените преговори на София за мир с Англия и САЩ.
Власт
На 2 септември е образувано ново правителство от коалиция на основните опозиционни и антигермански партии начело с Константин Муравиев. На Отечествения фронт са предложени 4 места в този кабинет, но той отказва участие под натиска на Кремъл, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентация, като на 4 септември прекратява съюза с Германия.
На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър ген. Иван Маринов. Неговият мотив е, че някои български части първо трябва да се изтеглят от Македония. В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България.
На 8 септември сутринта Червената армия навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската й граница и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Парадоксално е, но страната се озовава във война едновременно със САЩ, Великобритания и СССР, а, от друга страна, с Германия.
Преврат
В нощта на 8 срещу 9 септември е извършен държавен преврат. В резултат на това е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и на партизанската Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). На власт идва Българската работническа партия. Страната променя геополитическата си ориентация, като се включва във Втората световна война на страната на съюзниците.
ТЕРОР
От 9 септември започва масов терор, убити са хиляди без съд и присъда. След набързо установения народен съд през ноември терорът продължава, ликвидира се политическият елит. Българската комунистическа партия поставя началото на тоталитарно управление, продължило до 1989 г.
МИСИЯ
Своя версия за неуспешните преговори със Съюзниците в тези съдбовни за България дни излага Стойчо Мошанов в книгата си „Моята мисия в Кайро.“ Мошанов е ключова фигура в преговорите със съюзниците и обърканият му разказ подсказва, че по-скоро той е водил двойна игра – имал е контакти и с руснаците. На 22 юли 1944 г. Стойчо Мошанов заминава за Кайро като пълномощник на българското правителство, но с действията си протака и не бърза да подпише примирието. Премиерът Иван Багрянов, повярвал в „англофилството” на Стойчо Мошанов, очаква от него бързо сключване на примирие и влизане в сътрудничество със Съюзниците.
В книгата си Мошанов подчертава, че на 1 септември е отклонил връчването на условията по примирието, въпреки че след връчването им е било възможно България да направи някои възражения и след разглеждането им да се пристъпи към подписване. На 1 септември английския представител на преговорите в Кайро – Стийл заявява на Мошанов: „Условията са строги, но не много строги. Няма време за губене! Съюзните генерални щабове са готови и не могат да чакат!”. Очевидно е, че военните части на двете съюзни държави Англия и САЩ са планирали да преминат през Гърция и България и да се срещнат със съветската армия в Румъния. Но най-вече, за да предотвратят навлизането на Червената армия на Балканите.
Архиви
Днес американските архиви за войната са разсекретени. Документът, съдържащ условията за примирие, които да се предложат на България на 1 септември 1944 г., се състои от 13 точки и никъде в него не се говори за евентуална турска окупация или за гръцки териториални искания. Подготвеният текст за подписване от България включва прекратяване на военните действия със съюзниците. България е трябвало по това споразумение да прекъсне отношенията си с Германия и нейните съюзници, както и да обезоръжи техни войски на своя територия. Властта в България е щяла да се упражнява от българското правителство.
Мошанов се натискал за пост при комунистите
За 3 септември 1944 г. Мошанов пише в книгата си: “...Само сътрудничеството със Съветския съюз, изразено в евентуално влизане на съветски войски в България, може да създаде ново, благоприятно за България положение.“ В този дух той е изпратил телеграма от Кайро до правителството в София, която е цитирана. На 5 септември пълномощията му са потвърдени от правителството на Муравиев, но той отново не ги приема. На същата дата Съветският съюз обявява война на България и мисията в Кайро се обезсмисля. Американският представител в преговорите в Кайро - Харолд Шанц, допуска, че поведението на Стойчо Мошанов е мотивирано от желания за политическо бъдеще при новия режим, който е вече ясно, че ще бъде просъветски.
Румен Жерев
