- Доц. Николов, публична тайна е, че при завършването на висшето си образование студенти представят дипломни работи, написани от някой друг срещу заплащане. Това плагиатство ли е?
- Това не е точно плагиатство, но е съпоставимо престъпление. В крайна сметка именно то още в процеса на обучение на студентите създава академичната среда, която впоследствие ще доведе до плагиатството. Преподавател съм в университет и съм наясно, че ако не проверя дадена курсова или дипломна работа, може да се окаже идентична с друг труд.
- Хващали ли сте подобни разработки и как?
- Имало е, разбира се, такива случаи. Ако се проверят през определени електронни системи, най-популярната сред които е Moodle, истината излиза наяве. В Министерството на образованието имаше проект да се създаде национална система за проверка на плагиатство, която да се използва безплатно от всички български университети. Не знам как се движи тази идея, но беше нещо добро.
- Възможно е да има случаи, в които преподаватели „помагат“ на студентите по този начин. В ниското заплащане ли се крие причината?
- Минеш ли от другата страна на закона, винаги можеш да изкараш много и лесни пари. Затова не може ниското заплащане на бъде алиби за това един преподавател да стане част от нещо подобно. Голямата причина това да се случва е отказът на държавата да се намеси и да го предотврати. По същия начин в продължение на четвърт век в България не беше правено нищо, за да се преследват случаите на плагиатство, докато в закона за развитие на академичния състав не се вкараха изрични текстове, които да регламентират начина, по който то се установява, и академичните наказания, които такива хора трябва да получат. Гордея се, че бях част от този процес заедно с няколко души, които трябва да бъдат споменати – тогавашният министър Красимир Вълчев, съветникът в министерството Калин Костов, бившите народни представители проф. Станислав Станилов и Милена Дамянова. Преди да се направят тези законодателни промени, имаше тотална абдикация на държавата и наследство на тази незаинтересованост са скандалите, които виждаме напоследък. Дай Боже, тези скандали да осветят тъмната страна на академичния живот и реакцията на обществото да ограничи проблема.
- Знаем, че сега при доказано плагиатство се отнема научната титла. Има ли нужда от въвеждането на нови, по-големи санкции?
- Това е много тежко наказание. За един човек, който има кариера в сферата на науката, да му бъде отнета хабилитацията, да бъде уволнен от университета си, да остане без професионална и житейска перспектива е голямо наказание. Не случайно, когато заедно с Комисията по академична етика сме разглеждали подобни случаи, винаги съм настоявал подходът да е максимално консервативен и щадящ учения, т.е. да не се търси под вола теле, да не се санкционира просто дребна небрежност или липса на цитиране на някой параграф, нещо, което се случва при всички учени. Това, което е било санкционирано, са брутални случаи на преписвани цели научни трудове. Имали сме случаи на 100% съвпадение между издаден научен труд и текст, който е минал процедура по хабилитация.
- Какво трябва да се направи оттук нататък?
- Това, което трябва да се направи, са две неща. Първо, Министерството на образованието трябва да се заеме сериозно с фабриките за фалшиви дипломни и курсови работи, защото те са дъното на пирамидата, на върха на която стои преписването на цели научни трудове.
И второ, мисля, че наистина трябва да се помисли дали да се разшири наказанието за плагиатство, така че да обхваща не само текстовете, с които един учен е преминал определена академична процедура, а всичко, което е писал и издал. Такъв беше случаят с кандидата на ИТН за министър Петър Илиев. Спомняте си, че Комисията по академична етика не можа да се произнесе за него, понеже въпросният текст от неговия труд не бе част от процедура по хабилитация. И ако по някаква причина Етичната комисия на Софийския университет беше отказала да вземе решение, щяхме да имаме налице скандал: преподавател, който е обвинен в преписване, но няма законово основание да го махнеш.
- Как се развива българската наука през последните години?
- Дълги години българската наука е била догонваща. Заплащането се промени в позитивна посока. Големият проблем е, че в момента влизаме в нова икономическа криза и тя много бързо изпепелява цялото това натрупване. Години наред МОН полагаше усилия доходите на учителите да изпреварят това на останалите професии, така че престижът на учителската професия и привлекателността й да се увеличат. Тази политика се премести и в сферата на висшето образование. Така че в голяма степен нещата бяха поставени на правилна основна. И те трябва да вървят по два пътя. Единият е да се повишава заплащането, защото по-доброто заплащане привлича по-амбициозни и успешни хора. Другият е да се увеличават критериите за оставане в професията и академично израстване. Дано предстоящите трудни месеци не съсипят всички тези усилия. Проблемът е, че в момента имаме много тежка ситуация и може да се окаже, че сме се върнали обратно в изходна позиция.
- Само заплащането ли е проблем на младите български учени?
- Не. Необходими са и ясни критерии за академично израстване. Именно заради това беше изработена стратегия за висшето образование, в която тежестта на качеството на предлагания от университетите продукт все повече се увеличава. Вече е важен не броят студенти или преподаватели, които поддържаш, а приносът като научна продукция, патенти, цитирания. Едно от нещата, с които особено се гордея, е въвеждането на минимални национални критерии за академично израстване. Битката за тях беше дори по-тежка от тази за плагиатството.
- Много се говори за това, че средното образование е засегнато от дългите периоди на дистанционно обучение. А отразява ли се то на висшето?
- Смятам, че всичко около коронавируса влияе зле на образованието. То задълбочава една тенденция, която не е само българска, а европейска и световна. Занижават се критериите за прием. Наместо студентите да се борят да влязат в дадено висше училище, почти всички висши училища, включително най-престижните западни университети, се борят за всеки студент, виждайки в него единствено парите, които им носи. Всяко улесняване на процеса по влизане в университета и завършването му неминуемо сваля качеството. Записваш го без приемен изпит, преподаваш му дистанционно, не го викаш в аудиторията... Има голямо значение дали един млад човек диша въздуха на своя университет, дали минава по коридорите му с портретите на старите ректори и научни светила, дали усеща атмосферата, докато седи на скамейката, на която са седели предишните поколения студенти... Като потъване в света на академизма няма нищо общо между това и това чат-пат да влизаш в някой сайт.
- Знаем, че МОН направи карта на висшето образование у нас с цел неговото оптимизиране. Една от идеите е малките университети да станат филиали на големите. Как гледате на нея?
- Това не е записано в картата. Тя не съдържа проект за окрупняване на университети, а по-скоро създава възможности за общи програми, създаване на университетски мрежи и пр. Аз по принцип не съм против идеята за окрупняване на университетите, но смятам, че това трябва да е дълъг и еволюционен процес, а не нещо, което да се направи с политически натиск отгоре. Трябва ни еволюция, а не революция.
Чувам, че в момента министър Денков обсъжда идеята за насилствено окрупняване на висшите училища и знам, че ако тръгне да я реализира, ще сбърка. Първо, това не е панацея, защото, ако два или повече университета механично се обединят в един, това единствено ще увеличи бюрокрацията. На фона на ожесточената конкуренция за студенти в световен мащаб не е лошо да има и по-малки, профилирани висши училища, които предлагат гъвкав подход и подхождат индивидуално към всеки студент. Просто има плюсове и в едната политика, има и в другата. Единственото грешно е подходът да бъде силов.
Това е той:
Роден на 3 юни 1979 г. в София
Завършва Класическата гимназия в София, после политология и политически мениджмънт в СУ
Защитава докторска дисертация и печели конкурс за главен асистент в НБУ, а от 2019 г. е доцент
Зам.-министър на образованието и науката в третото правителство на Бойко Борисов с ресор висше образование
Народен представител в 46-ото и 47-ото народно събрание от квотата на СДС
Райна Харалампиева
