Ш ансът за съставянето на кабинет след предстоящите избори на 2 април е минимален и ако изобщо се формира такъв, ще е с кратък хоризонт. Това коментираха пред „Телеграф“ социолози.
„Засега вероятността за правителство не е голяма, тъй като водещите политически формации градят кампанията си върху отрицанието на другия. Въпреки това обаче смятам, че партиите ще се опитат по един или друг начин да създадат някакъв кабинет. Независимо дали ще го нарекат антикризисен, на националното спасение или нещо друго. Най-вероятно обаче ще е с кратък живот и ще се договорят помежду си по простата причина, че в противен случай недоволството на обществото ще стане още по-голямо“, обясни социологът Кольо Колев от агенция „Медиана“. Според него това донякъде ще е форма на самосъхранение на формациите. Колев обаче изтъкна, че дори и да има кабинет, той няма да е доминиран от една определена политическа сила и ще е без ярки личности.
Смокинов лист
„В този ред на мисли ще имаме едно ново служебно правителство, но този път назначено от разнородните партии в парламента. Друг вариант е, ако ГЕРБ направи коалиция с ДПС, ако могат да формират някакво мнозинство и да потърсят помощ от някоя от малките партии като своеобразен смокинов лист, но за момента засега данните не дават индикация за това“, каза още Колев. Той допълни, че всеки вот създава напрежение в коалициите, така че се очаква да има такова и заради местния вот, особено в отношенията между „Продължаваме промяната-Демократична България“.
Според социолога Евелина Славкова от „Тренд“ винаги има вероятност да се състави правителство, но дори да има такова след 2 април, то едва ли ще е с голям хоризонт.
Спирачка
„Ако коалицията е нестабилна, каквато най-вероятно би била с оглед на базата на политическите формации, които ще са в 49-ото народно събрание, няма да можем да говорим за дълголетие на живота на един кабинет. Славкова допълни, че местният вот със сигурност ще изиграе роля и сега, що се отнася до формирането на управление, и той ще е естествена спирачка за формации, които са принципно противоположни, да са коалиционни партньори.
„Представете си ситуация, в която ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ влязат в коалиция. Тогава ще е странно какви ще са аргументите им на местните избори, за да продължат реториката си един срещу друг. Особено „Продължаваме промяната“ влязоха в политиката въз основа на анти- ГЕРБ реторика“, обясни Славкова. Тя даде пример и с друг вариант на коалиция - “хартиената“. Според социолога, ако ГЕРБ се коалира с БСП, това ще доведе до срив на формацията по места.
„А за всяка политическа сила местната власт е важна. От сегашна гледна точка резултатите показват паритет между двете големи коалиции и че нито една от тях няма да може да излъчи стабилно мнозинство. Това прави ситуацията сложна. Не знаем кой ще бъде първи от днешна гледна точка. В зависимост от това, могат да се разиграят различни сценарии“, каза още Славкова. Тя допълни, че дори да има някаква промяна до края на кампанията, тя няма да е генерална и да даде повече електорална подкрепа за дадена политическа сила, така че да състави кабинет.
Ключ
„Ключът за решаване на политическата криза е влизане в някаква политическа стабилност. Това може да стане само ако двете големи сили намерят начин да се разберат помежду си, но това е малко възможно“, коментира Славкова.
Васил Тончев от „Сова Харис“ от своя страна също заяви, че местният вот ще изиграе роля за формирането на кабинет.
„ГЕРБ ще иска местните избори да се проведат отделно, защото имат силни местни структури, докато „Продължаваме промяната“ нямат интерес от такъв вот 2 в 1. Така че по такива косвени обстоятелства това влияе. Но смятам, че ще сме в същата ситуация, в която бяхме на изборите преди шест месеца“, каза той. Тончев допълни, че вероятността за кабинет е много малка, не повече от 10%.
„Който направи компромис за съставянето на правителство, ще му се отрази тежко електорално. Така че не виждам светлина в тунела“, каза още Тончев.
Яна Йорданова
