- Г-н Драганов, очаква ли се недостиг на кадри в туризма заради отпадане на ограниченията във връзка с пандемията? Има ли липса на интерес към работата в туризма?
- Генерално не може да се каже, че няма интерес. Прогнозите за този летен сезон на туроператори и бизнеса е, че тази година ще бъдат обслужени 6 млн. българи в страната и около 3,5 млн. пък от нашенците ще почиват в чужбина. Очакваме около 7 млн. чужденци, които да бъдат обслужени за целия период. Така, както в целия свят, и в България има недостиг на хора, като те са отделните страни в различни обеми. Колкото по-голяма е една икономика, толкова повече кадри се търсят в туризма. Няма страна в света, където няма проблем с кадри, защото са в изобилие, и ако е така, то означава, че има сериозни икономически проблеми и бизнесът не работи добре. Когато анализираме какъв е проблемът на българския бизнес и факта, че има обекти, в които има недостиг на работници, заключенията са, че там, където бизнесът е добре ситуиран, използват се нови технологии, има добри разчети, не би следвало да има дефицити, защото всичко е структурирано по най-добрия начин. Това са международни хотелски и ресторантски вериги, бутикови и свободни хотели, а именно къщите за гости, малките семейни хотели,
които използват опита и традициите си. Недостигът на кадри отива в една друга част от местата за настаняване и ресторантите, които са създадени на случаен принцип, в които няма достатъчно управленски опит. Те залитат по остатъците от социализма. Това са онези хотели, които бяха приватизирани главно по Черноморието и използваха кадри на „Балкантурист“ до тяхното пълно измиране. Те правят опити наред с възрастните безропотни работещи с ниски заплати по много часове кадри да следват техния безпаметен опит. Това обаче не се получава, защото младите хора не могат да работят толкова много часове и дни в седмицата и в същото време на ниско заплащане и да очакват живот на старини с минимална пенсия, защото никой не е защитил техния трудов интерес. Това е, което се случи с голяма част от кадрите в „Балкантурист“. И сега, когато все още има остатъци от това старо мислене, но вече няма такива, които да работят по този начин, се получава този проблем с дефицит на кадри.
- Тоест проблемът е в обема на работа и ниското заплащане?
- Истината е, че има хора, които могат да работят, защото се намираме в Европа и единственият проблем е, че те искат цена за работата си. Няма как да искате да плащате висока заплата срещу един продукт, за който е измислена цена, и да поддържате социалната политика на страните от ЕС. А именно социално слаби да идват в България да получават нощувка и храна за сметка на ниска заплата и никаква пенсия, която ще получава в бъдеще обслужващия персонал. Това просто не работи. Европейците идват тук и се чувстват като царе, обслужвани от персонал с най-ниските заплати. Обслужващите са хора, които затварят буркани и се занимават с други дейности, а работата в туризма им е странична и затова се получава този абсурд. Ако ние стъпим на европейското и световното виждане по отношение на това как работи този бизнес, не би следвало да има никакъв проблем. Защото дали ще работят германци, австрийци, гърци или турци е без значение. Те ще получават по-добра заплата от тази, която взимат в страната си, а ние ще създаваме продукт, който е отличен и ще си има цена, която ще се плаща от доволния клиент. Няма как да искаме от клиентите да дават много пари за лош продукт, туристът не е глупав.
- Колко служители работят в тези хотели от типа „Балкантурист“ и реално за колко гости поемат отговорността?
- Най-добрият вариант е един човек да обслужва един гост, само че това не може да се получи. На круизните кораби един работни обслужва 3,5 пасажери, а в хотелите един човек има грижа за 5 и половина туристи.
- А в България какво е съотношението?
- В хотелите по Черноморието една камериерка чисти 45 стаи седем дни в седмицата.
- Какво заплащане получава срещу това?
- Каквото и да е заплащането, е ниско, защото пенсията на тези хора е минималната.
- Каква трябва да бъде заплатата на работещите в туризма?
- Средната заплата през 2015 година, когато започнаха кризите вследствие на инвазия в Крим и намаляха значително руските туристи трябваше да предприемат различни мерки. Една от тях, която предложихме, е ваучерите за храна да важат и за туристически услуги. Седем години по-късно парламентът взе това решение. Тогава казахме също, че средната заплата в туризма трябва да стане 1400 евро през 2025 година, за да може да бъдем конкретно способни.
- Въпреки наличието на евтина работна ръка, евтин внос на хранителни продукти, цените по Черноморието на много от българите са необосновано високи.
- Не е точно така. Имаме европейски марки вериги, които са на франчайзинг или се използват брандове, и качеството е такова, каквото е навсякъде по света. Тоест, ако влезете вътре, няма да има никаква разлика от хотелите в Ню Йорк, Хонконг и прочие. Има 56 бранда, като някои са с по един, три или седем хотела. Има такива, които са бутикови, но те са къщи за гости или семейните хотели. Такива има навсякъде в цялата страна, над 1200 са къщите за гости, които са с отличен имидж и са много популярни. В същото време има остатъци от социализма, които са внесени като мислене и в новопостроени хотели, които искат да не плащат на работниците, да излъжат, да не предоставят качество, а да прибират само пари. Точно там се получава разминаването, защото дори да получат пари, не ги реинвестират в кадри и образование или технологии. Вместо това се строят нови хотели, където отново има търсене на работници и практиката продължава, без да се повишава качеството.
- Как ще коментирате надутите цени по морето през тази година? Това обстоятелство отблъсква голяма част от хората, които в пандемията резервираха почивки на родното Черноморие с цел да подпомогнат хотелиерите.
- Първо, аз не знам българите да са се засилили от патриотична гледна точка да почиват в страната. Имаше такива призиви, но едва ли някой нормален човек е тръгнал на почивка заради призива да спасим българското. Не, хората си ходеха на почивка, както са ходили и в предишни години. Интересното в тези години е, че освободените места в хотели от чужденци на първа линия можеха да се ползват от българи. И те за първи път видяха това, което традиционно виждат германци, англичани през терасата, а именно гледка към морето от първа линия. Защото обикновено българинът е на четвърта, пета и нататък. Причината е, че има много български семейства, които все още не са решили къде ще ходят това лято, докато германците, които идват, са се записали още през 2020 година за това лято, когато големите немски туроператори започнаха резервациите за две години напред. Тоест преди две години германците знаеха, че ще дойдат на 16 юли на почивка в Слънчев бряг, а българинът все още не знае къде ще бъде неговата почивка. Самата технология на морските хотели е да разчитат на туроператори, които резервират легловата база две години напред и извършват съответните предплащания и на туристите се гарантира, че цената, която плащат днес, няма да има добавки независимо от инфлацията, независимо от това колко ще е. Това е, защото техният живот е уреден напред, знаят дали ще работят и какъв статус ще имат. Докато българинът не знае дали след две или три седмици няма да бъде уволнен. И това не е вярно, че на българите не им харесва морето у нас и затова отиват в Гърция. Българите, които ходят в Гърция, ходят и в България на почивка, защото българинът през лятото отива средно 6,4 пъти някъде.
- Добре, но редно ли е да надуят цените на чадърите на плажа?
- При концесиите има една мутризация и това тече в последните години. В началото, когато се говореше плажовете да се стопанисват от части фирми, трябваше да има процент от оборота от събираните такси за чадъри и шезлонги и някаква цена, която е фиксирана. Това го прави всеки частник, който отдава марка, има договор с базисна наемна цена и подоходна. Държавата обаче се отказа от цената за оборота и оттогава никой не знае колко хора сядат под кой чадър и въобще какви пари влизат и за какво се плаща. Даде се възможност на концесионерите да изкарват пари не само от чадъри, но и от отдаване под наем различни обекти. Нещо повече, те сключват договор с хотелите, които плащат за чадърите през тях, за да могат туристите на хотела да използват плажните принадлежности, които са отпред. Държавата няма никакъв поглед върху това какви са оборотите на концесионера, тя очаква някаква минимална концесионна такса, разликата отива в някакви партии, които са подписали договорите по всяка вероятност. Ако няма такива, означава, че в България въобще няма корупция. Така че имаме пълно объркване на тази система и пропуснати ползи в особено големи размери за обществото от управлението на плажната ивица като такава. Нито има въведени, нито сателитни снимки и начин какво се случва на морето. Знаем, че има някой, който прибира някакви пари и не ги отчитат, колкото и да са изрядни с касови апарати. Това е пример за корупция.
- Такава е ситуацията с паркоместата. Заграждат се частни терени близо до плажа и искат по 7-8 лева на ден.
- Това е корупция на общинско ниво, а с концесиите е на държавно и е провокирана от централната власт. За паркингите са намесени кметове, съветници и други. Те се възползват от хаоса, а той е допуснат от обществото, което не смята, че трябва да се намесва в управлението.
- Какви са прогнозите за сезона тази година?
- Очакваме силен туристически сезон. Ще има от всички европейски пазари увеличаване на посетителите, в някои случаи те са двойно повече, а има дестинации, където ръстът ще е над 200%. Ще има много посетители от Полша, Чехия, Словакия, Великобритания и това е вследствие на възстановяване на чартърните полети. Ще има много интензивни пътувания на българи в страната и ще са натоварени всички пътища у нас през месеците юли, август и началото на септември.
Това е той:
Завършил е средно образование в 7-о СПУ – София, през 1970 г.
Става магистър в специалност "Технология на машиностроенето" в Техническия университет - София (1972-1981 г.), а впоследствие и по специалност "Мениджмънт и маркетинг в международния туризъм" в УНСС - София (1993-1995 г.)
От 2013 г. е докторант на самостоятелна подготовка в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
Трудовият му опит е изцяло в сферата на туризма, като от 1979 до 1987 г. е работил на различни позиции в Балкантурист.
Владее отлично английски, добре немски и руски и има базови познания по италиански и японски език
Има опит и като управител на туристическа агенция (от 2003 г. насам), издателска дейност (1997-2002 г.) и преподавателска дейност към Международно бизнес висше училище - Ботевград (от 2000 г. до днес)
За по няколко месеца е бил председател на Комитета по туризъм при МС (1977 г.) и зам.-министър към Министерството на търговията и туризма (1997 г.)
Елена Иванова
