„Искаме България да влезе най-после в Шенген, а границите на Балканския полуостров да паднат и заедно с нас да върви и Сърбия. Тук сме съседи. Всяка седмица ходим при комшиите, но сега заради ограниченията търговията не върви, районът умира. И от двете страни на браздата сме българи, а не можем да живеем заедно. Искаме обединена Европа“. С тези думи жителите на кюстендилското село Жабокрът посрещнаха екипа на „Телеграф“ в деня на изборите.
Местните се надяват селото им да се съхрани, независимо че прираст няма, а все повече от регистрираните в него са хора над 50 години. „През 70-те години имаше млади хора, направиха детска градина, а сега няма нищо. В детската градина се помещава изборната секция, кметството, здравният пункт. Деца няма, останахме пенсионери. Младите се разбягаха в чужбина, други отидоха в София, който е останал, работи в Кюстендил, тук няма нищо“, коментира за „Телеграф“ бившата детска учителка Лиляна, заедно със съпруга си Георги те бяха сред първите в селото, които упражниха правото си на глас в бившата детска градина.
Интересът към вота на младите в Жабокрът бе по-слаб.
Сезон
Основният поминък на жителите в селото са картофите. Сега сезонно силна е реколтата и от зеле и жито. „Големите земеделски производители с това се занимават, но те наемат малко местни работници, арендаторите също са от Кюстендил“, коментираха местните. „Нямаме време да ходим да гласуваме, нищо няма да изкараме, а и нашият глас не е важен. По-важно е да режем зеле и да го продадем, защото сега му е сезонът, а от това изкарваме прехраната си за зимата“, обясниха други от местните, които бяха на нивите и нямаха време да се разходят до урните.
Изгледи
В селото кандидатите за кметския стол са четирима. Досегашният кмет и още трима нови, които пък имат опит в управлението, тъй като са били общински съветници. Гласуващите са около 500 души.
Избирателната комисия нямаше проблеми.
Регистрираните постоянно живеещи в селото са малко над 600 човека. Някога е имало голямо производство, ТКЗС-то е било едно от първенците в Кюстендилския окръг.
Сега всичко е разруха, а изгледи за подобрение и развитие не се виждат. В неделния ден в селото идват и много хора от Кюстендил и София. Топлият есенен ден оживява търговията, но не и изборната активност.
До ранния следобед около 35% от имащите право на глас в Жабокрът го бяха упражнили.
Изборът бе за хартията.
Желания
„Новият кмет, а и депутатите от региона трябва да натискат още повече за присъединяването и на Сърбия към Европейския съюз. Това е спасението за региона. Босилеград е само на няколко километра от нас. Там 90% от населението са българи. Те искат да работят тук, ние искаме да работим, да търгуваме с тях. Правят се събори на границата, но това е малко, няма как да живне регионът, селото и околните населени места. За да се случат нещата, всички трябва да сме в една общност. И от двете страни на границата живеят българи, няма нужда от тази граница. Всички трябва да сме час по-скоро в обединена Европа“, коментира за „Телеграф“ дългогодишният кмет на Жабокрът Филчо Крумов.
Парчета
Иначе селото се слави със своя зелник, а всяка година в него се организира празник на зелника. В празника участват десетки майсторки на печива и сладки изделия и читалищата от района. Подготвя се пъстра програма с участието на изпълнители и шоумени от Кюстендил и София. За празника на зелника селото се пълни с туристи и то някак се възражда.
„Не е важно кой политик ще вземе парче от зелника, всички дърпат баницата за себе си, а трябва да дават и за народа. Нека хапнат тук от зелника, но като идат в Народното събрание, да работят за европейското бъдеще на България“, пожелаха си местните жители, които канят в селото си не само политици, но и всички родолюбиви българи, които пазят семейните традиции и ценности.
Захари Белчев
