- Сержант Балчев, вие сте единственият българин в САЩ, който работи в специалния отряд SWAT, който сме виждали само по филмите. Как успяхте да станете част от него?
- Преди да постъпя в полицията, бях в казармата - в морската пехота. Там бях, както ние го наричаме, леко брониран разузнавач. В Афганистан бяхме далеч от базите, бяхме сами, нямахме никой около нас да ни помогне. Това много ми харесваше. Затова станах полицай.
- Коя година станахте полицай?
2013 година завърших полицейската академия и станах полицай. Първо започнах работа като патрул. Всички започват оттам.
- Колко време изкарахте там?
- Няколко години, но след това ме повишиха в сержант. Тогава командвах момчетата какво да правят през деня, проверявах им всички доклади, гледах записите дали всичко е легално, имали ли са право да го правят.
Сержант Александър Балчев вече е инструктор
- Как обаче решихте да отидете в SWAT?
- Аз винаги съм искал да отида там. Нашият специален отряд е контролиран от шерифите. Шерифът на областта има по-големи права от нас.
- Физически как се подготвихте за специалния отряд?
- Първо трябва да се вземе разрешение от шефа на участъка. След това трябваше да мина физически тест. Той беше да съм с бойна униформа, ботуши, газова маска. Така правим 3 набирания, 40 коремни преси за 1 минута, след това спринтираш 100 метра с газовата маска, след това клякаш 30 пъти. Това с оборудване над 15 кг. След това още 100 метра спринт. Всичко това трябва да го изпълниш за под 3 минути. След това трябва да теглиш тежест 90 кг за 70 метра.
- За едно място колко души се борят?
- Много. Повече от 20 момчета се борят. Освен това за отряда можеш да кандидатстваш само два пъти в годината.
- Помните ли първата си задача?
Да. Вижте, искам да ви кажа и друго. Че абсолютно всеки човек от отряда трябва да може да върши работата на другия. Трябва да сме взаимнозаменяеми. Първата ми задача беше да влезем в къщата на един наркотрафикант. Една част от нас трябваше да влязат вътре, други пазеха отвън. Аз бях отвън. Много е важно, когато се влиза, да се провери дали има въоръжени хора. Аз имах за задача да видя дали в съседни къщи не се крие някой, защото в повечето случаи има наркомани, които стоят около дома на трафиканта, чакат го да се събуди и да им продаде дрога.
- А кой ви беше първият арест като част от SWAT?
- Ние не арестуваме.
- Е как не арестувате?
- (Смее се) Ние само влизаме, хващаме ги всички, айде на земята, слагаме им свински опашки и като са обезопасени, викаме детектива.
- Това си е жив арест!
- Не е арест. Задържане е. Тук е малко по-различно. По някой път, като влизаш, не знаеш какво става в дадена къща, може да има оръжие. Тук знаете, че всеки има някакъв вид оръжие. Преди няколко месеца трябваше да влезем и да хванем престъпници от банда, които искаха да убият момче, защото помислили, че помага на полицията. Той се изплаши, отиде при полицаите и ние трябваше да видим в коя къща се крият.
- Колко пъти е бил застрашен животът ти, докато изпълняваш задачи в отряда?
- В патрулката много повече ми беше застрашен, отколкото в SWAT.
- Не!
- Да! Като си с отряда, всичко е планирано, имаме бронирани жилетки, имаме по-големи пушки, повече обучение. Като го направим бързо, престъпниците в повечето случаи не усещат дори, че сме там. Като влезеш, и всичко е на земята.
- Какво им крещите, като влизате на арест? Навсякъде това е метод, като целта е да ги стресирате психологически.
- Повечето пъти крещим „Полиция. Заповед за обиск“. Това легално трябва да го кажем, защото лицата ни са скрити, всичко е бронирано, те не знаят дали сме лоши или добри и може да започнат да стрелят. Така, като крещим, както казвате, се знае от кои сме.
- А започвали ли са да стрелят по вас?
- По нас не. Но преди това в нашия отряд - да.
- Имало ли е случай, в който влизате, викате, но бандитите ви оказват съпротива?
- О, да. Почти всеки път. Но ние ги хващаме, хвърляме ги на земята, свинските опашки и това е. Като влезем и като кажем „Лягай на земята“, те легално не могат да направят нищо друго, а много пъти при влизане има жени, деца. Ти не можеш да сложиш дете на земята, това е отвратително. Затова за секунди трябва да прецениш дали и колко сила можеш да използваш, за да хванеш човека.
- Какви хора арестувате най-често?
- Най-тежките престъпнци - наркотрафиканти, убийци, банди за грабежи. Трябва действително да са най-опасните, за да ни извикат. Това се случва по 2-3 пъти на месец. През другото време тренираме.
- Преди да отидете на операция, какво си мислите? Адреналин или страх?
- Не ме е страх. Знаете ли колко ни е хубаво (Смее се).
- Голяма радост направо...
- Да. Ние за това тренираме. Като звънне специалният телефон, като кажат отивате на мисия, качвам се в колата, отивам на едно място. Там ни казват - това са хората, това са задачите, след това се качваме в брониран камион и тръгваме. Всички се забавляваме, направо е весело.
- Чувствате ли се горд от това, което сте постигнали? Все пак сте единственият българин в такъв елитен отряд.
- О, да. Беше много трудно да ме изберат. Все пак 3 месеца да тренираш с тези момчета, да минаваш задачи. Чак накрая ти казват дали си вътре или не.
- Бихте ли заменили работата си с нещо друго?
- Понякога мисля, че ако си намеря работа в офис за много-много пари, ще отида, ама не е така. Много ми е хубаво тук. Аз, ако не съм на задача, мога да изляза и сам да търся престъпници. Аз работя под прикритие. Мога да отида в района, в който продават трафиканти.
- Имате и разследваща функция?
- Да. Аз мога да избирам какво ще правя всеки ден от седмицата, стига да не сме на задържане.
- Вие сте и инструктор. На какво учите момчетата?
- Мога да преподавам и да тренирам полицаите, мога да преподавам по различни теми и в полицейската академия.
- Коя ви е най-трудната задача до момента в SWAT?
- Най-трудно в отряда е да бъдеш първият човек, който влиза в дадена сграда. На английски се казва entryman. Не само че е най-опасно, защото от другата страна на вратата може да има въоръжен престъпник. Ти, като влезеш в тая къща, имаш по-малко от няколко секунди да разгледаш всичко, да видиш колко хора има, дали са с оръжие, има ли жени, деца.
- Колко пъти сте влизали първи?
- Три пъти за една година. Не всеки може да бъде първи на всяка мисия.
Александър и колегите му от SWAT на тренировка
- Казахте, че когато сте били полицай в патрулка, сте имали по-тежки ситуации. Стреляли ли са по вас?
- Стреляли са около мен, но не са знаели, че съм полицай. Трябваше да посетим апартамент, защото мъж искаше да убие жена и момче. Той започна да стреля, те бягаха, а ние бяхме пред тях. Рани жената, аз я намерих, скрих я зад една кола, така я спасихме, после дойде линейка.
- Много хора искат да ви питам - каква е разликата между реалността в работата ви и SWAT във филмите?
- Голяма е. Във филмите те влизат веднага, задържат и си тръгват. Не става така тая работа. При нас всичко е много планирано, особено ако има време. Защото ако направим и една грешка, влизаме в затвора. Даже да изстреляме един патрон и не уцелим каквото трябва, а този патрон влезе в друга къща, отиваме в затвора. Нямаме право да направим нещо нелегално. Друга разлика е например във филмите събарят стена, за да влязат в къща (смее се). Ние можем да го направим, но не става така. Хвърляме газови гранати, пращат се хора да водят преговори и най-накрая влизаме. Защо да застрашаваш живота на полицаите заради някакъв лош. Няма как да стане това.
- Убивали ли сте човек? Ранявали ли сте?
- Не, не съм убивал.
- А в армията?
- Като бях в Афганистан, талибаните ги беше страх от нас.
- И аз съм била два пъти там, но не съм видяла да се страхуват особено?
- Страх ги беше. Те стрелят два пъти и бягат. Там в северната част, особено като се върнем с 4000 патрона за минута, дали няма да избягат? Сега пресметнете няколко камиона с такова въоръжение.
- Кое ви харесва повече - армията или SWAT?
- Специализираният отряд, защото работя цялата година. В армията не е така. Там зависиш кога ще те пратят на мисия, и то за 7 месеца.
- Имате ли план след отряда къде да отидете?
- Да. Ще опитам да отида на федерално ниво - има федерални агенции в САЩ, а една от тях се занимава с издирване на особено опасни престъпници. Там ще опитам да отида, но след една-две години.
- Роден сте в Хасково. Семейството ви печели зелена карта и емигрира през 1999 г. Някога мислили ли сте да се върнете в България?
- Не съм се замислял за това. Целият ми живот в момента е в САЩ. Имам малък син, той живее тук. Ако се върна, това означава да започна всичко наново.
- От тогава до сега колко пъти сте се връщали в България?
- Един път - през 2003 година. Аз нямам с кого да говоря много на български. Комуникирам със семейството ми на български, но ми е малко развален езикът, особено за полицейските термини.
- Има ли нещо, което ти харесва в България и искаш да видиш?
- В Щатите няма такива ресторанти, заведения, където можеш да седнеш навън и да си говориш с приятели, да пиеш едно пиене. Тук просто е много по-различно. Всичко е направено да седнеш, да се наядеш и да си тръгнеш. Това ми липсва.
- Имате ли приятели българи?
- Имам. Те са полицаи - членове на Българо-американската полицейска асоциация (Б.А.П.А), вие знаете организацията. Много хубави, много добри момчета и момичета. Но извън тях около мен няма българи.
- С вашата работа остава ли ви време за много приятели въобще?
- Не. Не са много, особено извън работата. Малко са, но ми харесва така.
- Какво знаете за полицията и специализирания отряд за борба с тероризма в България?
- Знам, но не много. Полицаите тук и в България са много, много различни. Виждал съм по телевизията как се държат с тях на протеста преди две години.
- На който ги целеха с бомби и опитваха да ги запалят живи ли?
Да, точно.
- Ако тази ситуация е в Америка, как ще действате вие?
- В Америка всички права и задължения на полицаите са записани в закон.
- Те и тук са записани.
- При такива протести е абсурд в Америка да се случи това, което видях в България. Има ли подобно поведение, ние първо им нареждаме да си тръгнат, дори осигуряваме места за това. Чак накрая, като не слушат, тогава идват газовите пистолети и съвсем накрая други средства.
- Ако срещу вас летят камъни, бомбички и опитват да ви запалят?
- Ако някой се опита да запали, хвърля камъни или бомби, ще го гръмна. Имам право по закон. Как може някой да опитва да те пали и да не го гърмиш?! След това по закон, като стреляш, за да спреш някого, веднага трябва да опиташ да го спасиш. Защото нашата цел не е да убием, а да спрем. Другото нещо, което виждам, е, че полицаите при вас не са добре екипирани и оборудвани като нас.
- България е много по-бедна от САЩ. Няма как да са по-добре оборудвани.
- Да, но и тренирането не е такова, а това не е добре за гражданите на България. Ако са те окрали или са ти влезли в къщата, ти как можеш да противодействаш, никак. Това не е добре.
- За какво мечтаете, сержант Балчев?
- Оххх....(смее се). Животът ми на тази позиция не е лесен. Каквото правя е трудно за семейството ми, те се притесняват. Аз самият имам син, но не съм женен. Понякога излизам на работа в 00.00 ч. през нощта, прибирам се след един ден, трудно е. Никога не се знае какво ще правя. Нещата ми в личен план може би ще се поуспокоят след една-две години.
- Ако питате мен, няма много, защото сте от SWAT, но е добре да мечтаете!
- Няма ли?! (Смее се). Никога нищо не се знае, ще видим.
Виктория Пенкова
